Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Като му дойде времето…

Живял някога един много важен, но и много зает човек. Давал всичко от себе си в работата си. Дори, когато не бил в офиса, умът му бил зает със служебните въпроси.

Съпругата му се опитвала да го убеди да намали темпото, да му напомни, че има и семейство. Но той отвръщал с фразата-мото: „Правя всичко това за вас.”

Така и не разбрал кога децата му пораснали, защото просто пропуснал тези моменти. Така и не му оставало време да ходи на църква заедно със семейството си, защото все пак бил практичен човек – живеел в реалния, материален свят, където последната дума имали парите. „А освен това”, си мислил той, „може да си духовен и без да ходиш на църква. Като му дойде времето… ще уредим и духовните неща.”

Бил Господарят на Играта. Сега осъществявал така важните си ходове в живота. Всичко било под контрол в ръцете му. Освен една малка микроскопична подробност, която убягнала от вниманието му. Една запушена кръвна артерия, която го насочвала към последния му ход, без той да го знае.

Смъртта му била новина №1 във финансовата общност. Хубави неща се изписали за него във вестниците и списанията. Жалко, че него го нямало, за да ги прочете.

По време на погребалната церемония, когато хората надничали в ковчега, се чували същите глупави коментари, които слушаме на такива места: „Изглежда толкова спокоен, в мир със себе си.” Задавал се все същия глупав въпрос, когато някой богаташ е починал: „Чудя се, какво ли състояние е оставил?”

Разбира се, че е оставил всичко! Как не сме разбрали, че нищо не вземаме със себе си, а оставяме всичко!

И искате ли да чуете Божията оценка за заети, успешни хора, които са прекарали целия си живот единствено и само в трупане на богатство и благосъстояние: „Глупако, тази вечер ти ще умреш. Какво ще стане с това, което си натрупал? На кого ще го оставиш?”

Може да прочетете тези думи в Евангелието от Лука 12:20. Там се разказва историята на един богаташ, чийто списък с приоритети бил следния:

Е, последното се оказало трудно. Защото дошло, когато най-малко го очаквал.

И историята приключва с думите на Исус: „Така е с всеки, който трупа богатства за себе си, а не богатее с това, което Бог иска.“

Ще ви предложа и още една леко комична версия на тази притча. Един мъж лежал на смъртното си легло у дома и усещал аромата на прясно изпечени какаови курабии, носещ се от долния етаж на къщата. Искал да опита любимата си курабия за последно, преди да умре. Със сетни сили се добрал до кухнята и протегнал трепереща ръка към чинията, когато се появила една шпатула и го пернала по ръката.

– Не пипай! Не са за теб – заявила милата му съпруга. – За погребението ти са.

Мислил си, че всичко му принадлежи. Още една житница. Още една реколта. Още една курабия. Но тогава изневиделица идва шпатулата…

Знам, че се получи доста песимистично дотук, но само ако си дадем сметка за правилната Цел на Играта, наречена „живот”, ще можем да изиграваме и успешно ходовете си. И в джоба ни ще стои списъкът за следване на правилните приоритети.

Ден след ден…

(следва продължение)

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: