Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Building character

„Някои майки биха насърчили подобна близост от чисто материални съображения, тъй като Едуард Ферърс бе първородният син на човек, оставил след смъртта си значително състояние, други пък биха се противопоставили на подобна близост от чисто благоразумие, защото, с изключение на някаква дребна сума, състоянието на младия джентълмен изцяло зависеше от завещанието на майка му. Нито едното, нито другото съображение можеше да повлияе на отношението на мисис Дашууд. За нея бе съвсем достатъчно това, че той е приветлив и сърдечен, че обича дъщеря й и че Елинор откликва на чувствата му. Тази нейна позиция противоречеше на убеждението й, че разликата в материалното положение на двама души трябва да ги разделя, но в случая имаше привличане и сходство в характерите. Беше й съвършено чужда мисълта, че хора, които познават Елинор, не биха оценили нейните качества.

            Високото им мнение за Едуард Ферърс не бе подхранвано от някакви особени достойнства в личността или в начина му на общуване. Не беше красавец, пък и човек трябваше да се сближи с него, за да намери държанието му за наистина приятно. В интерес на истината той беше доста стеснителен, но след като преодолееше естествената си плахост, поведението му издаваше открито и любвеобилно сърце. Едуард умееше да вниква в нещата и тази негова проникновеност бе усъвършенствана от доброто му образование. Ала господин Ферърс бе лишен както от някакви особени дарби, така и от амбиции, с които да удовлетвори желанията на майка си и сестра си по отношение на себе си, тъй като те копнееха да го видят като човек с положение, като някой — е, едва ли и те самите знаеха като какъв. В едно или друго отношение жадуваха да го видят като човек с високо обществено положение. Майка му искаше от него да прояви определени амбиции в областта на политиката, да го види като член на парламента или пък в светлината на един от силните на деня. Очакванията на мисис Джон Дашууд не се различаваха кой знае колко от тези на майка му, но междувременно, докато се сбъднат благословиите свише, тя би искала да го види в някое луксозно ландо. Величието на ландата не привличаше особено Едуард. Въжделенията му се свеждаха до семейно щастие в спокойствието на уединения живот.“

В този роман на Джейн Остин, „Ема“, Едуард Ферърс е описан като вежлив, внимателен и любвеобилен. Докато мисис Дашууд цени тези негови качества, собствената му майка и сестра биха искали той да бъде по-издигнат в обществото. Да бъде някой. Да заема висока позиция.

Тази разнородна представа за Едуард най-добре може да се обобщи с Притчи 16:19:

„По-добре някой да е със смирен дух между кротките, отколкото да дели плячка с горделивите“.

Въпреки завидното си материално състояние и добро образование, Едуард е запазил характера си чист и неопетнен. Именно това иска и Бог от нас. Да изградим характери, които са благородни, смирени и благи. За да приличаме все повече на нашия Спасител.

Ден след ден…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: