Блог за лична вяра и разбиране за Бога

post 223

Понякога забравяме, че няма значение на колко години сме, колко опит имаме или колко грациозно можем да седим на стол – колкото повече си позволяваме да се съревноваваме и да се сравняваме с другите, толкова повече забравяме собственото си призвание.

Всички познаваме типа жени с големите претенции и амбициозните надежди. Колкото повече се бутат да застанат пред всички останали, толкова повече остават далеч назад от най-доброто, което могат да бъдат.

Една жена може да забрави, че всичко в живота й е достатъчно. Нейният собствен път е достатъчен. Нейното призвание, нейната история, нейното несемейно положение или нейният брак, нейният съпруг, нейната професия, апартамент, децата й, тялото й, здравето й – всичко й е достатъчно.

Една жена може да се погледне в огледалото и да открие, че й е невъзможно да си каже: Имам си достатъчно.

Може да забрави как да повярва напълно в думите: Имам си достатъчно.

Имаме на разположение достатъчно хартия, която да накъсаме на парченца и върху тях да запишем за себе си с думи тази сигурност в изобилието, съдържащо се в думите: Имам си достатъчно.

Можем още сега да се погледнем в огледалото и да си припомним: Имам си достатъчно…защото си имам Исус – и Той ми е достатъчен.

Имам си достатъчно…защото си имам Бог Отец – и Той ми е достатъчен.

Имам си достатъчно…защото имам благодат – а Неговата благодат за мен е повече от достатъчна.

Имам си достатъчно…защото имам любов – а Неговата любов е навсякъде около мен, за мен, в мен, и е повече от достатъчна.

Имам си достатъчно.

Когато не мога да си спомня, че си имам достатъчно – просто трябва да си спомня стиховете:

„Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?“ (Римл.8:32).

Ако Бог не се поколеба да ни даде всичко Свое, прегръщайки нашата окаяност и подарявайки ни Сина Си –  нима има нещо, което не би ни осигурил с цяло сърце?

Ако Бог ни е подарил необикновената екстравагантност на въплатения Исус – Той ще ни подари и обикновената достатъчност  в настоящия за нас момент.

Именно нашето постоянно ненаситно желание за още и още е това, което ни руши отвътре все повече и повече. Колкото повече искаме – толкова повече се руши същността ни. Но когато осъзнаем, че си имаме достатъчно – тогава дори сме щастливи и за това, което другите си имат.

Изкуството да живеем добре е да повярваме, че си имаме достатъчно. И сме благодарни за това. И сме способни да видим, че на небето има достатъчно звезди и светлина за всички. И няма нужда да се съревноваваме.

Защото има достатъчно благословения, които идват и при нас.

Ден след ден…

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: