Блог за лична вяра и разбиране за Бога

ЗАЩО?

post 66

Защо?

Чувала съм въпрос, започващ с тази дума, за 50 000 или повече лева в телевизионни игри. И ако дадеш верният отговор, животът ти би се променил завинаги.

Защо?

Този въпрос е бил задаван хиляди пъти, при хиляди ситуации, в живота на хиляди хора. Колко пъти от отговора му е зависило дали завинаги ще се отречеш от Бога или здраво ще се вкопчиш в Него…

Защо Бог отговори по този начин? Или защо не го направи? Защо лекува един човек, а за друг не го прави (за майка ми; за детето ми)? Защо толкова талантливи млади хора са си отивали от този свят твърде рано? Защо невинно дете е пометено от пиян шофьор на автобусна спирка? Защо друго е физически малтретирано? Защо Той не ни освобождава от болката, страданието, отчаянието?

Защо?

Нямаме. Никаква. Представа. Не знаем отговора. Засега. Защото там някъде във Вселената отговори има. Но днес не ни принадлежат.

Когато чета описанието на Новия град, в който ще живеят спасените хора, една картина не се побира в съзнанието ми – „И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка порта беше от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло“ (Откр.21:21).

Всичко ми изглежда толкова нереално, абстрактно, твърде съвършено, преизобилно. Като се замисля, малко ме интересува от какво ще са направени портите там и дали ще вървя по павета или стъкло. Самото Божие присъствие в този град ще е всичко, което ще има смисъл.

Но се питам. Защо? Защо една порта ще бъде от един бисер?

Чувала съм историята на перлите. Когато чужда твар попадне в стрида, тя отделя вещество, наречено седеф. Пласт по пласт седефът покрива и запечатва дразнителят. Така в крайна сметка се образува красивата, лъскава перла. Стридата няма за цел да създава нещо красиво. Тя просто се опитва да се предпази от беда. Наричаме рубините, диамантите, смарагдите и перлите скъпоценни камъни. Но единствено перлата е нещо по-различно. Единствено тя се образува чрез страданието на живо същество.

Красота от болката.

Вярвам, че бисерните порти в Новия свят не са там, за да бъдат декори за всички вицове за Свети Петър. Нито пък, за да спрат влизането на хората в това съвършено място.

Осъзнах, че тези бисери ще ни напомнят, че никога не сме били сами в болката тук на земята. Че в най-силната ни мъка Бог е бил точно там, където и Неговото сърце страдаше, когато Единородния Му Син увисна на кръст между небето и земята. И за да ни осигури красотата на Новия свят, нямаше как да не премине през агонията на болките и смъртта.

Не знам защо някои хора имат повече страдания от други. Не знам защо невинни загиват.

Това е въпрос за стойност, нямаща измерение в моето съзнание.

Но в едно съм сигурна. В Новия свят, обещан в Библията, ще има само красиви неща. Някои оформени с по-малко, други – с повече болка. И нито една душа, достойна за спасение, няма да бъде пропусната – дори да е живяла за кратко на този свят. И всеки ще получи отговори на въпросите си.

И най-важното. Ще остане само красивото. Никой няма да преживява вече болка. Всичко ще бъде красиво. Като се започне от бисерните порти.

Ден след ден…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: