Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘Библия’

Нека отваряме по-често Библията си

Day by Day

„Цялото Писание е вдъхновено от Бога и е полезно за поучаване на истината, изобличаване на заблудите, поправяне на грешките и наставляване към праведен живот, така че Божият човек да бъде способен и снабден с всичко необходимо да върши всякакви добри дела“ (2Тим.3:16,17 съвр.пр.)

По-трудно е Бог да ни говори чрез затворена Библия. Нека я отваряме!

Ден след ден…

Реклами

Ръководство за нов живот

Day by Day

„Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата“ (2Тим.3:16).

Библията не е асистент за нашия стар начин на живот. Тя е ръководството за новия ни живот в Христос.

Ден след ден…

Скрити богатства

Day by Day

„И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък и всеки ден изследваха Писанията да видят дали това е вярно“ (Деян.17:11).

Библията не ще даде от своите богатства на тези, които не дълбаят в нея.

Много бисери има в Словото, но за да ги намерим, трябва да ги потърсим.

Ден след ден…

В дните до Великден (и не само): Въздържание #21

Въздържание #21

Искам да се въздържам от забравата, че все още живея в една вражеска територия и врагът на човечеството все още се бори да ме отдели от истината и живота. Искам да съм бдителна и все по-твърдо вкоренена в Словото.

В дните до Великден (и не само): Въздържание #4

Въздържание #4

Искам да се въздържам от пренебрегване на Хляба. На Живият Хляб – Божието Слово. Нужен ми е залък от него всеки ден, за да съм заситена с добрата и качествена храна.

Може ли майка да забрави детето си?

Mother Resting Head on Infant's Chest

„Може ли жена да забрави сучещото си дете, за да не се смили над детето на утробата си?…“ Исая 49:15

Звучи като риторичен въпрос. Иска ми се да кажа: НЕ! Но отдавна знам, че МОЖЕ.

Чувала съм за майки, които оставят новородените си до казани, пред сиропиталища, болници или църкви…

Чувала съм за такива, които ги задушават с възглавница…

Но тези дни съзнанието ми не иска да приеме, това, което чух преди седмица…

Майка, преживяла 7 месеца с бебенцето си (не знам как точно ги е преживяла), го хвърля от втория етаж…

И се питам…

Що за зла сила обитава на тази наша прокълната планета, която е успяла да проникне в генетиката на това така силно заложено чувство – майчинското? Как е проникнала в съзнанието на тази жена и е откраднала сърцето ѝ?

Задвижила е ръцете ѝ…

И е отнела злокобно призванието ѝ да се нарече „майка“…

Моята Библия ми разказва за тази сила. По-точно за тази личност – Сатана. Хората могат да се шегуват колкото си искат с него. Може да си го представят с опашки и без опашки, с рога и без рога.

Но той обожава да бъде смятан за мит, легенда и т.н… Защото, когато не знаеш, че имаш враг на своя територия, тогава си най-лесен за завладяване.

Моята Библия ми разкрива, че този враг е победен враг, но все още изчаква присъдата си. За съжаление, затворен на нашата планета.

Спирам с теологията, защото темата е обширна…

И се връщам в спомените си…

Писала съм за това и преди…

Защо имах баща… когото нямах в живота си? Живях с него…, но без него. Защо той избра да избяга от реалния живот със семейството си и прекара годините си кротко в компанията на алкохола?

Кой открадна сърцето и разума му?

Аз знам кой. Врагът. Но не знам защо.

Ще получа отговора, когато един ден Бог ме прегърне с онази Бащина прегръдка, за която винаги съм копняла…

Защото…

Стихът продължава…

„Може ли жена да забрави сучещото си дете, за да не се смили над детето на утробата си? Обаче те, дори и да забравят, Аз все пак няма да те забравя. Ето, на дланите Си съм те врязал…“ Исая 49:15,16

Той не ме забравя…

Ден след ден…

GPS навигация

„Преизчисляване на маршрута. При първа възможност направи обратен завой.”

Когато за първи път чух тези думи, изговорени от женския глас на GPS-а в колата на мой познат, разбрах две неща.

Първо, въпросната дама ти е казала ясно накъде да вървиш, но ти не си я послушал.

И второ, въпреки че не си я послушал, тя не ти отвръща: „Нали ти казах, глупако. Хайде сега се оправяй сам!” Напротив, съвсем добронамерено ти предлага да начертае нов маршрут и да ти даде още една възможност да влезеш в правия път.

Ето това се нарича благодат. Незаслужена толерантност.

Когато Бог векове наред е говорил на човешката раса кой е правилния път, по който ще пътуваме безопасно, и е давал Своите указания в Словото Си, как сме постъпвали?

Пълно недоверие. Пълно незачитане. Кой е Той, че ще се вслушваме в наставленията Му? Та ние нямаме ли си ум в главите, че да не знаем по кой път да вървим?

И когато съвсем оплескаме маршрута и попаднем в лутане и безизходица, чуваме милостивия Му глас:

„Ще преизчисля маршрута. Не беше в Моя план да минавате оттук (грехове, болести, страдания, войни, неморалност). Мислихте си, че този път е правия, но краят му ви води към смърт (Притчи 14:12). Ще се наложи да променя и Моя Собствен маршрут, като премина през тази смърт, която вие заслужавате. Само така мога да ви осигуря възможността за обратен завой. При първа възможност завийте и вече имайте доверие, когато ви говоря.”

Днес, когато видя съкращението GPS, за мен то звучи като: God’s Plan Saves (Божият план спасява). А този план ясно е записан в Библията.

Остава ми само да следвам навигацията.

Ден след ден…

%d блогъра харесват това: