„Възвърни ни, Господи, Боже на Силите;
осияй ни с лицето Си и ще се спасим“ (Пс.80:19).
Наистина Бог обърна лицето Си към нас, изпрати част от Себе Си в лицето на Христос да живее сред нас и бяхме спасени. Завинаги спасени.
Нека Бог да ви осиява всеки ден с лицето Си!
Ден след ден…
„Господ, Господ милостив, снизходителен и дълготърпелив, Който изобилства с доброта и истина, проявява милост към хиляди, прощава нечестие, престъпление и грях“ (Изход 34:6,7).
Най-голямата заблуда, в която можем да изпаднем, е да вярваме, че Бог е суров и непрощаващ. Затова Исус живя сред нас – за да ни открие безпределната Божия любов.
Ден след ден…
„Даже до старостта ви Аз съм същият
и докато побелеете, Аз ще ви нося.
Аз ви направих и Аз ще ви държа.
Да! Аз ще ви нося и избавям“ (Ис.46:4).
Днес ви оставям с това прекрасно обещание.
Вижте любовта Му, бъдете уверени в грижата Му…
Ден след ден…
„Който не обича, не е познал Бога; защото Бог е любов“ (1Йоан.4:8).
Можем в хиляди направления от живота да сме страхотни, но ако любов и милост нямаме в сърцето си, нищо не сме.
Справедливост и милост са основа на Божия престол. Бог е Бог на любовта и нежното състрадание. Това са и качествата, към които трябва да се стремим.
Ден след ден…
„Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син…“ (Йоан 3:16)
Христос приема човешко естество и това Го свързва с човечеството с връзка, която никога няма да бъде прекъсната. През безкрайната вечност, която ни очаква, Спасителят остава свързан с нас.
След възкресението Си, когато се среща с Тома, учениците виждат белезите по ръцете Му, останали там като вечен спомен за безусловната Му саможертва за нас. И ние ще видим тези белези някой ден, и те винаги ще ни напомнят колко ценни и обичани сме.
Ден след ден…
„Ти си преброил скитанията ми; сложи сълзите ми в съда Си; не са ли те записани в Твоята книга?“ (Пс.56:8)
Всяка сълза, която сме изплакали, е събрана от Него.
Всяка надежда, която сме изгубили, се възстановява от Него.
Ден след ден…
„Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“ (Мат.26:39).
Наистина е велик онзи четвъртък в човешката история, когато Божият Син се смирява до смърт и приема да извърви докрай пътя Си до Голгота.
Можеше да се откаже. Имаше правото да го направи. Защото хората, такива като мен и теб, с нищо не показаха, че копнеят за царството Му на милост и правда. И днес положението е същото.
Но Бог не действа така, както ние бихме постъпили. Неговата любов винаги е отвъд разума. Христос отива в една градина и отново избира да следва Божията воля, независимо колко болка ще Му струва това.
В онзи четвъртък нямаше нищо велико на земята. Величието беше в Христовото сърце, вземайки решението да пожертва живота Си за едни дребни човеци от една дребна планета!
Днес ще си мисля за това. И ще падна на колене пред това Величие просто да благодаря. И нека не е само днес, но…
Ден след ден…
„…с Неговите рани ние се изцелихме“ (Исая 53:5)
Пълното ни изцеление все още предстои, и когато то дойде, всеки ще знае, че го дължим не на напреднала медицина, а на щедрата Божия благодат.
Ден след ден…
„Аз съм добрият Пастир; добрият пастир дава живота си за овцете“ (Йоан 10:14).
Когато обичаш, даваш… Даваш докрай.
Най-великият урок по любов завинаги остава на Голготския кръст.
Покланям се пред тази любов!
Ден след ден…
„Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен“ (Исая 53:4).
Каквито и товари да носим в живота си, нищо не може да се сравни с тежестта, която Христос пое върху Себе Си, за да ни спаси.
Какъвто и кръст да се налага да носим, той става по-лек, защото Христос носи самите нас през този живот.
Ден след ден…
Day By Day 