Блог за лична вяра и разбиране за Бога

DCF 1.0

Как започна този спор? Още от вратата.

Случвало ви се е, нали?

Връща се синът ви или дъщеря ви от училище и ей така от нищото гласове се повишават, разменят се престрелки от думи.

Същото ми се е случвало и със съпруга ми. Понякога първото изречение, което си разменяме още на вратата, разпалва огън.

И почти винаги в такива ситуации започвам да се питам: Какво толкова казах? Какво направих, че трябваше да получа всичко това? Не го заслужавам.

Осъзнах, че в повечето случаи задавам грешните въпроси. Вместо това, трябва да питам: Какво му се е случило днес? Защо изпита нуждата да се скараме? Какво го измъчва?

Осъзнах, че е добре да се науча да бъда СПЛ-човек: СПРИ да го ПРИЕМАШ ЛИЧНО. Много са ситуациите в ежедневието, когато просто е нужно да обърна въпросите, да се превърна от нараняван в изцеляващ човек. Вместо да се хвана за обидата, мога да се хвана за възможностите. Възможностите да погледна човека, който е обременен с някакъв проблем, и да реша да бъда част от изцелителния му процес. Повечето от споровете, които водим с близките си хора, са именно поради факта, че приемаме нещата твърде лично.

Искам да науча и детето си на това. Че не всяка обида, която ще получава в училище, и в живота по-късно, е заслужена, и че не трябва да търси вината в себе си. Искам да го науча да насочи въпросите си не навътре, а навън. Да се опита да прозре кое кара човекът отсреща да се държи по този начин.

Христос никога не приемаше нещата лично. ДОРИ НА КРЪСТА! Тази Негова молитва: „Отче, прости им, защото не знаят какво вършат!“ обгръща целия ни свят и го изцелява.

Ден след ден…

Advertisements

Comments on: "СПРИ да го ПРИЕМАШ ЛИЧНО" (2)

  1. Преди малко открих блога ти и даже си записах едно твое наблюдение и имам и едно предложение за теб, което ще направи блога ти още по-ценен, но тук имам да кажа нещо друго и е важно много:

    „Искам да науча и детето си на това. Че не всяка обида, която ще получава в училище, и в живота по-късно, е заслужена, и че не трябва да търси вината в себе си. Искам да го науча да насочи въпросите си не навътре, а навън. Да се опита да прозре кое кара човекът отсреща да се държи по този начин.“

    Тук липсва нещо мега съществено. Казва ти го някой, който познава такива хора – зомбита, които колкото и да са виновни и колкото и да е очевидно, че е в тях именно проблема, те могат да стигнат до там, че даже да ‘простят’ на пострадалите от тях!!!

    Да – никога няма нужда човек да се обижда и да не мисли! Но човек винаги трябва да погледне първо да види дали пък няма и в него някаква причина и в поне 50% от случаите ще открие, че има – дори и това да е, че просто е налял масло в огъня на другия, но може и да го е подразнил и тн няма да изпадам в подробности.

    Иначе съм съгласен с всичко, просто липсва това – първо спокойно да види дали не е и в него проблема и после вече да мисли другия защо така реагира – иначе може да изпусне истинската причина за реакциите на другия и да си ги обясни както му изнася и да си остане с проблема в себе си.

    • Благодаря ти за това допълнение, абсолютно си прав, че е добре да анализираме и себе си, иначе се отива в другата крайност – взели сме се твърде на сериозно и все сме невинни и безпогрешни.
      Моят пост е повече свързан със ситуациите, когато спорът/обидата/ агресията възниква като от нищото, когато чувстваш, че нещата са започнали много по-рано някъде другаде, по друго време, но сега се изсипват върху теб.
      Нали знаеш – когато най ни е лесно да си излеем натрупаното напрежение върху най-близките ни хора.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: