Мечтая за свят, в който няма гробища…
Свят, в който животът не свърша. Не може да бъде прекъснат. Не може да бъде отнет. Не може да угасне.
Свят, в който блика живот. И то пълноценен живот.
Заради празния гроб на Христос, вярвам в този живот!
Ден след ден…
„Онези, които са вършели добро, ще възкръснат за живот“ (Йоан 5:29).
Имаме увереност във възкресението, защото Христос възкръсна!
Не го заяви просто на теория, но наистина гробът Му беше празен на третия ден, както беше обещал.
Нека живеем с увереност във всяко чудно обещание, което Бог ни е дал.
Ден след ден…
„Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“ (Мат.26:39).
Наистина е велик онзи четвъртък в човешката история, когато Божият Син се смирява до смърт и приема да извърви докрай пътя Си до Голгота.
Можеше да се откаже. Имаше правото да го направи. Защото хората, такива като мен и теб, с нищо не показаха, че копнеят за царството Му на милост и правда. И днес положението е същото.
Но Бог не действа така, както ние бихме постъпили. Неговата любов винаги е отвъд разума. Христос отива в една градина и отново избира да следва Божията воля, независимо колко болка ще Му струва това.
В онзи четвъртък нямаше нищо велико на земята. Величието беше в Христовото сърце, вземайки решението да пожертва живота Си за едни дребни човеци от една дребна планета!
Днес ще си мисля за това. И ще падна на колене пред това Величие просто да благодаря. И нека не е само днес, но…
Ден след ден…
„…с Неговите рани ние се изцелихме“ (Исая 53:5)
Пълното ни изцеление все още предстои, и когато то дойде, всеки ще знае, че го дължим не на напреднала медицина, а на щедрата Божия благодат.
Ден след ден…
„Аз съм добрият Пастир; добрият пастир дава живота си за овцете“ (Йоан 10:14).
Когато обичаш, даваш… Даваш докрай.
Най-великият урок по любов завинаги остава на Голготския кръст.
Покланям се пред тази любов!
Ден след ден…
„Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен“ (Исая 53:4).
Каквито и товари да носим в живота си, нищо не може да се сравни с тежестта, която Христос пое върху Себе Си, за да ни спаси.
Какъвто и кръст да се налага да носим, той става по-лек, защото Христос носи самите нас през този живот.
Ден след ден…
„Ще погълне смъртта завинаги;
и Господ Йехова ще обърше сълзите от всички лица
и ще отнеме укора на народа Си от цялата земя;
защото Господ е изговорил това“ (Исая 25:8).
Тленното тяло, с което Христос се роди на земята, преживя смърт и възкресение. Смъртта наистина бе погълната завинаги.
Възкресението на Христос не само ни дава път към живот, но и път обратно към Бога. Възможност да застанем пред Него без вина за грях и напълно достойни да стоим в Неговото присъствие.
Ден след ден…
„…и ще Му се подиграят и ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни ще възкръсне“ (Марк 10:34).
Христос трябваше да преживее смъртта. Но нямаше как да остане в нея. Той е Животът. А Животът е винаги по-силен от смъртта.
Ден след ден…
„Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиито рани вие оздравяхте“ (1Петр.2:24).
Хората днес носят кръстчета на верижки като аксесоар, но когато Христос се среща с кръста, това е най-ужасяващия предмет за физическо и психическо мъчение. Там Христос преживява тежестта на нашата вина и грехове и това Го убива реално само шест часа след като е разпънат. Обикновено агонията на разпънатите на кръст е продължавала до 2-3 дена.
Спасението не е религиозен акт или ритуал, а Личност, провесена на кръст. То е погубване на Невинния, за да живеят виновните.
Наистина с Неговите рани ние сме изцелени.
Ден след ден…
Писанието ясно ни казва, че всички ние сме грешници. И все пак, за мнозина от нас, това е трудна истина за приемане. В крайна сметка, никой от нас не се е молил да се ражда в този свят, да бъде потомък на Адам.
И не само, че сме потомци на Адам, но и сме подвластни на смъртта – тя е сред нас и ние сме в нея.
„Така както грехът дойде на света чрез един човек, а чрез греха дойде смъртта, така и чрез греха смъртта се разпространи във всички хора, защото всички съгрешиха.
Но Божият подарък не е като греха на Адам. Всички хора умряха заради греха на този един човек, но благодатта на Бога и подаръкът, който бе даден безплатно чрез един човек – Исус Христос – се изляха изобилно върху човечеството.
Ако заради един човек смъртта царуваше благодарение на греха на този един човек, много повече онези, които получават изобилната благодат и дара на праведността, ще имат истински живот и ще царуват чрез един човек – Исус Христос“ (Римл.5:12,15,17, съвр.пр.).
Истината е, че всички ние сме мъртви в греховете си. Единственият ни шанс за живот е в подаръка на праведността, дошъл при нас със смъртта на Христос на Голгота.
Грехът на Адам ни убива. Смъртта на Христос ни оживотворява.
Ден след ден…
Day By Day 