Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘Божията любов’

Първи Той ни обикна

„Но Бог показва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (Римл.5:8).

Любовта винаги поема инициативата. Бог първи пое инициативата да ни обича. Ние също трябва да сме първи в любовта си към ближния.

Ден след ден…

Реклама

Всичко е Негова идея

Всичко е било Негова идея!

Причината да сме тук е Негова идея.

Светът с неговите все още запазени красоти е Негова идея.

Падащи звезди, коралови рифове, изумителни цветове в растителния и животинския свят – всичко е Негова идея.

Да намери начин за нашето спасение, да даде живота Си, та кръвта Му да покрие греховете ни – всичко е Негова идея!

Да създаде вселена, поддържаща живота, да ни покани в този вечен живот – и това е Негова идея.

Ден след ден…

Нека не скриваме даденото ни от Бога

„Защото на всеки, който има, ще се даде и той ще има в изобилие; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има“ (Мат.25:29).

Не искам да съм като третия работник от притчата, който скри в дупка даденото от господаря му, и избра нищо да не прави с него.

Бог ни е дал толкова много от Своята любов, дал ни е специфични дарби. Нека не скриваме това, което ни е дадено, за да бъде изявено и използвано за доброто в този свят.

Ден след ден…

Познание за Него

„Ако не бях повярвал, че ще видя добротата на Господа в земята на живите – бих прималял! Чакай Господа, бъди смел и нека се укрепи сърцето ти! Да! Чакай Господа!“ (Пс.27:13,14)

Ние вярваме в добротата на Господа. Ние познаваме тази доброта. И сме я изпитали многократно в живота си.

Нашата християнска увереност не е в това, което ЧУВСТВАМЕ, а в това, което ЗНАЕМ за Господа!

Ден след ден…

Изумителна грижа

„Очите на Господа са на всяко място и наблюдават злите и добрите“ (Пр.15:3).

За разлика от човешките разузнавателни агенции, Божията разузнавателна мрежа е приятелски настроена и единствената й цел е да закриля и спасява.

Изумително е, че Бог наблюдава и се грижи индивидуално за всеки от нас. Нищо не може да се случи извън сферата на Неговото всезнание и абсолютно предузнание.

Ден след ден…

Защото сме обичани…

Попадна ми изказването на една жена, бореща се с килограмите: „Първият път, когато отслабнах, го направих, за да бъда обичана – и по-късно си върнах всички килограми обратно. Този път отслабвам, защото СЪМ обичана и това ми дава всяка нужна причина да задържа постигнатото.“

Истината в тези нейни думи ме трогна силно. Защото важат с пълна сила в нашата духовност.

Да правим нещо, за да бъдем обичани, е клопка, в която често попадаме. Искаме някой да ни забележи, да ни оцени, да ни уважава повече, и това изкривява мотивите ни. Превръща ни в прекалено АЗ-центрирани. Имаме нереални очаквания към себе си и към другите. И после потъваме в тъга, когато реално не сме забелязани, оценени и уважавани.

Но когато правиш нещо, защото си обичан, това е невероятно освобождаващо чувство. Започваме да мислим не толкова какво ще получим, но какво можем да дадем. А даването винаги прави човека щастлив.

„Така че смирете се под Божията мощна ръка, за да ви издигне, когато му дойде времето. Оставете всички свои грижи на него, защото Той се грижи за вас“ (1Петр.5:6,7).

Понеже сме обичани, можем да се смиряваме. Когато се борим да бъдем обичани се държим надменно, за да изглеждаме по-добре.

Понеже сме обичани, можем да оставим грижите си на Бога. Когато се борим да бъдем обичани, цялата ни грижа пада върху нашето добро представяне.

Да правиш нещо, за да бъдеш обичан, е един голям капан. Но да правиш нещо, защото си обичан, е най-освобождаващото чувство.

Бог ни обича истински и това ни дава всяка причина да даваме най-доброто от себе си.

Ден след ден…

Съкровища

„…защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“ (Мат.6:21).

Съкровища много са пръснати по нашата земя. И хората се надпреварват да ги търсят. Даже в миналото са изработвали карти на съкровищата.

Истината е, че всички сме обхванати от идеята да следваме някакво съкровище. Може да не е злато и сребро, но със сигурност залитаме в различни мании. Няма лошо да се интересуваме страстно от дадени неща, важното е Бог да стои най-отгоре в списъка ни с интереси.

Това, което ценим най-много, определя и начина ни на живот. Ако Бог е Този, Когото следваме с най-голямата си страст, тогава ще имаме на разположения богатства, които никога не повяхват, не губят стойността си и са способни да ни приведат от този живот във вечния. А това не е за подценяване.

Това, което Бог ни подарява като богатства, е далеч по-скъпоценно от всичко земно, което можем да натрупаме.

Дори нямаме нужда от карта за Божите съкровища. Получаваме ги даром.

Ден след ден…

Обичам спасението си

„…онези, които обичат спасението Ти, нека казват винаги: Да се величае Бог“ (Пс.70:4).

Обичам спасението си, защото зная с каква любов е подарено, с каква цена е заплатено. И всичко, което сърцето ми отвръща е: Да се величае Бог!

Ден след ден…

Погубване на невинния

„Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиито рани вие оздравяхте“ (1Петр.2:24).

Хората днес носят кръстчета на верижки като аксесоар, но когато Христос се среща с кръста, това е най-ужасяващия предмет за физическо и психическо мъчение. Там Христос преживява тежестта на нашата вина и грехове и това Го убива реално само шест часа след като е разпънат. Обикновено агонията на разпънатите на кръст е продължавала до 2-3 дена.

Спасението не е религиозен акт или ритуал, а Личност, провесена на кръст. То е погубване на Невинния, за да живеят виновните.

Наистина с Неговите рани ние сме изцелени.

Ден след ден…

Шанс за живот

Писанието ясно ни казва, че всички ние сме грешници. И все пак, за мнозина от нас, това е трудна истина за приемане. В крайна сметка, никой от нас не се е молил да се ражда в този свят, да бъде потомък на Адам.

И не само, че сме потомци на Адам, но и сме подвластни на смъртта – тя е сред нас и ние сме в нея.

„Така както грехът дойде на света чрез един човек, а чрез греха дойде смъртта, така и чрез греха смъртта се разпространи във всички хора, защото всички съгрешиха.

Но Божият подарък не е като греха на Адам. Всички хора умряха заради греха на този един човек, но благодатта на Бога и подаръкът, който бе даден безплатно чрез един човек – Исус Христос – се изляха изобилно върху човечеството.

Ако заради един човек смъртта царуваше благодарение на греха на този един човек, много повече онези, които получават изобилната благодат и дара на праведността, ще имат истински живот и ще царуват чрез един човек – Исус Христос“ (Римл.5:12,15,17, съвр.пр.).

Истината е, че всички ние сме мъртви в греховете си. Единственият ни шанс за живот е в подаръка на праведността, дошъл при нас със смъртта на Христос на Голгота.

Грехът на Адам ни убива. Смъртта на Христос ни оживотворява.

Ден след ден…

%d блогъра харесват това: