Във всеки наш пулс…

Още един сезон стои на прага на времето ни…

А колко хубаво беше това лято. Благодарна съм!

Сърцето ни пулсира правилно, когато благодарността е във всеки негов пулс.

Ден след ден…

Реклама

Надеждата ни е в Него!

„И сега, Господи, какво чакам?

Надеждата ми е в Теб“ (Пс.39:7).

Тази седмица, моя ученичка, дете в 5 клас, изгуби внезапно майка си, заради Ковид. Не зная дали са вярващи хора или не, но си представям в каква емоционална безизходица се намира това момиче. Моля се за нея, за сестра й (на 16г) и баща им, които преживяват ужаса на загубата.

Когато си в безизходица, какво чакаш?

Надеждата ни е само в Него! В Господ, Който единствен е победил смъртта заради нас, и ни дава увереността, че и ние един ден няма да бъдем под нейната власт. Ще живеем!

Ден след ден…

Живот в благодат

„Чрез Сила, верния брат, както мисля, писах ви накратко, като ви увещавам и заявявам, че това е истинската Божия благодат, в която трябва да стоите“ (1Петр.5:12).

Спомням си колко неуверено се учех да карам колело. И това не беше в детската ми възраст, а вече бях преминала 30-те си години. Даже за мен беше цяло чудо, че се научих, защото преди това смятах, че това е неестествена работа за мен. Но веднъж щом усетих кликването между балансиране и въртене на педалите, знаех, че няма да забравя как се прави.

Дадох си сметка, че да живееш в Божията благодат в началото също изглежда неестествено и даже трудно. Затова в посланията си апостолите постоянно ни напомнят да останем в благодатта, да растем в нея. До момента, когато няма да забравяме как се прави.

В живота ни като вярващи хора е нужен здраво установен ритъм и баланс – нещо като дишане – да вдишваме от Христовата благодат и да издишваме любов към Бога и към ближните си.

Ден след ден…

Вярата – първа реакция на всяка криза

Случвало ли ви се е, да имате криза в ежедневието си и просто да забравите да се помолите, да се сетите със закъснение за това? Първо сте се опитали сами да си помогнете по всякакъв начин. И накрая, с вина в сърцето, се обръщате към Бога.

Нека в моменти на житейски проблеми, вместо да превръщаме Бог в последното си средство, да превръщаме вярата си в Него в първата си реакция на кризата.

Ден след ден…

„…дойде време птиците да пеят“

„…защото, ето, зимата измина

и дъждът престана и си отиде;

цветята се явяват по земята,

дойде време птиците да пеят…“ (Пес.на пес.2:11,12)

Наистина дойде време птиците да пеят. И те го правят. Чувам ги всяка сутрин. И моето папагалче у дома ги чува и виждам как веднага реагира и то с чуруликане. Има нещо удивително заложено в птичите песни. Те действат благотворно и са най-освежаващия звуков фон, който по никакъв начин не те натоварва, но напротив – носи ти спокойствие, даже и радост.

Благодарим Ти, Боже, за всички природни дарове, с които ни радваш!

Ден след ден…

„И аз също“

Десетки пъти сме преживявали този момент – в нашите трудни мигове Бог винаги ни подарява утеха, за да можем по-късно да подарим съчувствие и на други в същата ситуация.

Не вярвам в отношения, при които крием трудностите си един от друг. Вярвам в отношения, при които сме истински и споделяме как се справяме в тежките си ситуации. И няма осъждане, а разбиране и съпричастност.

Когато съм споделяла своите слаби моменти, може би най-ценните думи, които съм чувала от събеседника си, са били: „И аз също бях в това положение и напълно те разбирам“.

Три кратки думи: И аз също.

Но те са подарък на искреност, който можем да си подарим и който моментално свързва сърцата ни в разбирането, че всички ние водим почти същите битки в живота си. И можем да си подаряваме подкрепа, съчувствие и молитви един за друг.

Нека си подаряваме съпричастността на „И аз също“ по-честичко, защото съм сигурна, че тогава ставаме по-силни и по-способни да устояваме в трудните си мигове.

Ден след ден…

Все още копнее за сърцата ни…

„Твои са небесата, Твоя е и земята; вселената и всичко, което има в нея – Ти си ги основал“ (Пс.89:11).

Бог притежава небесата, но все още копнее за сърцата ни.

Ден след ден…

#PrayForManchester

Събуждам се днес. Но денят започва тъжно. Защото злото отново разтърсва живота и сърцата ни.

Най-малко 22 живота угаснаха в Манчестър, защото някой решава да отнема това, което не е създал. Решава да носи смърт, вместо да се радва на живота.

Имаме нужда да вярваме, че макар и да вилнее около нас, смъртта няма последната дума. ЩЕ ИМА ЖИВОТ. Тази планета ще се радва на живота, когато Христос се върне за втори път!

Всичко, което ще познаваме тогава, е ЖИВОТ!

Ден след ден…

 

Непоклатим е само Той

Понякога хората казват: „Имам непоклатима вяра“.

Не вярата ни е непоклатима, а имаме непоклатим Бог, който остава постоянен и вечен, дори всичко около нас да се поклаща и трепери.

Сигурна съм, че всеки от нас преживява моменти на съмнения и колебания във вярата си. Затова съм разбрала, че не мога да вярвам дори на собствената си вяра. Но най-разумното, което мога да сторя, е да стоя твърдо в здрави отношения с Непроменимия Бог.

Ден след ден…

Той ще поеме товара ни

Сигурна съм, че сте го преживявали – в изключително трудни моменти понякога дори не знаем за какво и как да се помолим. И за себе си съм разбрала, че няма проблем с това. Напълно достатъчно е да седна пред лицето на Исус и да помълча. Без да давам предложения. Без да предлагам решения. Просто да Му предам съкрушеното си сърце и сълзите си. И е красиво това, което е обещано в Библията – че в такива моменти Светият Дух отнася до небето неизговорените ни молитви с правилните им думи.

И знаете ли, точно това ме е изумявало – че дори без да съм казала и думичка, пак Божият мир нахлува в сърцето ми. Сякаш Той ме е чул. Разбрал ме е. И е поел нещата в Своите ръце.

Насърчавам ви, дори когато ви е много трудно, когато не намирате думи за молитва, просто да поседите в присъствието на Христос.

Защото Той ще поеме товара ви.

Ден след ден…