Блог за лична вяра и разбиране за Бога

post 168

Исус не веднъж обърква представите ни за нещата. Като например, кое е справедливо или не.

Мисля си за притчата, която Той разказва в Матей 20гл – за наетите работници. Защо ми е важно да я разбера? Защото ако се опитвам в отношенията си с Него да се базирам на това, което съм сторила, което заслужавам или си мисля, че Той ще направи за мен, със сигурност ще се окажа объркана точно като тези работници на лозето.

От нас се иска голяма доза доверие по отношение на Божията идея за справедливост. На първо място да вярваме, че Той е добър и ще се погрижи докрай за нас. Както за тези от нас, които отдавна сме във връзка с Него, така и за онези от нас, които Го познават от няколко дни. И тук няма по-заслужили. В Божието царство рейтинговата система далеч не е като нашата. И тази притча ясно ни разкрива защо.

Чувам как Исус ни казва: „Да, разбирам начина ви на мислене. Вие си имате първо и второ място, и осмо място, и съвсем последно. Но при Мен нещата са по-различни. Мнозина, които си мислят, че са първи, всъщност, ще се окажат последни; а последните ги откриваме на първото място.“

Забелязах, че в притчата единствените работници с договорени отношения бяха тези от първата група. Те се съгласиха да работят целия ден за един пеняз. Напълно честно споразумение. И са доволни от него.

После в третия час (около 9:00ч сутринта) собственикът наема още няколко работника. Но с тях отношенията са на доверие, не на договор. Обещава им, че ще им плати колкото трябва.

Същото се случва и с наетите в шестия и деветия час (значи по обед и към 15:00ч). Но ето че са наети работници и в 11-тия час, само час преди края на работното време. И те са уверени, че ще получат, каквото им се полага.

И в края на работния ден започва интересната част от историята. Озадачаващ е фактът, че шефът нарежда да се плати първо на последните, и той знае, че първите ще видят това. Ще видят как последните получават същата надница като тях. Като че ли умишлено се опитва да разпали конфликта.

И тук си представям как Исус обяснява: „Да, благодатта може да изглежда объркваща и неразбираема“.

Защото онези от 11-тия час получават същото като тези от първия. И дори не са изпотени и изморени като първите на лозето. Ноктите им са си чистички и се чувстват свежи и енергични. Но и те си получават пеняза.

Най-накрая плащат на дошлите най-рано, в които вече напира гласа на недоволството от тази привидна несправедливост. Защото макар и работели усилено цял ден, те получават точно колкото и последните. Нима е честно това?

И тук Исус обърква представите ни: „Да, така е, защото Бог не ви дава според това, което заслужавате, а според това, което иска да даде на всеки. И за вас е нужно да се доверите на Неговата справедливост. Защото ако се осланяте на вашата представа за справедливост, то вие отдавна оставате обречени. Но ако положите вярата си в Божията справедливост, съчетана с Неговата милост, тогава виждате спасението си.

Осъзнах, че всички ние сме продукт на тази объркваща и неразбираема Божия благодат. И тя ни спасява.

И ми се иска да празнувам това.

Ден след ден…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: