Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Слизане по стълбицата

Те били четвъртокласници. Учителката им предложила нова игра с балони. Всеки имал на крака си завързан балон и целта била да спукаш чуждия, докато пазиш своя.

Една игра, в която важи принципът на Дарвин – оцелява по-силният. Децата яростно се впуснали в играта, преструвайки се, че им харесва. Но всеки от тях се страхувал от загубата, и в крайна сметка, тайничко ненавиждал победителя в края.

Веднага след тях в стаята влязъл друг клас четвъртокласници, но това били умствено-изостанали деца. Получили същите инструкции за играта, но те ги схванали по друг начин – че всеки трябва да помогне на другия да спука балона. И поглеждайки в тази стая, бихте видели усмихнати деца, държащи своя балон, за да може лесно другарчето им да го спука.

При пукване всеки се радвал, защото всеки бил победител. В тази нова игра не се отбелязвали точки един срещу друг, а един за друг. Нямало съперници, а съотборници.

Мисля, че това е играта, на която отново и отново иска да ни научи Бог.

Не виждам голям смисъл в класации от подобен род: „Най-влиятелните хора в света”, „100-те най-богати личности”, „10-те най-красиви мъже/жени” и т.н.

Всеки се състезава с някого. Всеки се бори да бъде №1. Учим до късно през нощта, не защото много ни вълнува вземането на изпита, а за да изкараме по-добра оценка от т.нар. „умник” в групата ни. Женим се за дадена жена, не защото сме намерили сродната си душа, а защото тя е тази, която всеки от приятелите ни желае. Купуваме къщи, коли, техника, които не са по стандарта ни, но пък демонстрираме „благосъстояние”. Една непрекъсната надпревара. Така живеят земляните. Мислейки, че смисълът е да се „изкачваш по стълбицата”.

И тогава идва Исус на земята, слизайки от Небето, за да ни покаже, че целта на играта е в „слизането”.

Проблемът на един живот, прекаран в изкачване по стълбицата, е, че по пътя си ще подминеш Исус, Който слиза надолу. А Той наистина слезе от много високо.

Не мога да спра да се удивлявам на стиха в Посланието към Филипяните 2:5-7 (Нов Завет, съвр.превод):

„Трябва да мислите като Исус Христос. Макар да бе Бог в самото Си естество, Той не сметна, че равенството с Бога е нещо, за което трябва да се държи здраво. Отказа се от всичко и прие образа на слуга и стана като хората. И когато външно стана като човек, Той се смири и стана покорен до смърт – до смърт на кръст.”

Да бъдеш Господар на Вселената и да станеш човек, който позорно ще умре на кръст – това е слизане от много, много високо.

Защото в „новата игра”, на която Исус ни учи – смирените, честните, кротките, несебелюбивите, милостивите са тези, които печелят големи точки в Божиите очи.

Ден след ден…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: