Блог за лична вяра и разбиране за Бога

post-347

 „Радвай се много, сионова дъще;

възклицавай, йерусалимска дъще;

ето, твоят цар иде при тебе;

Той е праведен и спасява,

кротък и възседнал на осел.“ (Зах.9:9).

Кога за последен път викахте от радост?

Обикновено възклицаваме с радост по различни поводи. Чувала съм викове при вкаран гол от любимия отбор. Виждала съм емоциите в такива моменти – толкова интензивни и искрени.

Понякога ми се струва, че сме склонни да викаме от радост по отношение на временни земни удоволствия от този свят, отколкото по отношение на Христос и царството Му.

Може би точно затова Бог ни напомня с този стих в Захария, че трябва да го правим, защото никак не ни идва естествено отвътре.

Нека помним, много неща от ежедневието ще бъдат повод за радост, но само едно ни носи спасение – и това е делото на Праведния ни Спасител!

Това знание е нашата основателна причина да възклицаваме и да се радваме!

Ден след ден…

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: