Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Archive for the ‘Рождество’ Category

Днес е ден за радост

day-by-day

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

Ако ви липсва радост, ще я откриете в Христос.

Ако ви липсва мир, ще го откриете в Христос.

Ако ви липсва любов, ще я намерите в изобилие в Христос.

Не се лишавайте от тези дарове.

Днес е ден за радост и благодарност. И за отдаване слава на Спасителя на света! И не само днес. Всеки ден от годината.

Ден след ден…

Заразно добри

day-by-day-1

Бог не спира да ни подарява любовта Си. Любовта Му не остана във Витлеем или в онези 33 години, които изживя на земята. Тя ни обгръща постоянно и неуморимо. Тя бди над нас. Тя ни закриля. Тя ни изцелява. Тя приготвя място за нас след окончателното ни спасение.

Няма смисъл да сме добри на Рождество, ако не го правим в дните след това. Нека решим в сърцето си да обичаме целогодишно. Да прощаваме целогодишно. Да избираме да бъдем повече добри в малките мигове на ежедневието. Да бъдем заразно добри. Нелогично добри.

Тогава можем да познаем, че Христос се е родил в нас. И живее там като Господар на сърцето ни.

Ден след ден…

Идване №2 – със звук и светлина

day-by-day

„Той беше в света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна. При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха“ (Йоан 1:10,11).

Господи, не знам защо светът като цяло не те позна при първото Ти идване. Може би защото Ти го направи по Своя Си начин – тихо и скромно. Без фанфари, без коприна, без почести. Избра скромно семейство. Избра скромно градче. Избра просто един скромен обор. Избра да дойдеш в нашия човешки образ.

Мисля, че като Твое творение никога няма да разберем решението Ти да се въплътиш като един от нас. Съвършената любов е трудно разбираема. Ние не я изпитваме. Виждаме я единствено в Теб. Усещаме я, когато присъстваш в живота ни.

Но ми е болно, Господи, че и днес светът не те познава истински. Ще празнуваме Рождество, но в колко семейства ще се спомене името Ти? В колко домове ще бъде изречена тиха молитва на благодарност?

И въпреки това, Ти, Господи, Си с нас. Както и обеща. И макар идване №1 да бе тихо и незабележимо, ти подготвяш идване №2. Тогава няма да има тиха нощ. Ще има звук и светлина. Небесата ще се разтворят и ще видим славата Ти. Никой няма да Те пропусне, Господи, в този очакван ден!

Сърцето ми копнее за този миг, когато всяко око ще Те види. Копнеем, Господи, за Теб!

Ден след ден…

НИЕ. НИКОГА. НЯМА. ДА БЪДЕМ. САМИ.

day-by-day

Кои сме ние, че Създателят на човека да слезе долу при човека? Хлябът на Живота да изпитва глад за нас? Изворът на живата вода да жадува за нашата жажда за Него?

След снимка, направена през 1990 от Voyageur 1, ни наричат „бледата синя точка“. Нашата планета е една малка точка в мрака на галактиката ни. Изглеждаме като напълно сами.

НО НЕ СМЕ.

Този, Който е горе, слезе при нас, които сме долу. Създателят на звезди и галактики изчака търпеливо в човешка утроба, за да се роди сред жителите на бледата синя точка. И да ни спаси от самите нас. От греховете ни. От нашата безнадеждност.

Малките свити юмручета на новороденото се разтвориха доброволно, за да приемат гвоздеите на смъртта.

Спасени сме от нашата обреченост, защото вик на Дете прониза тъмнината на планетата ни и ни обля със светлина.

Спасени сме от самотата си, защото Бог не може да допусне да останем сами. Защото е Емануел. Богът, Който обича хората от бледата синя точка.

НИЕ. НИКОГА. НЯМА. ДА БЪДЕМ. САМИ.

Любовта слезе при нас. И живее сред нас.

Ден след ден…

 

С дарове за Него

day-by-day

„А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Йерусалим. И казаха: Къде е родилият се Юдейски Цар, защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним“ (Мат.2:1,2).

Не знаем имената им. Не знаем дали са били точно трима. Възможно е да са били двама или дванайсет.

Това, което знаем, обаче, е впечатляващо. Видели са знак. Били са мотивирани да тръгнат. И са пътували дълго време. Не случайно ги наричаме „мъдреците“. Защото е мъдро решението им да вземат дарове и да ги отнесат на новороден Цар.  И да се поклонят с даровете си пред Него.

Макар и чужденци, те проявиха голям интерес към Христос. Докато хората във Витлеем почти не разбраха какво се случи в „техния двор“.

Силно се надявам нашият християнски народ да не пропусне смисъла на Рождество и тази година. За себе си се моля да бъда също толкова готова като мъдреците да измина нужното разстояние, за да поднеса на Христос най-ценните си дарове, които ще Го зарадват най-много.

И да остана мотивирана животът ми да бъде ежедневно поклонение.

Ден след ден…

 

Бог с нас

day-by-day

„…и ще го нарекат Емануил“, което значи: Бог с нас“ (Мат.1:23).

Ние вършим неправилните неща. И казваме неправилните думи. И не държим на обещанията си. И ни липсва любов. В нас няма постоянство и вярност.

И въпреки това…. ВЪПРЕКИ ТОВА…

Ние служим на един непроменим и верен Бог, Който никога няма да си отиде от нас.

Защото Той все още носи името Емануил, което означава: Бог с нас!

Ден след ден…

Всичко е възможно с Бога

day-by-day

Знаем толкова малко за него. Дърводелец. От Назарет.

Но най-важното, което знаем за Йосиф е, че когато беше призован, отвърна с вяра и доверие. Един ден разбира, че жената, за която е сгоден, е бременна. И ангел небесен му разкрива тайнствения план за тяхното семейство. Свръхестествено зачатие. Родители на Спасителя на света. Едва ли има мъж, за когото всичко това да е лесно приемливо.

Но Йосиф пристъпи с вяра в тази чудна реалност за него и Мария. Защото знаеше, че всичко е възможно с Бога.

И аз се моля днес да имам вярата и куража на Йосиф. Да вярвам истински, че Исус наистина влезе в нашия свят. В моя свят. И действа по мощен начин в него.

Ден след ден…

 

 

%d bloggers like this: