Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Archive for the ‘Великден’ Category

Честито Възкресение Христово!

Day by Day

Християните никога не скърбят както скърби светът. Невярващият човек изпитва безнадеждна мъка по време на погребения. Но не и тези, които познават Христос.

Ето какво ни донесе Възкресението на Христос: Надежда! Липса на страх пред смъртта! И Очакване! Очакване на една вечност, в която безпрепятствено ще общуваме с Бога!

Ден след ден…

 

Advertisements

„Свърши се.“

Day by Day

„След като вкуси от оцета, Исус каза: „Свърши се.“ После отпусна глава и издъхна“ (Йоан 19:30).

„Свърши се.“

Последните думи на нашия Спасител. Какво се свърши? Какво приключи?

Приключи нашата присъда, според която заслужаваме смърт. Приключи нашата безнадеждност, че ще останем в греховете си. Свърши се с нашия страх, че ще останем извън Живота.

Защото Един Бог, Който обича нелогично силно, даде доброволно живота Си в ръцете на човеци, за да можем всички ние да преживеем истинския живот в присъствието на вечния Бог.

Ден след ден…

 

Величието в Христовото сърце

Day by Day

„Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“ (Мат.26:39).

Наистина е велик онзи четвъртък в човешката история, когато Божият Син се смирява до смърт и приема да извърви докрай пътя Си до Голгота.

Можеше да се откаже. Имаше правото да го направи. Защото хората, такива като мен и теб, с нищо не показаха, че копнеят за царството Му на милост и правда. И днес положението е същото.

Но Бог не действа така, както ние бихме постъпили. Неговата любов винаги е отвъд разума. Христос отива в една градина и отново избира да следва Божията воля, независимо колко болка ще Му струва това.

В онзи четвъртък нямаше нищо велико на земята. Величието беше в Христовото сърце, вземайки решението да пожертва живота Си за едни дребни човеци от една дребна планета!

Днес ще си мисля за това. И ще падна на колене пред това Величие просто да благодаря. И нека не е само днес, но…

Ден след ден…

Никога изоставени

Day by Day

„Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Мат.27:46)

Исус винаги е бил с Отец. Неразделно. Освен на кръста.

Приближавайки се до кръста, Той беше изоставен, така че вие и аз никога да не бъдем изоставени.

Да, хора и приятели може да ни забравят. Но кръстната смърт на Христос гарантира завинаги, че нищо не може да ни отдели от Бога. В мига, в който Исус остана сам, ние получихме гаранцията си, че нито една минута няма да прекараме, изоставени от Бога, стига да Му вярваме.

Ден след ден…

Смъртта – унищожена!

Day by Day

Най-големият ни враг. Всеки път ни побеждава. Няма значение кои сме. Богати или бедни. Силни или слаби. Застане ли на пътя ни – обречени сме. Рано или късно идва и при нас. И ни помита.

Тя. Смъртта.

И тогава се явява Той.

„…нашият Спасител Христос Исус, Който унищожи смъртта и извади наяве живот и безсмъртие чрез благовестието“ (2Тим.1:10).

Не просто забива кроше на смъртта. Не просто я нокаутира в ъгъла. УНИЩОЖАВА Я. В деня на Възкресението Си Исус просто унищожава напълно нашия безпощаден враг.

И „изважда наяве живот и безсмъртие“!

Слава на нашия възкръснал Спасител!

Ден след ден…

Любовта Му няма да ни пусне лесно

Day by Day

Джордж Матюсън бил тийнейджър, когато лекарите установили, че той ще ослепее. Въпреки това той завършил университета в Глазгоу. При дипломирането си вече бил незрящ.  Тогава неговата годеница му върнала годежния пръстен със следната бележка: „Не виждам пътя си ясно през живота, обвързана с оковите на брака за един сляп човек“.

Матюсън успял да свикне с мрака на света, но така и не превъзмогнал раната в сърцето си. По-късно станал авторитетен и лиричен пастор, и написал красивата поема:

„О, любов, която не ме пуска,

осланям в теб тази морна душа.

Дарявам ти живота, който дължа,

та в твоите дълбини да бъде

по-богат и по-смислен.“

Любовта на хората идва и си отива, но Божията любов никога няма да ни пусне толкова лесно.

За нея не е нужно да се борим – тя е дар. А след като сме я получили, няма как да я загубим! Винаги е наша.

Ден след ден…

 

 

Живот, и то пълноценен

Day by Day

Зная, че щом съм приела Христос с вяра, имам вечен живот. И това е знание, което ме отвежда отвъд всички несгоди тук и ми дава спокойствие пред лицето на земната смърт.

Но християнството не е само това – нещо, което ти дава най-добрия начин да приемеш смъртта. Християнството е това, което ти дава най-добрия начин как да изживееш живота си. И това е най-ценното, което съм открила във вярата си – начин да живея пълноценно.

И нещо повече. Истинското християнство е трайна връзка, която имаш всеки ден с един жив Бог. Жив Бог. Това е изумителното в християнската вяра. В мислите си можеш да се допитваш и да чакаш отговор от живия Бог. Това е привилегия, която една Висша Личност дава на всички нас. Привилегия, която променя качеството на живота ни още тук на земята.

Ден след ден…

%d bloggers like this: