Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘Божията милост’

На Него принадлежат милост и прощение

Day by Day

„На Господа, нашия Бог, принадлежат милост и прощение, защото се възбунтувахме против Него“ (Дан.9:9).

Ние винаги търсим причините за проблемите – не само личните, но и световните – някъде отвън. А те са вътре в нас. И една дума ги обобщава – ГРЯХ. В този свят нищо не е наред, защото в нас обитава грешно естество.

Единствената надежда за нас, грешниците, е че Този, Който владее над вселената е Бог на Прощението. Ако Той нямаше желание да прощава, бихме били обречени. Но Той има в изобилие милост и прощение.

Ден след ден…

Advertisements

Много жалостив и милостив

Day by Day

„…защото щедър и милостив е Господ, вашият Бог, и няма да отвърне лицето Си от вас, ако вие се обърнете към Него“(2Летоп.30:9).

Бог е винаги готов да ни води в правилната пътека, независимо колко пъти падаме или се отклоняваме. Неговата любов и посвещение към нас са непроменими.

„…Господ е много жалостив и милостив“ (Яков 5:11).

Той не гледа на нас през призмата на нашите провали, но през очите на милостта и съчувствието.

Ден след ден…

Ние сме Негови деца

Day by Day

„Господ ми се яви отдавна и каза: Наистина те възлюбих с вечна любов; затова продължих да показвам милост към тебе“ (Ерем.31:3).

Знаем ли кои сме, всъщност? Или оставяме хората да определят това? Защото ако им позволим да го правят, те ще ни определят само по това, което виждат. Монтьор. Самотна майка. Невзрачен тийнейджър. Разведен.

Но ако познаваме истински Бога, знаем, че същността ни не се определя само от житейските ни обстоятелства. Определя се от избора на Христос преди повече от 2000 години, когато ни видя през тунела на времето и твърдо реши: „Той е ценен. Тя е ценна. Ще дам живота Си за тях. Те са Мои деца.“

Ден след ден…

 

Милостта Му достига до всеки

Day by Day

Понякога сме изкушавани да определяме кои хора Бог би могъл да благослови и кои не. На кои ще прости и на кои не.

Но Божията милост достига дори до краищата на земята до всеки един, който призовава Неговото име. Тя ще обгърне всеки, който Го търси.

Ден след ден…

Добро сърце

Добро сърце

Така измина една седмица, през която никой нищо не заподозря поради тихото й покорство, докато една сутрин братовчед й Едмънд, по-малкият от братята, не я намери да плаче, седнала на стълбите, водещи към горния етаж.

– Мила малка братовчедке – каза той с нежността, присъща на благородните натури, – случило ли се е нещо?

И като седна до нея, той направи всичко възможно да преодолее срама й, че я е открил в такова положение и да я убеди да говори откровено с него. Да не би да е болна? Или някой й се е разсърдил? Да не се е скарала с Мария или Джулия? Или в новия урок има нещо, което не й е ясно – тогава той ще й го обясни? С една дума, има ли нещо, което може да направи за нея, да й донесе нещо? Той дълго време не успяваше да получи друг отговор, освен „не, не…не, нищо…не, благодаря“, но продължи да настоява, докато засилващите се ридания, когато заговори за дома й, не му подсказаха коя е причината за нейното отчаяние. Едмънд се опита да я утеши.

– Мъчно ти е да се разделиш с мама, мъничката ми Фани – каза той, – което показва, че си много добро момиченце. Но трябва да запомниш, че тук си сред роднини и приятели, които те обичат и ти желаят доброто. Хайде да идем в парка и да ми разкажеш за братята и сестрите си. – „Менсфийлд парк“

Добротата, която Едмънд проявява към малката си братовчедка е напълно чиста и несебелюбива и това, в крайна сметка, печели сърцето й.

В Римл.12:8 сме насърчавани на доброта:

„Който има дарбата да насърчава, трябва да се посвети на това. Който има дарбата да споделя благата си, нека го прави щедро. Който има дарбата да ръководи, нека го прави с усърдие. Който има дарбата да върши добрини, нека го прави с радост.“

Разбира се, съвършения пример за доброта е Христос, Който достигаше до всеки съкрушен, унил или потиснат човек – такива като малката Фани – и повдигаше духа му в неговото страдание или мъка. Исус стигна дори по-далеч – даде живота Си за нас, макар че не сме сторили нищо, с което да го заслужим. Но това е красотата на Божия характер – не се отнася към нас така, както заслужаваме.

„Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме извършили, а по Своята милост“ (Тит 3:5).

И хубавото е, че ни дава силата и способностите да проявяваме същата тази доброта към нашите съчовеци, следвайки примера Му.

Ден след ден

Той иска да спаси всички

Day by Day

„…Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси“ (Лука 9:55).

Спомняте ли си, когато веднъж Христос искаше да отседне в едно самарийско село, но предубедените самаряни отказаха да дадат подслон на Него и учениците Му?

Тогава темпераментните ученици се ядосаха малко и веднага предложиха да заповядат огън да падне от небето и да ги избие всички жители там. Мислеха, че правят услуга на Исус, а не знаеха колко далеч са отишли и какъв зъл дух ги е завладял.

Бяха забравили, че Исус не си отмъщава, когато е отхвърлен. Никога не принуждава хората да Го приемат против волята им. Който Го отхвърля днес, може да се поклони пред нозете Му утре. Той чака търпеливо и милостиво, защото иска да спаси всички.

Ден след ден…

Покорен до смърт

Day by Day

„Отказа се от всичко и прие образа на слуга и стана като хората. И когато външно стана като човек, Той се смири и стана покорен до смърт – до смърт на кръст“ (Филип.2:8).

Как се отказваш от поста си на Владетел и Господар, как се отказваш от божественото, за да се облечеш в човешкото? И след това се смиряваш още повече – жестока смърт в името на една човешка раса, която не осъзнава, че е обречена.

Господи, помогни ни да помним защо отдаде живота Си. Заради любовта Си. Заради милостта Си. Защото отчаяно се нуждаем и от двете.

Ден след ден…

 

%d bloggers like this: