Блог за лична вяра и разбиране за Бога

post 164

Петък – най-тъмният ден в християнската история. Неделята – най-светлият. Но между тях стои съботата – денят между отчаянието и надеждата. Между смъртта и живота.

Толкова много неща се случиха в петъка. Толкова много неща ще се случат в неделята. Но в съботата…настъпва пълно затишие. Дори в Библията не ни се казва какво се е случило в тази събота, как са я преживели учениците, как са я преживели свещениците и фарисеите.

Днес ние гледаме на тази събота от перспективата на неделята. Защото знаем какво се случи в неделята на възкресението. Поставете се на мястото на учениците. Как са преживели тази събота? Как са преживели този ден на тишина? Как завърши за тях петъка? Със смъртта на техния Господ. И тя никак не изглеждаше победоносна смърт. Исус не умря, цитирайки 23 псалом. Последните думи, които чуха от Него, бяха: ”Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?”. Това беше пълен крах за тях, за вярата им, за надеждите им. За всичко това са мислели в съботата. Спомниха си и собствения си провал – как се разбягаха при арестуването на Учителя, как Петър се отрече от Него.

Събуждат се сутринта в събота и осъзнават, че мечтите им са умрели. Живи са, а не знаят защо и как да продължат да живеят за напред. Защо Исус не възкръсна още в събота, за да възроди надеждата им?

Защото тридневните истории са важни истории и Бог ни говори чрез тях. Братята на Йосиф, когато дойдоха в Египет при него, бяха поставени под стража за три дена. Съгледвачите, които отидоха при Раав, се криха в гората три дена, докато тя им даде знак. Когато Естир започва молитва и пост за своя народ, царят я приема да влезе при него на третия ден. Когато Авраам тръгва да жертва сина си, пътуването трае три дена и на третия ден идва избавлението.

Тридневните истории са важни истории. Знаменателни са стиховете в Осия 6:1,2:

„Елате, да се върнем при Господа; защото Той разкъса и Той ще ни изцели, порази и ще превърже раната ни. След два дни ще ни съживи, на третия ден ще ни въздигне; и ще живеем пред Него.”

Три дена. В първия идва страданието. В третия ден идва избавлението. Но във втория ден – е само тишина. Петък, събота, неделя. Това е Исусовата история, това и нашата история.

Всеки от нас е преживявал тишината на съботата. Загубваш мечта, загубваш здраве, загубваш любим човек. И небето мълчи. И Бог като че ли отсъства. И можеш да потънеш в отчаянието и завинаги да си останеш в петъка. Никога да не повярваш, че ще дойде неделята. Но Бог иска да погледнем на втория ден от тридневната история – като на ден на очакване. Това е трудна задача. Да чакаш Господа и да уповаваш на Него. Но ние имаме обещанията – че неделята ще дойде, че денят на избавлението е близо. Учениците също го имаха. Когато искаха знамение от Исус, Той им каза тези важни думи, че друго знамение няма да им се даде освен знамението на пророк Йона:

 „Защото както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дена и три нощи.” (Мат.12:40)

Историята на Йона – още една тридневна история. Тогава учениците не осъзнаваха тези думи. По-късно Исус отново им разкри, че ще бъде умъртвен и ще възкръсне на третия ден. Но те не ги схванаха. Влязоха в съботата в пълно отчаяние и безнадеждност. Но това не трябва да бъде нашата история.

Не забравяйте – Исус премина през петъка, през събота и през неделята, заради нас. Той преживя тридневната история. Показа ни, че ние също можем да я преживеем. Сега сме образно казано във втория ден. Петъка отдавна е минал. Съразпнали сме се с Христос и сега живеем, очаквайки Го. Но неделята още не е дошла за нас. Земята все още ражда  тръни и бодили. Все още срещаме Ирод, Пилат и тълпите. Телата ни все още кървят, все още остаряват. Живеем между петъка и неделята. Това е нашата история. Това беше и Неговата история.

Чудото на неделята беше, че един мъртвец възкръсна. Чудото на съботата беше, че Божият Син лежеше мъртъв. Ако можем да намерим Исус дори в гроба, дори в смъртта, това означава, че Той е навсякъде с нас. Няма място, където Той да не отиде заради нас!

Затова, живеейки днес в междинния ден, нека не губим надеждата си, а с твърдо упование да живеем дните си със живия Христос!

Ден след ден…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: