Споделяне:

„Около три часа Исус извика високо: „Или, Или, лама савахтани?“, което значи: „Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?“ (Мат.27:46)

Всеки път, когато  чета тези стихове, си давам сметка, че наистина Исус остана сам в онези мигове на Голгота. Част от Бога остана отделена от Триединството. Трудно ни е да го разберем. А и не е нужно. Няма значение, че ние не го разбираме. Същественото тук е, че Христос го преживя.

На кръста Христос преживя съкрушително отделяне от Бог Отец, така че ние никога да не изпитаме същото чувство на отделяне от нашия Бог.

Благодаря Ти, Исусе, за съвършената Ти жертва за мен!

Ден след ден…

Добрите хора

„Добрият човек намира благоволение пред Господа; а зломислещия Той ще осъди“ (Пр.12:2).

Вечен свят се гради с добри същества. Хора, в които няма нищо зло. Там, където няма зло, животът може да продължава.

Добрите хора в този свят имат бъдеще и в обещания нов свят.

Ден след ден…

Постоянство

Мисля си днес, колко често сме готови лесно да се отказваме. Толкова добри планове не са осъществени, защото твърде бързо сме се отказали.

За себе си съм възприела, че е нужно да отговоря на следните три въпроса, преди да се поддам на изкушението да се откажа.

1.Чувствата ми ли са тези, които продиктуваха решението ми? Всеки път, когато съм се отказвала, защото съм била ядосана или разтроена на момента, после съм изпитвала съжаление за това. Затова вече проверявам чувствата си по-прецизно в подобни ситуации.

2.Дадох ли си 24-часов период преди крайното решение? Толкова е важно да си дадеш достатъчно дълго време, за да премислиш внимателно нещата. Много често след 24 часа перспективата е съвсем различна.

3.С решението си да се откажа отразявам ли Бога? Искам във ВСИЧКО да отразявам моя Спасител, а не само в лесните неща. Христос беше категорично постоянен в добрите Си планове и намерения. Нима не можем и ние да бъдем такива?

Ден след ден…

Упование в Този, Който ни слуша

„И всичко, което поискате в молитва, като вярвате, ще получите“ (Мат.21:22).

В нашите молитви се уповаваме не на заслугите на молещия се, но на характера, любовта и волята на Този, Който ни слуша.

Ден след ден…

Hикое падане не е фатално

Съвършени хора? Не. Съвършено провалящи се? И още как. Но Бог пак ще ни използва, дори в нашето несъвършенство. Защото…

„Стъпките на човека се оправят от Господа; и Неговото благоволение е в пътя Му. Ако падне, няма да се повали, защото Господ подпира ръката му“ (Пс.37:23,24).

Всички падаме. Някои от нас доста сериозно. Зависи обаче при падането къде ще останем. В грубата прегръдка на вината. Или в нежните обятия на Бога. Защото никое падане не е фатално, щом позволим на Божията благодат да ни повдигне.

Провалите са фатални, ако се провалим да си извлечем поуките от тях.

И все пак, нека си пожелаем да няма провали, но да има повече победи.

Ден след ден…

Винаги е за по-добро

Понякога е нужно да се отказваме от своите си планове, за да се изпълнят Божиите обещания в живота ни.

Не е лесно. Но е винаги за по-добро.

Ден след ден…

„Търся Теб в зори…“

„С душата си Те пожелах нощем. Да! От дълбочината на духа си търся Теб в зори“ (Ис.26:9).

Да започнеш деня си с Бога е все още най-разумното и най-нужното ни начало за деня.

Никой не знае какво ще му донесе всеки нов ден, но свързването с Този, Който знае, в първите мигове на утрото, е израз на нашето упование, доверие и обич към Бога.

Ден след ден

Той въздига смирените

„Смирявайте се пред Господа и Той ще ви въздига“ (Яков 4:10).

Забелязала съм, че смирението у човека отваря път за неговите слабости да се превърнат в негови силни качества. Защото смиреният човек няма проблем с това да признава грешките си. Няма проблем с това да ги изповяда пред Бога, да признае, че не може да се справи сам.

А Бог повече от всичко е готов да даде сила на смирения човек. Нещо, което Му е изключително трудно да стори с горделивите.

Затова и хората, преминали през трудни житейски епизоди, в които са проявили смирение и желание за промяна, са тези, които достигат до изумителни висоти в следващи етапи от живота си.

Защото Бог наистина въздига смирените.

Ден след ден…

„Къде беше ти…“

Чуйте въпроса на Бог към Йов:

„Къде беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен“ (Йов 38:4).

Даже само един въпрос е достатъчен за Йов, но като че ли за Бог не е достатъчен и Той продължава с още доста въпроси в тази глава, напомняйки ни кой кой е във вселената.

Въпросите на Бог нямаха за цел да поучават Йов, а да го смаят. Не да прекършат духа му, но да прегънат коленете му в поклонение.

Когато гледаме величието на природата и вселената около нас, осъзнаваме, че Бог не ни дължи нищо. Всичко във всемира е Негово и Той го управлява. Не ни дължи обяснения или извинения за делата Си. И това прави факта, че даде живота Си за нас, още по-изумителен и смиряващ!

Ден след ден…

„…но сега окото ми Те вижда“

„Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда“ (Йов 42:5).

През целия си живот Йов е бил добър човек. През целия си живот е вярвал в Бога. Но в своята най-голяма буря той истински Го вижда.

Не зная защо трябва да е така, но често пъти в големите си изпитания, най-добре виждаме Бога.

Ден след ден…