
Преди няколко години четох книга за войната в Босна. Била съм на 18 години, когато този ужас в Сараево се е случвал толкова близо до нас. Нямам спомени да съм осъзнавала колко тежко е било положението там.
И днес повече от всичко благодаря за това, че все още живеем в мирна обстановка. И имаме свободата да правим нещата, които обичаме. Мирът е една от най-ценните ни привилегии.
По време на война всичко е различно. Книгата беше пълна с интервюта на хора, които са се превръщали в съвсем други личности във времето на шок и стрес. Защото както пише авторът:
„Такава е човешката природа – кървава. В нея се борят две еднакви половини – тъмна и светла. Зависи кой механизъм ще бъде задвижен.“
Да, не можем да избягаме от факта, че в нас има потенциал за добро и за зло. Без Бог в сърцето си, всеки от нас може да бъде чудовище в даден момент. И обратното – можем да бъдем носители на най-възвишеното добро.
Моля Те, Господи, задействай всеки ден в нас потенциала ни да вършим добро!
Ден след ден…
Вашият коментар