Блог за лична вяра и разбиране за Бога

post 176

Срещата ми с Апелий бе съвсем кратка. Открих го в края на посланието към Римляните. Ако бях просто мигнала, можеше и да го пропусна. Защото името му стои непретенциозно сред списък от имена. Не е нито първи в този списък, нито последен. Някъде по средата. Съвсем обикновен. Като всички нас.

Павел отправя последни поздрави към свои приятели. И пише:

„Поздравете одобрения за верен в Христос Апелий“ (Римл.16:10).

И това е. Никъде другаде не се споменава за Апелий. Той е просто един сред многото. Отредени са му само пет думи: „одобрен за верен в Христос“.

Но при тези думи затаявам дъх. Защото те може би са най-важните думи в живота на един човек. Единственото, което знаем за този Апелий е, че е бил одобрен от Христос. И това е всичко, което има значение.

Той не е Апелий Велики. Нито Апелий Героят. Мъжът на Годината. Звездата.

Знаем го като Апелий Одобреният.

Любопитна съм какъв е бил земният му живот. Дали е бил незнайният посетител на задната редица. Или е бил известен последовател, който често е проповядвал за Христос сред тълпите в Рим. Може би е водил същите битки, които ние водим днес. Изпитвал е завист, гордост, егоизъм. Може би е копнеел да бъде одобрен до последния си дъх.

Не знаем нищо за него от тази страна на живота. Но от другата страна, тази на вечността, е получил небесното одобрение. И това е всичко, което има значение.

Какво би станало ако всички ние се превръщаме в поколение от Апелиевци? Получили и живеещи с одобрението на Христос.

Ден след ден…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: