Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Това лято изненадах себе си. Успях да науча нещо, за което съм си мислила, че няма как да го умея, че е трудно постижимо за мен.

Вече плувам бруст (с глава под водата) 4 дължини в басейна без спиране (200м). Научих се да го правя на 38 години и се гордея със себе си. Следващата ми цел е стила кроул. Вече тренирам за това.

Истината е, че постигнах това умение, благодарение на тренировките. Гледах и много клипове в YouTube, ама гледането не помага кой знае колко. Имах силно желание да се науча да плувам правилно, но и то нямаше да ми помогне, ако не бях влизала в басейна няколко пъти седмично.

Когато става въпрос за спорт – трябва да тренираш, не само да го искаш силно.

Осъзнах, че този факт е толкова приложим и за моя християнски живот. Защото в събота на богослужение чувам страхотна проповед за търпението и в понеделник сутрин се събуждам твърдо решена да бъда по-търпелив човек. Толкова силно го искам, но елате ме вижте в петъка. Пълен провал.

Защото духовното израстване не е въпрос на силно желание, а на мъдра тренировка. Да се науча на прощателност, търпение, кротост, благост, вяра – това изисква да се упражнявам в тези дисциплини и днес, и утре, и всеки следващ ден.

Имам един приятел, с когото ни свързват три неща – сладкишите, хубавите сладкиши и … любовта към сладкишите. Много вероятно е някой ден между нас да протече следния разговор:

–         Трябва да спрем да ядем сладко – казвам аз, докато хрупаме домашно приготвени от мен дребни сладки.

–         Определено трябва – добавя той с пълна уста.

–         Трябва ни воля – мъдро заявявам и посягам към следващата хапка.

–         А какво е воля?

–         Ами да се опиташ много силно да не правиш това, което отчаяно искаш да направиш. Примерно, можем сега да ги приберем останалите сладки в една кутия, да я затворим здраво и просто да я скрием в някой шкаф по-нависоко.

–         Е да, ама, нали разбираш, че винаги мога да си ги взема обратно – казва той.

Тогава вземам чинията с изкушенията и ги хвърлям през прозореца навън.

–         Хайде, кученца и котенца, имате си лакомства!

–         Какво правиш, сега си нямаме сладки – отчаяно ме гледа моя приятел.

–         Да, ама си имаме воля!

–         Абе, дръж си волята за себе си. Аз си отивам в къщи да си изпека един кекс.

Същото става и когато решиш да отказваш цигарите. Само силна воля не е достатъчна. Трябва да започнеш да организираш живота си така, че да нямаш порив за пушене. Да замениш ситуациите, предизвикващи те да запалиш, с такива, които те разведряват, насочват вниманието ти в друга посока. Но всичко това изисква ежедневно трениране в новия живот без цигарите.

Е, догодина по това време, може би ще плувам кроул. Всичко зависи от това, дали ще тренирам.

Ден след ден…

Advertisements

Comments on: "Само желание не е достатъчно" (2)

  1. Много ми харесва как пишеш и темата много ме вълхува също 🙂 Хареса ми това: „Защото духовното израстване не е въпрос на силно желание, а на мъдра тренировка“ много добре написано 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: