Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Сгънатата кърпа

post 99

Какво ще кажете да си побъбрим за погребални одежди? Приятно ли ви звучи? Ех, че лека и жизнерадостна тема. Направете си списък на най-депресиращите теми и ще видите, че погребалните дрехи ще попаднат някъде там между данъчните проверки и дългосрочното зъболечение.

Никой не обича погребалните одежди. Никой не говори за тях. Някога да ви се е случвало да подхващате разговор на маса с въпроса: „Какво възнамеряваш да носиш в ковчега!” Някога да сте виждали магазин за погребални дрехи? (Ако има такъв, имам предложение за рекламен надпис: Дрехи, които умирашда носиш!)

Но днес, когато си припомняме историята за възкресението на Христос, един детайл от нея привлича погледа ми и го приковава. Записан е в Йоан 20:6,7:

„След него (Йоан) дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащениците положени и кърпата, която беше на главата Му, не сложена при плащениците, а свита на отделно място.”

Библията отделя цял стих, за да ни каже, че тази кърпа е била внимателно сгъната настрани. Толкова ли важно е това? Да, особено, ако познаваме еврейската традиция.

Сгънатата кърпа е била нещо, свързано с Господаря и слугата. Всяко юдейско момче е познавало тази традиция. Когато господарят приключвал вечерята си, той ставал от масата, избърсвал пръстите, устата си, брадата си, смачквал на топка кърпата и я хвърлял на масата. Така слугата знаел, че може вече да разтребва масата. В тези дни смачканата кърпа означавала – „Приключих!”. Но ако господарят станел от масата и сгънел кърпата, слагайки я до чинията си, слугата не трябвало дори да докосва масата, защото знаел какво означава това – „Не съм свършил още!”. Сгънатата кърпа означавала – „Ще се върна!

Благодаря на Бога днес, че все още не е приключил делото Си. Благодаря Му, че гробът е празен, че нашият Спасител е жив и че кърпата все още е сгъната!

Сгънатата кърпа ни казва, че Бог не е приключил да спасява души. Не съществува човек, който да е толкова лош, че да не може да бъде спасен, нито пък такъв, който да е толкова добър, че да не се нуждае от спасение.

Какво да правим тогава, докато Той се върне за втори път? Ами дотогава всяка година ще си плащаме данъците през пролетта, но тази година, когато застанете на гишето, платете данъка си с усмивка, защото знаете, че истинския ви дълг, от който зависеше живота ви, е вече платен! На дървения кръст!

Остава ни да гледаме смело напред към Второто идване на Спасителя.

Ден след ден…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: