Понякога ни се струва, че не правим нищо значимо в личното си християнство. Нищо, което да се сравни с работата на мисионера в бедна страна, например, или тази на популярен говорител и евангелизатор.
Това е така, защото не винаги виждаме явни резултати. Но не е ли вярата именно това – да вярваш, без да си видял. Само защото не можем да видим или почувстваме нещо, не означава, че то не съществува.
Когато продължаваме да обичаме бунтовното дете в семейството си, макар да няма видима промяна в него – това е нещо значимо.
Когато продължаваме да бъдем почтени на работното си място, дори никой да не го забелязва – това е значимо.
Когато сме изпратили утешително съобщение до наранен приятел, което си е само между нас двамата – това е значимо.
Най-вероятно няма да разберем какво влияние е оказало личното ни християнство, докато сме тук на земята. Но видимият Бог познава и съдейства във всичко, което е невидимо за самите нас и за хората около нас. И Той по тайнствени начини използва нашите малки реални действия, за да внася промяна в нечий живот.
Ден след ден…
Вашият коментар