Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Усещане за живот

post 150

„Не позволявайте да ви слагат упойки. Не позволявайте да притъпяват усещането ви за чудото на живота. Винаги живейте в благоговение…“

Тази реплика на Робин Уилямс от филма му „Пач Адамс“ ми даде повод за размисъл в тези първи януарски дни.

Осъзнах колко неусетно, като под упойка, минава всяка следваща година. И ако не поспрем в благоговение и не усетим истински всички онези мигове, заслужаващи да бъдат усетени – тогава наистина „животът ще се изплъзне между пръстите ни“.

Записвам си с големи букви:

НЕ ПОЗВОЛЯВАЙ НА ЕЖЕДНЕВНАТА ТИ АНГАЖИРАНОСТ ДА ТЕ УПОИ.

НЕ ПОЗВОЛЯВАЙ НА КАЛЕНДАРА, РУТИНАТА И СРОКОВЕТЕ ДА ПРИТЪПЯТ УСЕЩАНЕТО ТИ ЗА ЧУДОТО НА ЖИВОТА.

Всичко, което имам, е от днес. И ако съм го пропуснала… може да го няма моето утре.

Не искам да пропускам да се радвам на сладкия звук от пукането на пуканките. Искам да спирам и да се вслушам в звука на дъждовните капки. Да си поиграя с косата на любим човек. Веднъж поне да се насладя на бавно хранене, без бързане за никъде. И на още хиляди малки мигове, които правят живота ми ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН, ако си позволя да ги усетя.

Искам да събирам тези чудни, ежедневни „усещания“ и всяка вечер в благоговение да изразявам своята признателност към Твореца, решил да ми отпусне още малко време. И днес.

И ден след ден…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: