Нашият спасителен сал

Това се случва постоянно…

Чувала съм го разказано от десетки хора. Преживявам го и аз.

Когато те връхлита изпитание, когато за миг върху раменете ти се стовари непосилен товар – тогава в ума ти изниква утешителен библейски стих, или ред от любима песен.

Как се случва това? Как, когато ти е най-трудно, в теб се настанява непроменимата истина, че Бог има пълен контрол над живота ти? Именно чрез стиховете, които без да си осъзнавал, си запомнил някъде дълбоко в кътчетата на душата си.

Дадох си сметка, че библейските истини, съхранени в мирно и спокойно време, ще се върнат при нас по време на бурята, за да ни понесат като спасителен сал далеч от страховете.

Когато пребъдваме в Словото, тогава и Неговият Автор пребъдва в живота ни.

Ден след ден…

 

Нещата, които печелим

Една от причините хората да казват НЕ на Христос е, че гледат към нещата, от които трябва да се откажат в Негово име, вместо да видят нещата, които печелят в Неговото име.

Ден след ден…

Там болести няма да има

„Той ще изтрие всяка сълза от очите им и смърт вече няма да има, нито ридание, плач или болка, защото старото изчезна“ (Откр.21:4).

Един ден, в един съвършен свят, в едни съвършени тела, с едни съвършени сърца, в една съвършена връзка с Бога – едва ще си спомняме за всички трудни моменти от живота на старата планета Земя.

Тази пандемия ни кара още по-силно да копнеем за нашата финална дестинация – новият свят! Там болести няма да има.

Ден след ден…

Зависимост

„Къде беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен“ (Йов 38:4).

Човечеството се смята за напреднало и способно, но като се огледаме сега виждаме как един вирус блокира целия свят.

Тази пандемия разбива на прах илюзията ни като човечество, че сме независими и самодостатъчни. Винаги ще бъдем зависими от нашия Създател и Неговото провидение за нашето бъдеще.

Ден след ден…

Нещо, което никога не се забравя

На Божията милост и на Неговата грижа трябва да се гледа не като на нещо, което е далеч от ума ни, но като на нещо, което е толкова скъпоценно, че никога не се забравя.

Ден след ден…

Това, което знаем, е по-важно от онова, което не знаем

„Както не знаеш как се движи духът, нито как се образуват костите в утробата на бременната, така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко“ (Екл.11:5).

Не ни е дадено да знаем всички дела на Бога, нито причината, поради която са извършени. Но това, което знаем за Бога, е далеч по-важно от онова, което не знаем.

Господи, ние никога няма да Те вместим в ограничените кутийки на нашето човешко разбиране. Но с Теб винаги ще запълним безкрайната си нужда от Спасител.

Ден след ден…

Време за вяра и благодарност

„И нека царува в сърцата ви Христовият мир, за който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни“ (Колос.3:15).

Сега е време да храним вярата си, а не страховете си. Да поддържаме благодарност в сърцата си, а не разочарования.

Ден след ден…