Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Джордж Матюсън бил тийнейджър, когато лекарите установили, че той ще ослепее. Въпреки това той завършил университета в Глазгоу. При дипломирането си вече бил незрящ.  Тогава неговата годеница му върнала годежния пръстен със следната бележка: „Не виждам пътя си ясно през живота, обвързана с оковите на брак с един сляп човек“.

Матюсън успял да свикне с мрака на света, но така и не превъзмогнал раната в сърцето си. По-късно станал авторитетен и лиричен пастор, и написал красивата поема:

„О, любов, която не ме пуска,

осланям в теб тази морна душа.

Дарявам ти живота, който дължа,

та в твоите дълбини да бъде

по-богат и по-смислен.“

Любовта на хората идва и си отива, но Божията любов никога няма да ни пусне толкова лесно.

За нея не е нужно да се борим – тя е дар. А след като сме я получили, няма как да я загубим! Винаги е наша.

Ден след ден…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: