„Очите Господни са на всяко място и наблюдават злите и добрите“ (Пр.15:3).
Има хора, които си мислят, че могат да скрият злите си дела от останалите. Че никой никога няма да разбере.
Не можем да скрием нито делата си, нито мислите си, нито мотивите си от Бога. Въпросът тогава е: Как живеем в Неговото присъствие?
Ден след ден…
Христовата благодат ни призовава да огледаме себе си в съвършеното огледало на Божието Слово и след това ни изпраща небесна помощ да поправяме лошото, което виждаме в себе си.
Ден след ден…
Идеите си имат своите последици.
Виктор Франкъл споделя в едно интервю: „Абсолютно съм убеден, че газовите камери в Аушвиц не са били приготвени в някое министерство в Берлин, но са се появили по скамейките в лекционните зали на учени и философи нихилисти“.
Идеите имат своите последици – последици за благословение или унищожение. За добро или зло. Човешкото поведение не идва просто от нищото. То се основава на идеите в ума на човека.
За да бъдем хора на добрите действия, трябва да бъдем хора на добрите мисли и идеи. Затова е важно с какво храним ума си.
Ден след ден…
„Тогава Исус им каза: „Давайте цезаровото на цезаря, а Божието – на Бога.“ Хората се удивиха на отговора му“(Марк 12:17).
По времето на Исус монетите са носели образа на цезаря и хората са дължали данъците си на него. Дължим ли ние нещо на Бога?
Бог ни удостоил с честта да носим Неговия образ и това, което Му дължим и се очаква да Му даваме е нашето сърце, ум, време и любов. Не като данък. А като израз на благодарност и принадлежност.
Ден след ден…
„На сутринта, минавайки покрай смокиновото дърво, те видяха, че то е изсъхнало до корен“ (Марк 11:21).
Най-лошото, което може да ни се случи тук на земята, не е да изгубим притежания или живот, но коренът на вярата ни да изсъхне и да спрем да даваме плод.
Днес се моля да бъда живо дърво с живи плодове.
Ден след ден…
Мисля си за времето, когато нищо няма да застрашава живота ни, здравето ни, благополучието ни…
Един ден няма да ни е нужна надежда, нито изцеление, защото ще бъдем лице в лице с Източника и на двете. С Източника на всичко – Исус!
Ден след ден…
„Исус го попита: „Какво искаш да направя за теб?“ „Учителю, искам пак да виждам!“ – отговори му слепият“ (Марк 10:51).
Слепият просяк Вартимей искаше просто да вижда. И Христос му подари зрение.
Духовната слепота е дори по-страшна от физическата. Защото пречи да виждаш ясно духовните измерения на всичко, казано от Бога в Словото Му. Пречи да видиш истинската същност на Бога.
Христос ще ни помогне да ВИЖДАМЕ, винаги когато признаваме слепотата си.
Ден след ден…
