Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Добрият Пастир

post 170

Те са наистина сладки. Пухкави и закръглени. Напълно доволни да си гризкат тревица часове наред.

Но си дадох сметка, че когато Исус ни говори за овцете („Негов народ сме и овце на пасбището Му“ Пс.100:3), идеята Му не е да ги описва колко са сладки, а колко нуждаещи са.

Овцете не могат да оцелеят без овчар.

Те са създания на навика и твърдоглавието. Оставени сами, ще ядат трева до пръсване, ще изядат и корените на тревата, а после ще започнат да блеят, чудейки се какво да правят. И е нужно просто да се доверят на своя пастир, за да го последват към новото пасище със свежата тревица.

Да, поклащаме глава и си казваме колко са глупави, но проблемът е, че ние правим същото. Харчим повече пари, отколкото сме заработили. Поемаме ангажименти, а календарът ни е препълнен. Преструваме се, че знаем кое е най-доброто за нас, когато, всъщност, нищо не знаем.

А през това време, нашият добър Пастир продължава да ни води и да снабдява нуждите ни, уверявайки ни:

„Аз познавам Своите овце и Моите Ме познават“ Йоан 10:14.

И ние Те познаваме, Господи. Но помогни да Ти се доверим напълно и да Те следваме.

Овцете не могат да се изправят сами.

Ако случайно се обърнат по гръб, започват едно ритане във въздуха с четирите крака, но няма изправяне. И ако не дойде помощ навреме, може и да се задушат. Опитният овчар ще помогне на своята овчица и дори ще разтрие добре крайниците й, за да възстанови тя баланса си.

Така ни повдига и Исус. Когато се препънем и паднем, когато не можем сами да стъпим на краката си, Той идва и ни помага да се изправим.

„Защото праведният, ако седем пъти пада, пак става“ Притчи 24:16.

Само защото, Ти, Господи, ни повдигаш! Само защото силно ни обичаш!

Овцете губят пътя си и се отклоняват. Много често.

Изгубват се без да са го искали. Или кръвожадни вълци ги отделят от стадото.

Виждаме този модел и в живота си:

„Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път“ Исая 53:6.

И като тръгнем по своя си път, доникъде не стигаме.

Сравнявайки ни със стадо овце, Исус не ни прави комплимент. А ни напомня, че понякога се държим глупаво, твърдоглаво и сме изгубени без Него. И милостиво ни уверява, че сме намерени и спасени, и че за душите ни приготвя спокойни зелени пасища, и ни води при тихи води.

И осъзнах, че мога ежедневно да си прошепвам:

„Господ е Пастир мой; няма да остана в нужда“ Пс.23:1

Ден след ден…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: