Даровете Му идват винаги в правилното време

„Захарий и Елисавета бяха праведни пред Бога и изпълняваха безукорно всички Господни заповеди и предписания. Но те нямаха деца, защото Елисавета беше безплодна, а и двамата бяха вече доста възрастни“ (Лука 1:6,7).

Праведна, но безплодна. Безукорни, но с голяма липса в живота си.

Мисля си за Захарий и Елисавета, които обичаха искрено Бога и Го почитаха в живота си, макар тихият им дом да им напомняше, че същият този Бог не беше им подарил онова, за което се бяха надявали.

И тогава един ден историята им се променя.

„Тогава на Захарий се яви Господен ангел и застана отдясно на олтара с тамяна. Виждайки ангела, Захарий се обърка и доста се уплаши. Но ангелът му каза: „Не се страхувай, Захарий! Молитвата ти е чута. Жена ти Елисавета ще ти роди син и ще го наречеш Йоан. Той ще ти донесе радост и щастие и много хора ще се радват на неговото раждане“(Лука 1:11-14).

От „безплодното“ семейство те се превръщат в родителите на Йоан. Кръстителят. Онзи, който приготвя пътя за Спасителя на света.

Вярвате ли, че Бог е способен да промени историята на вашия живот? Готови ли сте да прегърнете идеята, че Той е готов да ви подари хубави неща, когато най-малко сте се надявали за тях?

Докато чакаме Рождество и тази година, нека вместо да мислим за всичките си липси и тревоги, вместо да бъдем нетърпеливи или недоволни, да отворим сетивата си за реалността на Божието присъствие в живота си. За този скъп Емануил, Който наистина е с нас, и даровете Му ще дойдат при нас нито по-рано, нито по-късно от правилното време.

Ето с тази безукорна надежда трябва да се живее.

Ден след ден…

Благ е и върши добро…

„Ти си благ и правиш добро;

научи ме на Твоите наредби“ (Пс.119:68).

Именно защото Бог е благ и върши добро, искам да познавам наредбите Му и да ги следвам, защото знам, че ще ме водят към добро.

Ден след ден…

Стоейки твърдо

„Бдете, стойте твърдо във вярата“ (1Кор.16:13).

Всичко около нас е толкова променливо и неустойчиво. Може би и затова не ни е лесно да стоим твърдо в каквото и да е за дълго време.

Но сме призовани.

И няма друг начин за нас да издържим на житейските товари, ако не останем твърди във вярата си. Да стоим твърдо, дори когато ежедневието е трудно. Твърди в надеждата си, в следването на Христос.

Ден след ден…

Връщане при Бога

„Ще им дам и сърце да познават, че Аз съм Господ; и те ще Ми бъдат народ и Аз ще им бъда Бог; защото ще се върнат при Мене с цялото си сърце“ (Ерем.24:7).

Колко пъти се налага да се връщаме при Бога с цялото си сърце… Защото истината е, че десетки пъти се отделяме, забравяме, пренебрегваме… Времето с Него не винаги стои на първо място в задачите за деня.

Затова ни е нужно завръщане. Възможно най-бързо, когато го осъзнаем.

За да се върнеш при Бога не е нужно перфектно състояние, а цяло сърце.

Ден след ден…

 

Благодарим Ти, Господи

„Отваряш ръката Си и удовлетворяваш желанието на всичко живо“ (Пс.145:16).

Държи ли Бог всичко в ръката Си? Държи го. Протяга ли десницата Си към нас, за да ни даде всичко нужно? Протяга я. Благодарим Ти, Господи!

Ден след ден…

Вечен завет

Защо харчите пари за онова, което не е хляб,

и труда си за това, което не насища?

Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо,

и душата ви ще се наслаждава с най-доброто.

Приклонете ухото си и елате при Мене,

послушайте – и душата ви ще живее;

и Аз ще сключа с вас вечен завет

според верните милости, обещани на Давид“ (Ис.55:2,3).

Напразно сме дишали, вървели и сме се трудили по тази земя, ако не сме приели завета на живота, който Бог е готов да сключи с нас!

Благословенията и милостите, произтичащи от този завет, са безценни.

Ден след ден…

Да погледнем и да чакаме…

„Но аз ще погледна към Господа, ще чакам Бога на спасението си; Бог мой ще ме послуша“ (Мих.7:7).

Има към Кого да гледаме, има и спасение, което да чакаме…

Ден след ден…

Утро без край

„Ето създавам ново небе и нова земя; и предишните неща няма да се помнят, нито ще дойдат на ум“ (Ис.65:17).

Наистина ми се иска да дойде този нов свят, в който няма да помня предишните неща. Няма да помня всички раздели, които смъртта е причинила. Всички бъркотии, които политиката е създала. Всички несправедливости, които може да съществуват само в един свят, живеещ без Бога.

В началото в Едем нямаше смърт. Няма да има смърт и в Новият свят, обещан от Христос. Понякога глуповато си мислим, че да живееш вечно би било скучно. Сигурна съм, че жителите на другите светове се чудят как може да не го разбираме – че няма нищо по-смислено от това да съществуваш вечно и да се радваш на потенциала и безкрайните богатства на вселената, и най-вече на осезаемото присъствие на Твореца.

Един зареждащ ме с енергия цитат от любим мой автор, описващ реалността в Новия свят: „Винаги ще усещаме свежестта на утрото и винаги ще бъдем далеч от неговия край“ (Е.Уайт).

Днес нашето утро неизменно върви към своя край. Но един ден утрото ще бъде вечно.

Ден след ден…

„Първо търсете…“

„Първо търсете Неговото царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави“ (Мат.6:33)

Ако търсим първо царството на парите, ще се тревожим за всеки лев, който ни липсва.

Ако търсим първо царството на престижа, ще се тревожим за всяка критика, която отправят към нас.

Ако търсим първо царството на сигурността, ще се тревожим при всяка лоша новина по телевизията.

Но търсим ли първо Божието царство, нищо няма да ни липсва, защото всичко нужно за този живот „ще ни се прибави“, и най-важното – няма да се тревожим за бъдещето си, защото и то е осигурено.

Ден след ден…

Потенциал за промяна

„Няма да се наричаш вече Яков, а Израил, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил“ (Бит.32:28).

Преди борбата си с ангела, Яков беше преживял какво ли не. Имаше дълбоката нужда от възстановяване и благословение от Господа.

И Бог познаваше тази негова нужда. И го благослови. И заедно с благословението му даде и ново име, защото познаваше потенциала на Яков да бъде Израил.

Бог познава в дълбочина нашия потенциал за промяна. Познава в детайли съдбата, която ни очаква. Нека се доверяваме на начина, по който ни води.

Ден след ден…