Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘Божията благост’

В какъв Бог вярваме?

Day by Day

„Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми; и аз ще живея завинаги в дома Господен“ (Пс.23:6).

Понякога въпросът, който трябва да си задаваме не е: Вярваме ли в Бога? А по-скоро: В какъв Бог вярваме?

Начинът, по който възприемаме Бога, определя и качеството на връзката ни с Него. Светът около нас може да се опита да изкриви представата ни за Бога. Не бива да допускаме това.

Бог, в Когото вярваме, е пълен с благост и милост и те ни следват през целия ни живот. Затова и сърцата ни копнеят да живеем завинаги с нашия Спасител.

Ден след ден..

Реклами

Божията благост – над нас и в нас

day by day

Както слънцето изгрява всяка сутрин, така и Божията благост и милост изгряват над нас и в нас, защото сме обичани. Той е наш Баща. Ние сме Негови деца. И нищо не може да промени този факт.

Ден след ден…

Наистина е бил благ към нас

Day by Day

„Благ е Господ и праведен. Да! Милостив е нашият Бог“ (Пс.116:5).

Ако никога не си припомняме през какво сме преминали до този момент, ще започнем да пренебрегваме и да не оценяваме колко благ е бил Господ с нас!

Затова ви насърчавам днес да си отделите малко време и да си спомните за всички препятствия, през които сте преминали, и да хвалите Бог за вашето житейско пътуване.

Ден след ден…

 

Щастливи и блажени

Day by Day

„Блажен онзи, чийто помощник е Якововият Бог, чиято надежда е в Господа, неговия Бог“ (Пс.146:5).

И тази седмица ще бъдем щастливи и блажени, защото имаме връзка с Твореца и Спасителя Бог. Неговата благост ще изпълни дните ни. Помощта Му ще ни съпровожда.

Ден след ден…

Radaph

Day by Day

„…благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми“ (Пс.23:6).

Научих, че еврейската дума за „следвам“ е „radaph“, което буквално означава – преследвам, бягам след нещо, гоня.

Това ми действа утешително да знам, че когато ежедневието с всичките му трудности се опитва да ме преследва, има още нещо, което бяга след мен и ме догонва със сигурни темпове – и това е Божията благост и милост.

Където и да съм, каквото и да преживявам, тези две благословения – благостта Му и милостта Му – неотклонно ще са около мен. Това ме кара да дишам по-лесно. И дори да се усмихна.

Защото тези двете никога няма да ме оставят. Ревностно ще ме преследват до края на живота ми.

Ден след ден…

Когато стоя пред неизвестността на промяната

post 169

Обичам, когато дните стават по-дълги. Защото настъпва нов сезон. Любимият на хората от моя град – лятото. И промяната на въздуха обичам, защото замирисва на море…

Но не всяка промяна е лесна.

Предизвикана съм от историята на израилтяните, застанали на брега на реката Йордан. Без съмнение искат да изоставят пустинята зад тях. Още по-сигурно е, че искат да влязат в Обещаната земя. Но в същото време знаят, че тази промяна е свързана с много неизвестни, с много решения, които им предстоят. Как преодоляват тази нелесна ситуация, тази несигурност от промяната?

Забелязах, че правят три неща:

1 – Доверяват се напълно на Бога.

Исус Навин им разкрива Божието обещание, че веднага щом свещениците влязат в реката, водите на Йордан ще се разделят, за да премине народът безопасно. И те не задават въпроси! Няма дискусии и дебати. Пълно упование в словата на Бога.

2 – Тръгват напред стъпка по стъпка.

Не знаеха какво ги очаква на отсрещния бряг, след като преминат Йордан. Но избраха вярата, вместо страха. И това им помогна да се съсредоточат върху стъпките, които имаха днес да извървят. Нямаше нужда да се безпокоят за утрешния ден, стига да вършеха онова, което Бог очакваше от тях днес. Стъпка по стъпка.

А свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, стояха твърдо на сухо сред Йордан; и целият Израел преминаваха по сухо, докато целият народ премина Йордан (Ис.Нав.3:17).

3 – Избират да си спомнят дълго за Божията благост.

Бог им нареди да издигнат паметник от 12 камъка, взети от дъното на Йордан. Място, което да им напомня как Той по чуден начин им осигурява път през водите и влизане в Добрата земя. И изпълниха наредбата. Защото избраха да помнят. И не само те. Но и следващите поколения да помнят Божията сила и благост. (Ис.Нав.4:20-24)

Осъзнах, че тази история прави нещата за мен по-лесни. Защото следващият път, когато се изправя пред неизвестността на промяната, мога да откликна точно като израилтяните: да се доверя на Бога, да тръгна напред стъпка по стъпка, и да помня Неговата благост.

Ден след ден…

%d блогъра харесват това: