По-нависоко

Понякога Бог ни среща с планини, за да ни издигне по-нависоко в житейския ни път.

Ден след ден…

Сол и светлина

„Вие сте солта на земята“ (Мат.5:13).

Няма да е нормално, ако само ни се дава. Всеки получил, трябва и да дава.

Бог не само ни благославя със Своята светлина и живот, но и ни призовава да бъдем сол и светлина там, където се намираме.

Ден след ден…

Наслада в Неговия закон

„Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон“ (Римл.7:22).

Никак не ни идва отвътре да желаем да правим това, което ни се казва. И ако все пак обичаме Божия закон и се наслаждаваме да живеем според него, това означава, че Божията благодат ни е посетила.

Ден след ден…

Връзка с ЖИВ БОГ!

Християнството не е само това – нещо, което ти дава най-добрия начин да спреш да се страхуваш от смъртта. Християнството е това, което ти дава най-добрия начин как да изживееш живота си. И това е най-ценното, което съм открила във вярата си – начин да живея пълноценно.

И нещо повече. Истинското християнство е трайна връзка, която имаш всеки ден с един жив Бог. ЖИВ БОГ. Това е изумителното в християнската вяра. В мислите си можеш да се допитваш и да чакаш отговор от живия Бог. Това е привилегия, която една Висша Личност дава на всички нас. Привилегия, която променя качеството на живота ни още тук на земята.

Ден след ден…

ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО!

Най-големият ни враг. Всеки път ни побеждава. Няма значение кои сме. Богати или бедни. Силни или слаби. Застане ли на пътя ни – обречени сме. Рано или късно идва и при нас. И ни помита.

Тя. Смъртта.

И тогава се явява Той.

„…нашият Спасител Христос Исус, Който унищожи смъртта и извади наяве живот и безсмъртие чрез благовестието“ (2Тим.1:10).

Не просто забива кроше на смъртта. Не просто я нокаутира в ъгъла. УНИЩОЖАВА Я. В деня на Възкресението Си Исус просто унищожава напълно нашия безпощаден враг.

И „изважда наяве живот и безсмъртие“!

Слава на нашия възкръснал Спасител!

Ден след ден…

Жертвата, която промени всичко

Всеки от нас е правил жертви –

за красота

за здраве

за развитие в кариерата

за единство във взаимоотношения

за децата си 

за даване на прошка

и десетки други причини всеки ден.

И тези жертви обикновено са засягали лично нас или тесен кръг от хора.

В човешката история, само Един е правил жертва, която да отговори на нуждите на всички. Жертва, която да промени всичко за нас.

Победа над смъртта.

Възстановена надежда.

Бог и човек примирени.

Осигурено бъдеще.

Вечен живот.

„СВЪРШИ СЕ!“

Думите от кръста, които сложиха край на страха ни от смъртта. И ни подариха радостта на Живота.

Ден след ден…

За незаслужаващите…

„Но Бог показва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (Римл.5:8).

Когато ние жертваме нещо, го правим за кауза или някой, който го заслужава. Когато Бог жертва Себе Си, го прави за грешници. Някои от тях никога няма да оценят жертвата Му. Но заради тези, които ще я приемат, всяка капка кръв е спасителна.

Ден след ден…

Нищо не може да Му попречи да бъде Спасител

Хората могат да приковат Исус на кръст, но не могат да Му попречат да върши добро. Да даде надежда. Да осигури спасение. Ръцете Му, които изцеляваха болни тела и докосваха съкрушени души – тях могат да ги приковат. Нозете Му, които ден след ден вървяха по прашните пътища на Палестина в служба на нуждаещите се – и тях могат да ги приковат. Могат да му сложат корона от тръни на челото.

Но не могат да Му попречат да бъде Спасител!

Там в последните си минути на кръста, Исус имаше силите да вдъхне надежда на единия от затворниците, разпънати заедно с Него. Дори в собствения Си миг на нечовешка болка, Христос му обещава:

„Ще бъдеш с Мен в рая“ (Лука 23:42,43).

Той затова и дойде на първо място. За да бъдем с Него в рая.

Ден след ден…

Любов, която няма да ни пусне

Джордж Матюсън бил тийнейджър, когато лекарите установили, че той ще ослепее. Въпреки това той завършил университета в Глазгоу. При дипломирането си вече бил незрящ.  Тогава неговата годеница му върнала годежния пръстен със следната бележка: „Не виждам пътя си ясно през живота, обвързана с оковите на брак с един сляп човек“.

Матюсън успял да свикне с мрака на света, но така и не превъзмогнал раната в сърцето си. По-късно станал авторитетен и лиричен пастор, и написал красивата поема:

„О, любов, която не ме пуска,

осланям в теб тази морна душа.

Дарявам ти живота, който дължа,

та в твоите дълбини да бъде

по-богат и по-смислен.“

Любовта на хората идва и си отива, но Божията любов никога няма да ни пусне толкова лесно.

За нея не е нужно да се борим – тя е дар. А след като сме я получили, няма как да я загубим! Винаги е наша.

Ден след ден…

Водата на живота

Изключително тъжен за мен е моментът, когато Исус е на кръста и изрича думите: „Жаден съм!“. Този, Който предлагаше водата на живота, която може да задоволи всяка жажда завинаги, в последните Си земни мигове беше жаден и остана такъв. Не Му дадоха вода. Остана жаден, за да не ни се налага на теб и мен никога да бъдем жадни. Всичко, за което жадуваме, можем да го намерим в Него. Той е Кладенецът, който никога не пресъхва.

И ако днес усетя духовна жажда в себе си, може би просто не съм посетила Кладенеца. Или съм се опитала да удовлетворя тази жажда на погрешните места. Нищо не може да се сравни с водата на живота, която получаваме от Христос. Нищо.

Нека не се лишаваме от Неговите живителни глътки. Нека поемаме глътка по глътка от богатството на Словото Му.

Ден след ден…