Блог за лична вяра и разбиране за Бога

post 167

Често пъти стоя до късния край на деня… И понякога си мисля за хора, които се намират в края на силите си, на предела на възможностите си…

И си дадох сметка, че можем да стигнем всякакъв край – този на банковата си сметка, на вариантите си, на сроковете си, но никога няма стигнем края на надеждата си – надежда за преодоляване на бариери, надежда за изходен път, надежда за по-доброто ни бъдеще, за спасение. Защото надеждата ни е вкоренена в Бога. В Този, Който не познава край. И надеждата, която дава, няма край.

„Защото Ти, Господи Йехова, си моя надежда“ (Пс.71:5).

Понякога глупаво се страхуваме, че може да стигнем донякъде, където ще открием, че Бог се е изчерпал и ще изпаднем отвъд предела на десницата Му. Чисто човешки страх. Несмислен и нелеп. Защото нашият Бог няма предели. При Него няма задънени улици. И изчерпване на количества и качества.

При Него единствено можем да намерим край на страховете си. И безпределна надежда.

Ден след ден…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: