Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Archive for the ‘Рождество’ Category

Всяка стъпка на вяра

„…а праведният ще живее чрез вярата си“ (Авакум 2:4)

Всяка стъпка на вяра ни води до по-дълбоко приятелство с Бога.

Ден след ден…

Добра вест на голяма радост – за всички човеци

Господи, днес отново осъзнавам, че Твоето земно раждане е точно това, което съобщиха ангелите на овчарите:

ДОБРА ВЕСТ

НА ГОЛЯМА РАДОСТ

ЗА ВСИЧКИ ЧОВЕЦИ

Благодаря Ти, че в един свят, където лошите новини се надпреварват да се случват, Твоето раждане донася НАЙ-ДОБРАТА НОВИНА – че имаме Спасител.

Благодаря Ти, че ГОЛЯМАТА РАДОСТ от успешната спасителна мисия, която Ти осъществи, е точно това, което ни крепи в мрачните ни мигове. Че тази радост лежи в основата на вярата ни и осмисля всеки един ден от живота ни.

Благодаря Ти, че стореното от Теб е за ВСИЧКИ ЧОВЕЦИ. Ти не ни раздели на категории. Не подбра да спасиш тези, които са ти най-угодни или симпатични. Когато изсипваш небесни дарове, те идват до ВСИЧКИ ЧОВЕЦИ. Когато даваш живота Си, той е за ВСИЧКИ НАС.

Гледам с очакване към второто Ти идване. То в още по-голяма степен е:

ДОБРА ВЕСТ

НА ГОЛЯМА РАДОСТ

ЗА ВСИЧКИ ЧОВЕЦИ

Ние не те посрещнахме много добре в нашия свят, но знам как ще ни посрещнеш в Твоя.

Всъщност, не. Не знам. Нямаме си ни най-малка представа за онова, което си ни приготвил.

Затова живея в очакване.

Ден след ден…

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

Днес отново си спомняме чудото на Неговото раждане. И се радваме. И празнуваме.

Но утре, когато животът продължава,  ви пожелавам да не губите усещането за радост и надежда! Нека от утре да бъдете човекът, който Бог е планирал да бъдете, и да живеете живот, какъвто Той е промислил за вас – в цялата му пълнота и благополучие.

И когато се завърнете там, където живеете, там, където работите – ежедневието да не ви ограбва силата на вашата вяра, способността ви да обичате, да прощавате и да вършите добро.

И нека Емануил остане с вас и вашия дом!

Ден след ден…

„Не бойте се…“

Знаете ли кои бяха първите думи, дошли от небесата след раждането на Исус? Ето ги:

„Но ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ“ (Лука 2:10,11).

„Не бойте се…“

Боим ли се от нещо? И още как! Цялата изминала година беше година на страх и притеснения. Но погледнете имената на Исус, описани в Исая:

„Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира“ (Исая 9:6).

Защо да се боим, когато Той е Чудесен? Когато стои до нас с най-добрите съвети и напътствия за живота ни. Когато е Най-Могъщият във вселената и е наш Баща, Спасител и Приятел. Когато вечността е част от естеството Му и ние ще участваме в тази вечност. Когато самият Той е мир и ни дава съвършен мир.

Ден след ден…

Място за Него

„И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата“ (Лука 2:7).

Ние нямахме място за Него, когато Той се роди. Дори една топла стая не се намери. Христос се роди сред сено и мирис на животни.

Но това не проблем за Спасителя. Той не копнее за удобства. Иначе изобщо не би извървял земния Си живот. Не би извървял и пътеката към Голгота.

Знаете ли за какво най-много копнее Той? За място в сърцето ни. Свободно място. Където сме напълно Негови. Където Той е единствен за нас.

Ден след ден…

Време за празнуване

И тази година на Рождество ще празнувам липсата си на страх. Нямам страх от бъдещите дни. От бъдещи неуспехи. Разочарования. Съмнения. Самота.

Защото Той е с мен! Емануил!

А когато Той е с мен, чувам думите Му – тези, които задаваше на нуждаещото се сърце:

Какво искаш да направя за теб? (Марк 10:51)

Бих вдигнала празничен тост с думите на Павел:

Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? (Римл.8:31)

Толкова много хора си въобразяват, че Бог е някакъв космически сърдит мърморко, който само дебне да ги хване, щом прецакат нещата. Защото никога не са чували думите Му:

Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда. (Ерем.29:11)

Името на Христос никога не трябва да се изрича със срам или със страх. Бог не изпита срам от грешното ни човешко естество, а се въплъти в него. Нямаше и страх в Него в подножието на кръста. Защото, който силно обича, той не се страхува да го докаже.

Не сме сами! Нека празнуваме! Емануил е с нас!

Ден след ден…

Едно Дете се роди…

Рядко чуваме някой да разказва това в рождествената история.

„Ето, ангел от Господа се явява насън на Йосиф и казва: Стани, вземи детето и майка му, и бягай в Египет, и остани там докато ти река, защото Ирод ще потърси детето за да го погуби…   Тогава Ирод, като видя, че беше подигран от мъдреците, разяри се твърде много, и прати да погубят всичките мъжки младенци във Витлеем и във всичките му околности, от две години и по-долу, според времето, което внимателно бе изучил от мъдреците. Тогава се изпълни реченото от пророк Еремия, който казва: -„Глас се чу в Рама, плач и голямо ридание; Рахил оплакваше чадата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма вече“ (Мат.2:13,15-18).

И на мен не ми е приятно да го чувам. Още повече да си представя този геноцид. Всички тези гласове на ридаещи майки, чиито деца са избити. Но си давам още веднъж сметка, че величието на нашия Бог е неизразимо. Защото Той знаеше къде идва да се роди. Насилие и брутална смърт Го преследват от раждането до мъчителния Му край на кръста. И това не е живота, който вие или аз бихме си избрали. Но Той не се поколеба.

И когато си седя в топлия си дом тези дни, и се чува смях и музика около нас – ще затворя за миг очи и мислено ще благодаря, че има мир все още в живота ми. Че макар насилието и смъртта да са нещо познато в света, в който живея, едно Дете се роди и утъпка пътека. Пътеката, по която искам да мина, за да видя осъществена Надеждата, която донесе Неговото раждане.

Искам да остана в тази пътека.

Ден след ден…

Слава на Бог във висините

Не случайно „СЛАВА НА БОГ ВЪВ ВИСИНИТЕ“ е най-подходящото възклицание, с което да се оповести раждането на Исус. Защото надеждата на Рождество е, че Бог донесе славата Си на земята! Въплъти любовта Си, за ДА НЕ БЪДЕ пропусната от НИКОЙ и ДА БЪДЕ видяна и разбрана от ВСЕКИ.

Често си мислим, че да принасяме слава на Бога е нещо тайнствено и сложно. Но ЛЮБОВТА е нещо простичко. И ние я имаме в сърцата си, защото тя ни е дадена отгоре. Само трябва да не се колебаем да я изразим.

Всяко наше протягане на ръката, за да повдигнеш ближния си, е принасяне на слава на Бог във висините!

Всяка дарена усмивка, утешителна или насърчителна дума носи слава на Бог във висините!

Всяка непоискана или попросена добрина за нуждаещ се човек прославя Бог във висините!

Всяка мисъл или молитва на съпричастност към бедата на ближния ни е принос на слава за Бог във висините!

С всяка подарена дреха на бедния, с всяка изтрита сълза на скърбящия, с всяко изслушване на обременения, с всяка дума на надежда за обезсърчения наш ближен, ние носим слава на Бога.

Иска ми се да препълваме висините със слава за нашия Бог, не само на празниците, но и в делниците.

Ден след ден…

В ритъм с Божието сърце

Какво е Рождество? Определено не е празник на шеметно пазаруване, готвене, ядене и пиене. Рождество е празник на любовта в действие. На Един, Който е Любов, и Който демонстрира това като ДАДЕ. Щедро подари част от Себе Си на човешката раса.

Иска ми се и аз да направя това – да участвам повече в даване. В щедри жестове от моя страна. И това да накара сърцето ми празнично да пулсира в ритъм с Божието сърце.

Ден след ден…

Като децата…

„Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него“ (Лука 18:17).

Представете си дете, получаващо подарък.

Ето така трябва да прием Божието царство – с удивление, открит ум и вяра, че сме получили нещо скъпоценно.

Ден след ден…

%d блогъра харесват това: