Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘Божието присъствие’

Изобилен живот

Day by Day

„Стоя пред вратата и хлопам. Ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще ям с него, и той ще яде с Мен“ (Откр.3:20).

Нека помним и днес – изобилният живот може да бъде единствено намерен в изобилното присъствие на Бога. А Бог може да присъства изобилно в живота си дотолкова, доколкото го искаме. Той не се натрапва. Той идва, когато е поканен.

Ден след ден…

Advertisements

Да Го търсим – и в радост, и в беда

Day by Day

Христовото присъствие винаги е дарът, за който не осъзнаваш, че ти е най-много нужен, докато не изпаднеш в най-голямата си нужда.

Склонни сме да търсим Бога, само когато се в „голяма беля“. Това със сигурност натъжава Божието сърце, но Той все така ни обича. Нека занапред Го търсим по всяко време – и в радост, и в беда.

Ден след ден…

Въпрос на личен избор

Day by Day

„Заповядвам ти: бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ, твоят Бог, е с тебе, където и да идеш“ (Ис.Нав.1:9).

Където и да отидем, Той ще бъде с нас.

Божието присъствие е гарантирано в живота ни, но дали ще преживеем това обещание е въпрос на личен избор.

Ден след ден…

Ефектът на Божието присъствие

Day by Day (1)

„Никой няма да може да устои против теб през всичките дни на живота ти. Както бях с Мойсей, така ще бъда и с теб. Няма да се отделя от теб, нито ще те оставя“ (Ис.Нав.1:5).

Никоя сила не може да победи Този, Който ни напътства.

Мойсей, Исус Навин, Илия, Петър, Яков, Павел… Героите на вярата имат нещо общо: те всички са обикновени хора, лишени от собствена сила. Разликата е в мощното присъствие на Бога. Времената могат да се променят, но ефектът от присъствието на Бога в живота на Неговите деца остава същият.

Ден след ден…

Съвършен Първосвещеник

post 231

Христос наистина стана съвършен Първосвещеник за нас. Дойде и изпълни всичко нужно в една далеч по-висша степен от Аарон – първосвещеникът на израелтяните в Стария завет.

Аарон влизаше зад завесата.

Христос раздра завесата и я премахна.

Аарон принасяше своята жертва веднъж в годината.

Христос принесе тялото Си веднъж и завинаги.

Аарон принасяше кръв от животни.

Христос принесе собствената Си кръв.

Аарон принасяше жертви за израелтяните.

Христос се саможертва за целия свят.

Наистина имаме Велик Първосвещеник. И докато Аарон можеше да стои в Божието присъствие само в Светая Светих, ние можем винаги да стоим с вяра пред Бога. Без да са нужни специални дрехи. Без да са нужни жертвени приноси. И всичко това е благодарение на Исус.

Благодаря Ти, Господи, че достъпът до Теб е толкова лесен за мен!

Ден след ден…

Какво да кажем на децата си, растящи в един съсипан свят

post 131

Сине, понякога лежа нощем с тревожните си мисли за света, в който се налага да растеш.

Има дни, когато прочитам заглавията на разни новини и ми се иска да заключа тройно всички врати, и да сторя всичко възможно до теб да не достигне никакво зло.

Иска ми се да познаваш само красивите залези, милите животинки и добрите хора, които те смятат за приятел, и едно общество, в което е безопасно да се живее.

Но нещата са крайно объркани тук и трябва да те предупредя за някои от тях.

Искам светлината в теб да продължи да свети, когато светът наоколо става все по-тъмен.

Има Бог, Който те обича и е добър. Държи света в ръцете Си. Но ще дойдат дни, когато не винаги ще мислиш така за Него. Ще се огледаш наоколо и безмълвно ще се питаш какъв е смисълът на всичко, което виждаш. Отчаяно ще търсиш отговорите, макар да знаеш, че винаги ще има неща, които не разбираш.

Искам да ме чуеш – Бог е тук. Точно до теб. И ако вървиш твърдо след Него, решен на всяка цена да Го намериш, дори с мъничка искрица вяра в себе си, Той ще ти се изяви по някакъв начин. От време на време ще успяваш да Го усетиш – ще усещаш топлината на светлото Му лице.

Знам, обич моя, че ще имаш съмнения.

Гласовете около теб, а понякога и в теб, ще се опитат да прогонят Бог от сърцето ти. Облаците на неверието ще се постараят да те потопят в сенките си. Цинизмът ще се изправи точно пред теб, за да те разколебае.

И ще ти се наложи да водиш битка, скъпо мое дете. Ще ти се наложи смело да погледнеш в лицето съмненията и да изкрещиш пред тях истината, с която си възпитан от малък. Ще трябва да изриташ навън неверието, иначе то ще се вкопчи в теб.

Помни, че греховете, а не Бог, съсипаха нашия свят.

Понякога ще се чудиш защо си тук.

Просто продължавай да вървиш съвсем близо до Създателя си и Той ще ти го нашепва многократно: Ти си светлина и носител на Неговата любов в този свят – и чрез теб, чрез всички с тази вяра, е избрал да помага на света, чрез твоите физически ръце. Чрез твоите нозе. През твоите очи ще се излъчва светлината Му и радостта Му ще се отразява чрез твоята усмивка. Ти, дете от Неговото царство, ще демонстрираш пред останалите един по-различен начин на живот.

А когато се страхуваш за живота си, помни, че Бог знае броя на дните ти (Пс.139:16) и е с теб във всеки един от тях.

Не забравяй, никога не забравяй, че после следва вечността. Един ден небесата ще се разтворят и Божието царство ще владее завинаги. Завинаги!

Няма повече да срещаш болести и смърт, тъжното ще приключи. И ще чуваш как планините ехтят с хваление към Твореца. Очите ти няма вече да видят тръни и бодили (Исая 55:12,13).

Надявам се, докато дишам, да ти напомням за тези неща.

И да ти помагам да виждаш доброто в света, независимо колко съсипан е той.

Все още има красота в него и Божията слава е видима навсякъде. Докато можем, заедно ще я откриваме в удивителните кътчета на нашата родина и по целия свят.

Докато си при мен, все така ще се уверявам нощем, че спиш спокойно. А и когато пораснеш и си тръгнеш, пак ще те преследвам с молитвите си.

Ти винаги ще бъдеш в молитвите ми, скъпо дете.

Ден след ден…

Чашата винаги е пълна

post 58-1

В един от уроците в детското библейско училище показвах на децата в групата как, ако обърнем една чаша и я поставим право надолу в купа с вода, тя не се пълни. Водата не влиза в нея.

И детските очи се чудят. И се питат – защо е така? Защото тя вече е пълна с друго – с въздух.

post 58-2

И тогава се сетих за онази прословута чаша на оптимиста/песимиста. Полупълната или полупразната. През цялото време съм се стремяла да се науча да виждам позитивно чашата на живота си полупълна.

А истината е съвсем друга.

Тя винаги е пълна! Дори когато изглежда празна. Дори когато изглежда наполовина пълна.

Всъщност, винаги е ПЪЛНА догоре! Винаги!

И независимо какви неща малко по малко ще запълват живота ми, винаги ще има едно невидимо присъствие, което ще преобладава над всичко друго. Стига да имам очи да Го видя. Ум – да Му се доверя. И сърце, което е благодарно на своя Всеприсъстващ Бог.

Помня, че с децата сложихме намачкана салфетка в чашата и пак я потопихме надолу във водата. И салфетката остана суха. Обясних им, че когато Божията закрила ни е обгърнала, няма как да бъдем фатално наранени.

Децата ме разбраха. Защото това е толкова простичка, но толкова огромна по значението си истина.

Какъв е най-лошият сценарий, който може да ме сполети в живота?

Неприятности?

Омраза?

Предателство?

Дългове?

Изгубена любов?

Болест?

Нищо, НИЩО не може да ме отдели от Него. От Божието обгръщащо ме присъствие.

Най-лошият сценарий е да не Го искам в живота си. Да вярвам на всичко друго, но не и на Него. Да обикна всичко друго, но не и Него.

Струва ми се, че все още имам разум в главата си, за да не го направя…

И всеки път, когато посягам към празна чаша, ще се усмихвам…

Ден след ден…

%d bloggers like this: