Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Archive for the ‘Лично преживяване’ Category

Безценен дар е…СВЕТЛИНАТА

post 199

Свикнали сме с нея. Дори може да я пропуснем. Но понякога улавя погледа ми и осъзнавам какъв безценен дар е тя. СВЕТЛИНАТА.

Облива стаята ми и си давам сметка как се отпуска душата ми в такива моменти. Дори прозорците ми да са мръсни, светлината успява да проникне през тях и да внесе ведрост и лекота. Всъщност най-добре се чувствам в светла стая.

Същото се случва и с душата ми. Макар че не винаги е чисто там, когато Бог ме обсипе със светлината Си (чрез Словото, чрез песен по време на богослужение, в момент на молитва, чрез нещо прочетено в духовна книга и безброй други начини), чувствам как се сгрявам, как ми става ведро, и леко, и светло… предимно светло.

Господи, няма да пропусна светлината в стаята ми днес. И ще благодаря за нея.

Ден след ден…

 

Реклами

С обич… за моята църква

Day by Day blog post

Преди 15 години участвах в две раждания. Роди се моята църква и няколко месеца след това – моят син. Сега си давам сметка, че този факт е невероятно благословение за мен, защото във възрастта на сина ми ще виждам завинаги броя на най-прекрасните години от живота ми на вяра в Христос. Един живот в църковна общност, която аз си наричам моето голямо семейство.

Раждането на една църква е като това на малко дете. Тя тръгва по своя път, за да гради своята същност и бъдеще. В живота й има стъпки на препъване, падане, ставане, на празненства и победи, на незаменими споделени мигове, но и на раздели. Има периоди на здраве и такива на болест.

Моята църква преминава през всичко това. И аз съм там сред живия организъм от моите братя и сестри. И знам, че независимо колко несъвършенства могат да се открият в нея, църквата, създадена по библейския модел, си остава най-красивата общност, съществуваща на земята. Защото е създадена от Христос, с Неговия авторитет и воля.

Така и не повярвах на хора, които твърдят, че могат да оцелеят сами във верския си път без църквата. Аз не бих успяла. Особено в безверно общество като нашето. Без моето църковно семейство нямаше да се науча на търпение, смирение, прощение. Никога нямаше да преживея думи като хваление и поклонение в пълния им смисъл. Щях да пълзя осакатено в християнския си път без насърчението и вдъхновението от моите приятели там. Та аз се зареждам от силата на техните победи и успехи.

Разбирам защо Исус, създавайки църквата, ни осигури единственото убежище, което ще ни съхрани духовно в без-духовния свят около нас. Именно чувството за обща мисия, за общи принципи и ценности, за взаимна помощ и мисъл един за друг, за споделяне и насърчение, ни помага да живеем всеки следващ ден с по-голяма надежда и очакване на Христовото завръщане.

А когато Той се върне, ще участваме в нещо съвършено:

Нов живот в общност. В небесната Му общност.

Ден след ден…

В дните до Великден (и не само): Въздържание #40

Въздържание #40

Искам да се въздържам от „празнично“ християнство – по Коледа и Великден главно. Всеки мой ден е привилегия и дарена благодат да изявя, преживея отново и да споделя вярата и радостта си в Господа. Защото Той наистина е ЖИВ!

В дните до Великден (и не само): Въздържание #39

Въздържание #39

Искам да се въздържам да се срамувам от своята вяра и християнство. Макар обществото, в което живея, да не зачита особено вярата, това да не потиска в мен свободата да изявявам своята идентичност в Христос.

В дните до Великден (и не само): Въздържание #38

Въздържание #38

Искам да се въздържам от пресищане с духовна храна и претрупване със знания, които не споделям с никого. И също толкова нелепо е, ако не живея на практика наученото. Не искам да знам много. Искам да живея всичко, което знам.

В дните до Великден (и не само): Въздържание #37

Въздържание #37

Искам да се въздържам от кражбата във всяка нейна форма – не искам да крада от чувствата, имуществото, надеждите или вярата на друго човешко същество.

В дните до Великден (и не само): Въздържание #36

Въздържание #36

Искам да се въздържам от небрежно отношение към Божието име, Неговите истини и заповеди. Да, Бой е мой Приятел, но спрямо авторитета, който Той притежава, аз винаги ще Му дължа страхопочитание и дълбоко уважение.

%d блогъра харесват това: