Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Archive for the ‘Нещата от живота’ Category

„Да не изпитваш Господа…“

Day by Day

„Исус му каза: Писано е още: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог.“ (Мат.4:7).

От нас се очаква да се доверяваме на Господа, а не да Го изпитваме.

Ден след ден…

Advertisements

Важен е Дарителят

Day by Day

„Исус им отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее“ (Йоан 6:35).

Толкова много дарове получаваме в живота си от нашия Създател. Но трябва да се научим да основаваме живота си на Дарителя, а не на даровете.

Ден след ден…

„…защото познават гласа Му“

Day by Day

„Той вика своите овце по име и ги извежда. И когато ги изведе всичките, тръгва пред тях и те го следват, защото познават гласа му“ (Йоан 10:3,4).

Дали познаваме гласа Му?

Колкото по-задълбочено познаваме Бога, толкова по-ясно разпознаваме гласа Му. Да следваме познатия Му глас е най-сигурната защита за нас.

Ден след ден…

Да бъдем щедри

generosity

„Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, а друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия. Благотворната душа ще бъде наситена; и който пои, сам ще бъде напоен“ (Пр.11:24,25).

В един пасаж от книгата „Разум и чувства“ е онагледена така ясно човешката нагласа за щедрост в повечето случаи:

— И още как! Всъщност, да си призная, дълбоко в себе си съм убедена, че баща ти не е имал предвид това да им даваш някакви пари. Струва ми се, че той си е представял помощта ти като нещо, което може да се очаква от тебе в съвсем разумни граници — например да им потърсиш удобна малка къщичка, да им помогнеш с преместването на багажа, да им изпращаш подаръци във вид на риба и дивеч неща от този род, според сезона. Залагам живота си, че не е имал предвид нищо повече — доста странно и неблагоразумно би било да очаква от теб нещо друго…

— Бога ми — каза мистър Дашууд, — смятам, че си съвсем права. Баща ми положително не е имал нищо повече предвид от това, което казваш. Сега вече го разбирам съвсем ясно и ще изпълня поетото задължение с жестове на помощ и учтивост — точно така, както ти го каза. Когато мащехата ми се премести с готовност ще й предложа услугите си да я настаня там колкото се може по-добре. В този момент ще е удачно да й направя някой дребен подарък — нещо от мебелировката може би.

— Разбира се, — отговори мисис Джон Дашууд. — Но все пак трябва да имаш предвид нещо много важно. Когато родителите ти са се местили в Норланд, въпреки, че са продали мебелите от Станхил, те са задържали сребърните сервизи, порцелана и завивките и всичко това в момента принадлежи на твоята мащеха. Така че още при настаняването си в новата къща тя ще бъде снабдена с всичко необходимо.

— Това несъмнено е много важно и трябва да се съобразим с него. Едно наистина ценно наследство! Въпреки това си мисля, че някои от сервизите ще допълнят доста сполучливо собствените ни прибори.

— Да, порцелановият сервиз за закуска например е много по-красив от всичко, което имаме вкъщи. И си мисля, че ще е прекалено красив за мястото, в което те ще могат да си позволят да живеят. Е, няма що, така да бъде. Баща ти е мислил само за тях. Виж какво ще ти кажа — не му дължиш никаква особена благодарност, нито пък трябва да се съобразяваш с желанията му, защото много добре знаем, че ако имаше тази възможност, той би оставил абсолютно всичко на тях.

Този довод беше неоспорим. Той насочи намеренията на мистър Дашууд към решение, коренно различно от първоначалното и в крайна сметка реши, че би било абсолютно ненужно, ако не и малко неприлично, да прави за вдовицата и децата й нещо повече от жестове на добросъседски отношения — както впрочем бе преценила и собствената му съпруга.

Ето как двамата Дашууд решиха в крайна сметка колко да дадат (ако изобщо дадат нещо) на вдовицата на баща му и децата й. Всъщност далеч по-щедрият съпруг бе лесно повлиян от съпругата си в посока на скъперничеството.

Да ви кажа честно, малко ни трябва, за да се въздържим да бъдем щедри. Това е нагласата на сърцата ни, повлияни от егоизма, гордостта и завистта в този свят.

Веднъж Христос показа нагледно на учениците Си как изглежда щедростта:

„Тогава дойде една бедна вдовица и пусна две лепти на стойност един кодрант. Исус събра учениците си и им каза: „Истина ви казвам: тази бедна вдовица даде повече от всички, които пуснаха нещо в кутията за дарения, защото те имат много и дадоха от това, което им е излишно, а тази бедна жена пожертва всичко, което имаше и с което трябваше да преживее“ (Марк 12:42-44).

Ако наистина сме Негови ученици би трябвало да сме тръгнали по пътя на щедростта – служейки безрезервно на останалите, както го правеше Той. В сърцата ни трябва да бъдат култивирани емпатия, благотворност, дарителски дух – за да отразяваме поне малка част от Христовия характер.

Ден след ден…

Най-хубавото във вечността

Day by Day

„Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го обичат“ (1Кор.2:9).

Знам, че във вечността ще видя и преживея неща, за които тук въображението ми не стига. Знам, че ще бъде прекрасно, несравнимо, изумително…

Но най-хубавата част от вечността ще бъде, че ще можем да бъдем в присъствието на Бога – да го опознаваме все повече и да се радваме на приятелството Му.

Ден след ден…

Красиви цветове

Day by Day

Не виждаме голяма картина, която Бог създава през вековете. Ние сме само част от нея. Една малка част. Но все пак ни е отредено да бъде красива част от общата картина. И на това сме призовани.

Нека и днес използваме красивите цветове на добродетелния живот, за да радваме Божието сърце и да внасяме повече красиви елементи в ежедневието си.

Ден след ден…

Смирение, преди изцеление

Day by Day

„Смирявайте се пред Господа и Той ще ви въздига“ (Яков 4:10).

Преди Евангелието да изцели човека, то го смирява, като му показва колко дълбока е нуждата му от Бога.

Ден след ден…

%d bloggers like this: