Бог върши едни от най-чудните Си дела зад кулисите. По тихите, незнайни пътища. По начини, които нито виждаме, нито можем да разберем.
Нека продължаваме да Му се доверяваме, приятели. Бог е мощен да спасява и да променя естеството ни.
Ден след ден…
По тихите, незнайни пътища…
октомври 5, 2022
Какво е животът ни…
октомври 4, 2022
„Какво е животът ви? Защото вие сте па̀ра, която се явява за малко и после изчезва“ (Яков 4:14).
Бог никога е планирал да се появяваме за малко и после да изчезваме. Но грехът, навлязъл в света, ни поставя в тази позиция – да водим кратък земен живот до Второто пришествие на Христос.
Затова са важни изборите, които правим в кратките си земни дни.
Нека не позволяваме на временните, тленни неща в този свят да ограбват радостта ни от вечните, нетленни реалности на Божието царство.
Ден след ден…
По Неговите стъпки
октомври 3, 2022
„Защото и затова сте призовани; понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да вървите по Неговите стъпки“ (1Петр.2:21).
Ако обичаме Бога, ще обичаме и Неговия път. Ще вървим именно по Неговите стъпки.
Ден след ден…
Твърдост и утеха
септември 30, 2022
„Всичко е било писано за наше поучение, и чрез твърдостта и утехата на писанията да имаме надежда“ (Римл.15:4).
Твърдост и утеха има във всички Божии обещания, записани в Библията. Твърдост, че ще се сбъднат. Утеха, че не сме сами дотогава. Затова носят надежда.
Ден след ден…
С белези от миналото
септември 29, 2022
„Исус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи“ (Йоан 5:8).
38 години този човек е бил лишен от възможността да ходи нормално, да живее живот на здрав човек. Постелката му най-вероятно е била оръфана, замърсена, пропита с болката на този човек. И въпреки това, Исус му заръчва да я вземе със себе си. Може би, за да му напомня как е бил изцелен.
По нас може да останат белези от миналото ни, но в тях няма да има срам. Те ще бъдат напомняне, че сме били изцелени, простени и вече ходим по нов път.
Ден след ден…
Нашите истории
септември 28, 2022
„…бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всеки, който ви пита за вашата надежда“ (1Петр.3:15).
Всеки от нас има своята история. Тя може да не е драматична и сензационна. Но е точно историята, която Бог пише в живота ни. И когато я разказваме, тя ще влияе. Защото там някъде, някой има нужда да чуе точно нашата история, за да види Бога и да усети любовта Му по-ясно.
Нека разказваме нашата история с Бога всеки път, когато бъдем подбудени за това.
Ден след ден…
Първи Той ни обикна
септември 27, 2022
„Но Бог показва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (Римл.5:8).
Любовта винаги поема инициативата. Бог първи пое инициативата да ни обича. Ние също трябва да сме първи в любовта си към ближния.
Ден след ден…
Плодовете на труда Му
септември 26, 2022
„Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити; праведният Ми Слуга ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него и Той ще се натовари с беззаконията им“ (Исая 53:11).
Ще види ли Христос плодовете от труда Си? Денят на идването Му наближава…
Дано Христос да види всички нас, когато се завърне за втори път – да сме там – плодовете на мисията Му – избрали Неговото царство.
Ден след ден…
Ето това е нужно да правя всеки ден…
септември 23, 2022
„Дай сърцето си на Мен и очите ти нека гледат Моите пътища“ (Пр.23:26).
Ето това е нужно да правим всеки ден…
Ден след ден…
Надежда отвъд страховете ни
септември 22, 2022
„Ето, Аз ще направя нещо ново; сега ще се появи; няма ли да внимавате в него? Да! Ще направя път в пустинята и реки – в безводната земя“ (Исая 43:19).
Нашата надежда не трябва никога да остава в плен на страховете ни.
Когато съмненията започнат да ограничават надеждата ни за това, което Бог може да направи за нас в бъдеще, ние рискуваме да развием същия манталитет като на израилтяните, към които се обръщаше пророк Исая. По време на вавилонското си пленничество, те живееха с мисълта за миналото, за удобствата и благословенията си в миналото. За тях разделянето на Червено море беше и си оставаше най-великото Божие дело. Не можеха да си представят нещо по-велико от това.
А Бог искаше да насочи погледа им към бъдещето. Там където приготвяше за тях още по-велики неща. Пътища в пустинята и реки в безводните земи.
Ден след ден…
Day By Day 