Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Не съм сама

Спомням си, когато синът ми беше на 3-4 годинки и се опитвах да го вкарам в морето през лятото. Изглеждаше му толкова страшно. Плискаща вода. Плаващи по повърхността водорасли. Непознато за крачетата му дъно. Обземаше го пълна паника. И всичко, което чуваха хората наоколо, бяха писъците му.

Докато не го вземех на ръце и заедно правихме малките крачки във водата. Напомнях му, че мама е с него и няма от какво да се страхува. Държа го здраво и няма да го изпусна.

Тогава сърчицето му се успокояваше и влизахме леко навътре. По-трудно ставаше, ако и някой друг пищеше наблизо. Защото безпокойството и страхът са заразителни.

Но слушайки достатъчно дълго гласа ми, уверяващ го, че не е сам и съм винаги до него, той забравяше за страховете си.

Осъзнах, че мирът в сърцето не идва, ако намериш море без бури. Идва, ако имаш Исус в лодката си.

Защото причини за безпокойства има хиляди около мен. Ще преживявам разочарования. Ще изпитвам болка. Ще ме сполети раздяла. Ще дойде неочакваното. Всичко това е сигурно. Но не искам да премина през живота в постоянни тревоги и страхове.

Искам да приема мира, Който Исус ми дава – обещал го е, а и Той не дава, както светът дава. Когато светът ти даде нещо хубаво, то никога не е сигурно. Шансът да ти го отнеме винаги е налице.

А мирът на Христос, спокойствието, могат ежедневно да бъдат мои, стига очите на вярата ми да бъдат отворени и да виждат Ръката, която ме държи. А понякога ме пренася през трудните мигове.

Ден след ден…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: