Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Archive for the ‘Лично преживяване’ Category

Все още копнее за сърцата ни…

Day by Day

„Твои са небесата, Твоя е и земята; вселената и всичко, което има в нея – Ти си ги основал“ (Пс.89:11).

Бог притежава небесата, но все още копнее за сърцата ни.

Ден след ден…

#PrayForManchester

Day by Day

Събуждам се днес. Но денят започва тъжно. Защото злото отново разтърсва живота и сърцата ни.

Най-малко 22 живота угаснаха в Манчестър, защото някой решава да отнема това, което не е създал. Решава да носи смърт, вместо да се радва на живота.

Имаме нужда да вярваме, че макар и да вилнее около нас, смъртта няма последната дума. ЩЕ ИМА ЖИВОТ. Тази планета ще се радва на живота, когато Христос се върне за втори път!

Всичко, което ще познаваме тогава, е ЖИВОТ!

Ден след ден…

 

Непоклатим е само Той

post-360

Понякога хората казват: „Имам непоклатима вяра“.

Не вярата ни е непоклатима, а имаме непоклатим Бог, който остава постоянен и вечен, дори всичко около нас да се поклаща и трепери.

Сигурна съм, че всеки от нас преживява моменти на съмнения и колебания във вярата си. Затова съм разбрала, че не мога да вярвам дори на собствената си вяра. Но най-разумното, което мога да сторя, е да стоя твърдо в здрави отношения с Непроменимия Бог.

Ден след ден…

Той ще поеме товара ни

Day by Day

Сигурна съм, че сте го преживявали – в изключително трудни моменти понякога дори не знаем за какво и как да се помолим. И за себе си съм разбрала, че няма проблем с това. Напълно достатъчно е да седна пред лицето на Исус и да помълча. Без да давам предложения. Без да предлагам решения. Просто да Му предам съкрушеното си сърце и сълзите си. И е красиво това, което е обещано в Библията – че в такива моменти Светият Дух отнася до небето неизговорените ни молитви с правилните им думи.

И знаете ли, точно това ме е изумявало – че дори без да съм казала и думичка, пак Божият мир нахлува в сърцето ми. Сякаш Той ме е чул. Разбрал ме е. И е поел нещата в Своите ръце.

Насърчавам ви, дори когато ви е много трудно, когато не намирате думи за молитва, просто да поседите в присъствието на Христос.

Защото Той ще поеме товара ви.

Ден след ден…

Когато няма отговор

Day by Day

Най-трудната част в представата ми за Бога си остават не-отговорените молитви, свързани с деца.

Едно 10-годишно момченце не успя в битката с рака и си отиде вчера. След като родителите му не спираха да се молят и надяват. След като приятелите им не спираха да ги подкрепят в молитва. След като десетки църкви, братя и сестри се застъпваха в молитва за това дете.

И все пак, с тежест в гърлото и в сърцето, съм сигурна в едно: Дори когато молитвите изглeждат, че са се провалили – Бог вижда. Бог знае. Бог се грижи. Нека останем в увереността, че Той изработва нещата по начин, който ние изобщо не разбираме сега.

И Неговите начини и пътища имат смисъл и цел.

Ден след ден…

Време и за себе си

Day by Day blog post

Всичко за всеки. Това е, което повечето жени се опитват да бъдат – всичко за всеки. И това всичко – ако може да е съвършено.

Истината е, че не можем да бъдем всичко. И никой не го иска от нас. Но сред множеството роли, които си налагаме сами, често забравяме собствените си нужди. Губим от поглед себе си и след време сме емоционално изхабени. А емоционалната умора ни кара да се проваляме в истински важните области от живота ни. Много от нас забравяме, че ние самите сме важни, защото погрешно сме възприели, че най-напред трябва да се посветим на всички останали, и в края, ако остане време, можем да направим нещо и за нас си.

Не правете това със себе си. Спрете да го правите. Спрете да изцеждате живота от себе си, поемайки непосилното бреме да „огрявате“ навсякъде. Колкото по-скоро спрете този порочен цикъл да бъдете всичко за всеки, толкова по-скоро ще преживеете свободата.

Свободата в ежедневния си график със задачи.

Свободата от гласовете в главата си, които повтарят като мантра: „Трябва и това да направиш…“

Свободата отново да разпалите в себе си личната си страст и обич за нещата, които обичате.

В тази свобода се живее благодатно – без нереални очаквания. В тази свобода се учиш да казваш „не“, дори и на добри неща, но неща, които не са добри точно сега, точно за теб.

Всички тези размисли са резултат от личния ми опит. И аз се уча да живея малко по-спокойно, знаейки, че не мога да бъда съвършена във всичко – и това е напълно ОК.

Насърчавам ви да намирате време за себе си по-честичко. И да храните душата си с мигове само за себе си.

Ден след ден…

Вечната Му сила – видима чрез творенията

Day by Day (1)

„Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията“ (Римл.1:20).

Природата с цялото си великолепие и красота разкрива божествеността на Създателя и Неговата сила.

Толкова природни забележителности, разнообразие от растения и птици – всичко ни сочи Него!

Достатъчно е да излезем на разходка в гората (аз го направих през уикенда 🙂 ), за да почувстваме творческата мощ на Бога.

Затова днес ако чуете птичи песни, мислете за тях като за хвалебни песни към Твореца и благодарете. Не спирайте да благодарите.

Ден след ден…

 

На Божия страна

post 218

В повечето дни се събуждам сравнително щастлива. Е, не мога да кажа, че съм готова партито да започне, но все пак не съм и сърдита (с малки изключения 😉 ).

Истината е, че малките ни щастливи моменти винаги са прекъсвани от нещо или от някого. Няма пълно щастие (и трябва отдавна да сме свикнали с това). Или някой у дома ще каже нещо наопаки. Или получен имейл ще развали настроението ни. Или съпругът ни ще намали климатика :), защото му било топло. И тези три градуса разлика могат да съсипят деня ти.

Нещата се случват. И те влизат с взлом в нашето щастие. И ние ставаме по-малко приятни оттам нататък.

Случвало ли ви се е?

Дадох си сметка как тези ежедневни ситуации служат като идеална клопка в ръцете на нашия враг, Сатана. Клопка именно за мен. Защото знаем как малката искра възпламенява пожара. И този пожар става далеч по-голям от искрицата, която го е породила.

И тогава започваме да играем по схемите на Сатана, улеснявайки го доста. Нали помните, че неговата цел е да разделя. И във всички тези малки ситуации, които се намесват в нашето щастие – ние имаме избор. Можем да се впуснем в играта на дявола и това да ни отдели от Божието най-добро. Или можем да изберем да се борим и да съхраним нашите добри взаимоотношения, ясно осъзнавайки кой е истинския ни враг, всъщност.

Истинският ни враг не са хората, които по някакъв начин нарушават спокойствието ни, а този, който с всякакви средства се опитва да ни вкара в лошо, нацупено настроение и да започнем да рушим заедно с него отношенията си с хората, които обичаме.

Единствената стратегия за отбрана срещу тези атаки на дявола, която познавам и приемам за успешна, е следната:

„Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола“ (Ефес.6:11).

Нека не се подаваме на клопките на дявола, но да ценим отношенията си с хората и да не позволяваме на дребни несъответствия да ни провалят в тези взаимоотношения.

Моля се, когато попаднем в ситуации на раздразнение, да реагираме по начин, който прославя Бога, а не да се превръщаме в инструменти на Сатана за разделение и отчуждение.

Нека оставаме на Божия страна при всеки конфликт.

Ден след ден…

Безценен дар е…СВЕТЛИНАТА

post 199

Свикнали сме с нея. Дори може да я пропуснем. Но понякога улавя погледа ми и осъзнавам какъв безценен дар е тя. СВЕТЛИНАТА.

Облива стаята ми и си давам сметка как се отпуска душата ми в такива моменти. Дори прозорците ми да са мръсни, светлината успява да проникне през тях и да внесе ведрост и лекота. Всъщност най-добре се чувствам в светла стая.

Същото се случва и с душата ми. Макар че не винаги е чисто там, когато Бог ме обсипе със светлината Си (чрез Словото, чрез песен по време на богослужение, в момент на молитва, чрез нещо прочетено в духовна книга и безброй други начини), чувствам как се сгрявам, как ми става ведро, и леко, и светло… предимно светло.

Господи, няма да пропусна светлината в стаята ми днес. И ще благодаря за нея.

Ден след ден…

 

С обич… за моята църква

Day by Day blog post

Преди 15 години участвах в две раждания. Роди се моята църква и няколко месеца след това – моят син. Сега си давам сметка, че този факт е невероятно благословение за мен, защото във възрастта на сина ми ще виждам завинаги броя на най-прекрасните години от живота ми на вяра в Христос. Един живот в църковна общност, която аз си наричам моето голямо семейство.

Раждането на една църква е като това на малко дете. Тя тръгва по своя път, за да гради своята същност и бъдеще. В живота й има стъпки на препъване, падане, ставане, на празненства и победи, на незаменими споделени мигове, но и на раздели. Има периоди на здраве и такива на болест.

Моята църква преминава през всичко това. И аз съм там сред живия организъм от моите братя и сестри. И знам, че независимо колко несъвършенства могат да се открият в нея, църквата, създадена по библейския модел, си остава най-красивата общност, съществуваща на земята. Защото е създадена от Христос, с Неговия авторитет и воля.

Така и не повярвах на хора, които твърдят, че могат да оцелеят сами във верския си път без църквата. Аз не бих успяла. Особено в безверно общество като нашето. Без моето църковно семейство нямаше да се науча на търпение, смирение, прощение. Никога нямаше да преживея думи като хваление и поклонение в пълния им смисъл. Щях да пълзя осакатено в християнския си път без насърчението и вдъхновението от моите приятели там. Та аз се зареждам от силата на техните победи и успехи.

Разбирам защо Исус, създавайки църквата, ни осигури единственото убежище, което ще ни съхрани духовно в без-духовния свят около нас. Именно чувството за обща мисия, за общи принципи и ценности, за взаимна помощ и мисъл един за друг, за споделяне и насърчение, ни помага да живеем всеки следващ ден с по-голяма надежда и очакване на Христовото завръщане.

А когато Той се върне, ще участваме в нещо съвършено:

Нов живот в общност. В небесната Му общност.

Ден след ден…

%d блогъра харесват това: