Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Day by Day

„Той ти е показал, човече, какво е доброто и какво иска Господ от теб: не е ли да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено със своя Бог“ (Михей 6:8).

Бог никога не прикрива очакванията Си от нас. Никога не се налага да гадаем как трябва да живеем.

Първо, иска да вършим праведните неща. Честност и почтеност трябва да характеризират живота ни. Във всичките му аспекти.

Второ, да обичаме милостта. Съзнанието, че сме получили незаслужена милост от Бога трябва да ни мотивира самите ние да я проявяваме към другите. Да показваш милост е божествена черта, и тя трябва да стане част от същността ни.

И накрая, Бог иска от нас да живеем смирено с Него. Не изисква грандиозни дела на служене. Просто да живеем смирено в Неговото присъствие.

Ако се стремим да бъдем напълно покорни в основните неща, ще ни се изяснят и по-сложните.

Ден след ден…

Day by Day

„Господ ще те води всякога, ще насища душата ти в суша и ще дава сила на костите ти; и ти ще бъдеш като напоявана градина и като воден извор, чиито води не пресъхват“ (Исая 58:11).

Една нощ група настанени хора в отдалечен тропически курорт трябвало да бъдат евакуирани от сградата си. Електричеството било спряно поради изтичане на газ и заповедта била хората възможно най-бързо да се отдалечат от курорта.

Един от управителите наредил на туристите: „Навън е тъмно като в рог, стойте заедно и ме следвайте. Ситуацията е спешна и нямаме време да влизаме вътре и да търсим фенери.“

„Но ние няма да виждаме нищо в този мрак“, оплакал се човек от групата.

„Не се тревожете, позволете ми да бъда вашите очи“, казал спокойно управителят. „Познавам района, бил съм в тъмното навън и знам как да ви заведа до безопасно място. Само трябва да стоите около мен и да ме следвате.“

И хората се подчинили. И били отведени до друг безопасен курорт. Техният гид не премахнал тропическата растителност по пътя, нито се отървал от животните, които дебнат по такива места, като отровни паяци и змии. Но знаел много добре как да отведе групата в безопасната посока.

Нашият Спасител не ни е подарил лишен от опасности и препятствия път, но ни е подарил Себе Си. Като Гид. Като Някой, Който знае как да ни води в безопасната посока.

Бог няма да изглади неравния терен на живота ни, но успешно ще ни преведе през него.

Ден след ден…

Подарък

Day by Day

Има подаръци, които си остават безполезни, ако никога не са отворени и използвани.

Божието слово е подарък. Но няма да има никаква полза за нас, ако не го приемем, не го отворим и не го използваме.

Имаме наистина най-мъдрото ръководство за начин на живот и ако се лишаваме от него, то тогава не е чудно, че денят ни минава в напрежение, негодувание и безпокойство.

Започвайте деня си, отваряйки по една страница-подарък от Библията всеки ден и ще видите колко по-различни ще са дните ви.

Ден след ден…

Дребните неща

Day by Day

„Защото кой презира този ден на малките работи“ (Зах.4:10).

Светът обича грандиозните неща. Бог е доказал, че определено е способен на изключителни неща, но често решава да действа чрез обикновеното и видимо незначителното. По този начин най-добре изявява Своята любов и сила.

Не бива да подценяваме дребните детайли от ежедневието ни, защото с тях понякога можем да окажем най-голямо влияние.

Ден след ден…

Day by Day

Християните никога не скърбят както скърби светът. Невярващият човек изпитва безнадеждна мъка по време на погребения. Но не и тези, които познават Христос.

Ето какво ни донесе Възкресението на Христос: Надежда! Липса на страх пред смъртта! И Очакване! Очакване на една вечност, в която безпрепятствено ще общуваме с Бога!

Ден след ден…

 

„Свърши се.“

Day by Day

„След като вкуси от оцета, Исус каза: „Свърши се.“ После отпусна глава и издъхна“ (Йоан 19:30).

„Свърши се.“

Последните думи на нашия Спасител. Какво се свърши? Какво приключи?

Приключи нашата присъда, според която заслужаваме смърт. Приключи нашата безнадеждност, че ще останем в греховете си. Свърши се с нашия страх, че ще останем извън Живота.

Защото Един Бог, Който обича нелогично силно, даде доброволно живота Си в ръцете на човеци, за да можем всички ние да преживеем истинския живот в присъствието на вечния Бог.

Ден след ден…

 

Day by Day

„Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“ (Мат.26:39).

Наистина е велик онзи четвъртък в човешката история, когато Божият Син се смирява до смърт и приема да извърви докрай пътя Си до Голгота.

Можеше да се откаже. Имаше правото да го направи. Защото хората, такива като мен и теб, с нищо не показаха, че копнеят за царството Му на милост и правда. И днес положението е същото.

Но Бог не действа така, както ние бихме постъпили. Неговата любов винаги е отвъд разума. Христос отива в една градина и отново избира да следва Божията воля, независимо колко болка ще Му струва това.

В онзи четвъртък нямаше нищо велико на земята. Величието беше в Христовото сърце, вземайки решението да пожертва живота Си за едни дребни човеци от една дребна планета!

Днес ще си мисля за това. И ще падна на колене пред това Величие просто да благодаря. И нека не е само днес, но…

Ден след ден…

%d bloggers like this: