Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Силата на паузата

post 53

Обичам паузите.

Защото именно в тях понякога се случва най-хубавото.

Спомням си паузата, която настъпи по телефона, когато съпругът ми за първи път ми призна, че ме обича (бяхме още „ходещи“).

Обожавам онези паузи в някоя песен, които спират дъха ти, само за да чуеш как изпълнителят си поема дъх и изпява кулминацията.

Или внезапната пауза, когато някой в компанията е казал нещо смешно и изведнъж всички избухват в смях.

Една от паузите, които най-много ценя, е денят, в който истински се отделям от делника си, за да преживявам ежеседмичен празник. И това ми се случва в събота.

Не мога да не се възхищавам на Божието провидение, когато е записал в четвъртата Си заповед – да си отделим съботния ден, да сложим на пауза ежедневието си, и да се потопим в Неговата атмосфера. Да отида на църква в този ден – това е привилегия. Да си почета духовна книга – това е зареждане. Да участвам в доброволно служене – това осмисля съществуването ми. Да се помолим заедно с хората, с които имаме обща вяра, а сме толкова различни – това ме учи на съпричастност.

Обичам паузата в събота. Защото в нея Бог ми дава силите, от които се нуждая, за да натисна PLAY на другия ден и животът ми да продължи пълноценно.

Ден след ден…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: