Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Живот с аромат

Беше март месец. Излязох на балкона и долових неприятната миризма, носеща се наоколо. Прибрах се обратно в стаята доволна, че съм се отървала от нея.

Но след няколко дена вече я усещам и в къщи. И изведнъж се сещам. Последното кисело зеле в бидона. Развалило се е.

Това е една от най-противните миризми, които обонянието ми познава. Развалено кисело зеле. И да пръскаш с ароматизатори, няма отърване. Няма спасение, докато не изхвърлиш от къщата си въпросната зелка.

Замислих се за всички онези емоции, които ни връхлитат с аромата си. Положителните – радост, наслада, благодарност – ни въздействат като аромата на прясно изпечен хляб.

Негативните – безпокойство, гняв, песимизъм – предизвикват в нас желание да се евакуираме от собствения си живот. Връхлитат ни и настроението ни унива. Губим от енергията си. Бог изглежда далечен, молитвата – безполезна. Грехът – някак привлекателен, а животът ни… безрадостен.

Осъзнах, че емоциите не идват просто от нищото. Те извират от мислите ни. Обезсърчените хора пръскат около себе си черни мисли. И ако ги задържат дълго време в себе си, може и да свикнат с тяхното „зловоние”. И то да обхване всяко кътче от живота им.

Хората, които живеят удовлетворяващ живот, живот на радост, са тези, които пръскат наоколо аромата на позитивните мисли.

Осъзнах, че трябва да изхвърлям старото зеле навреме…

Защото съм създадена за живот с ароматни емоции.

Ден след ден…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: