Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘Божията помощ’

Не с нашата сила

„И заради Христос се радвам на слабостите си, на обидите, на трудностите, на гоненията и на големите проблеми, защото именно когато съм слаб, съм наистина силен“ (2Кор.12:10).

Всички сме имали слаби моменти, когато сме оставали безсилни. Молили сме се, вярвали сме, но нищо не се променило. Но знаете ли, добрата новина е, че Бог не очаква от нас да бъдем винаги силни. Не ни дебне да ни намери в нашата слабост и да ни каже: „Какво ти става бе, човек? Къде ти е вярата?“

Именно в нашата слабост Христос идва със Своята специална сила, и ни показва за пореден път, че на тази земя не сме сами и не можем да се справим сами.

Божията ръка и силата в нея е винаги на наше разположение, когато този свят ни притиска с неуредиците си. Когато нашата естествена сила не е достатъчна, но ни трябва свръхестествена сила.

Ден след ден…

Реклама

Товари и болки

„Елате при Мен всички вие, които сте уморени и натоварени с грижи, и Аз ще ви успокоя“ (Мат.11:28, съвр.пр.).

Днес се моля за всички, които лекуват места в себе си, които никой не вижда.

Има толкова много скрити болки в нас, които сами носим в душите си. И често пъти този товар тежи и е изтощаващо непосилен.

Господи, бъди с всеки, който сам носи товара на несподелената си болка и дай му сили да я споделя с Теб.

Ден след ден…

Всички сме еднакво важни

Едно от изумителните качества на Исус е способността Му да бъде сред тълпа от хора и все пак да улови нуждата в една единствена душа да бъде видяна, чута или докосната.

Дори, когато беше по средата на важна мисия, Той си позволяваше да спре и да насочи вниманието Си към някого сред навалицата. Може би, защото нашият Спасител не преследваше непременно ГОЛЕМИТЕ неща, а желаеше да върши ПРАВИЛНИТЕ неща. И за Него много често правилното беше да обърне внимание и да забележи обикновения човек с неговите нужди.

Толкова много можем да се учим от Христос, от начина Му на поведение, от начина, по който подреждаше приоритетите Си.

Спомням си за жената с кръвотечението сред тълпата и как Исус спря специално заради нея, макар че бе на път към къщата на Яир, където дете умираше и имаше нужда от Него. Спомням си как нейното тихо, но целенасочено докосване не убягна от погледа Му. Тя не беше важна личност като началника на синагогата Яир, но Исус не я подмина. Спря се специално заради нея и възнагради вярата й.

Това ми дава увереността, че за Бога на Вселената няма незначителни хора. Всички са еднакво важни. Няма нужда, която да не бъде видяна; няма вик, който да не бъде чут от Твореца и Той да не обърне внимание.

Може би най-истински ще отразяваме Бога, когато започнем да виждаме и ние нещата по този начин. Когато започнем да виждаме хората като еднакво важни и сме готови да оставим настрана плановете си за деня, щом срещнем нечия нужда по пътя си. Готови сме да спрем и да обърнем внимание, да изслушаме, да докоснем някой, който се нуждае именно от това в дадения момент.

Не е нужно да вършим извънредно ГОЛЕМИ неща. Нужно е просто да направим ПРАВИЛНОТО в точния момент.

Ден след ден…

Той ще ни подпре

От нашия Аспарухов мост във Варна толкова много хора са скочили от ръба му право към смъртта, защото не са намерили изход от отчаянието си. Ако само са знаели, че когато си на предела на силите си можеш да скочиш не към смъртта, а в прегръдката на Исус…

„Възложи товара си на Господа и Той ще те подпре; не ще допусне до века да се поклати праведният“ (Пс.55:22).

Защото Христос винаги ще има всичко, което ни е нужно на тази земя. Силата Му ще ни помогне да преминем през трудностите на този живот, а обещанията Му ще ни отведат към вечния живот в Новия свят.

Можем да Му възлагаме грижите си, а Той знае как да ни подпре.

Ден след ден…

Просто да поседим…

Сигурна съм, че сте го преживявали – в изключително трудни моменти понякога дори не знаем за какво и как да се помолим. И за себе си съм разбрала, че няма проблем с това. Напълно достатъчно е да седна пред лицето на Исус и да помълча. Без да давам предложения. Без да предлагам решения. Просто да Му предам съкрушеното си сърце и сълзите си. И е красиво това, което е обещано в Библията – че в такива моменти Светият Дух отнася до небето неизговорените ни молитви с правилните им думи.

И знаете ли, точно това ме е изумявало – че дори без да съм казала и думичка, пак Божият мир нахлува в сърцето ми. Сякаш Той ме е чул. Разбрал ме е. И е поел нещата в Своите ръце.

Насърчавам ви, дори когато ви е много трудно, когато не намирате думи за молитва, просто да поседите в присъствието на Христос.

Защото Той ще поеме товара ви.

Ден след ден…

Житейски планини

„Защото, истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина: Премести се оттук там и тя ще се премести; и нищо няма да е невъзможно за вас“ (Мат.17:20).

Винаги ще има планини пред нас, за които се надяваме да бъдат преместени с помощта на Господа.

Когато се молим за житейските ни планини да бъдат преместени, нека не се фокусираме върху височината на планината, а върху дълбочината на Божията милост към нас.

Ден след ден…

Господ ще промисли!

Нека всяка планина, която срещаме по пътя си, носи името – „ГОСПОД ЩЕ ПРОМИСЛИ“!

Ден след ден…

Абсолютно доверие в Него

Когато поставим абсолютното си доверие в Бога, Той ни влива необяснима духовна сила. Тя извира от трона на вселената и се влива в нас, давайки ни възможност да се справяме. С ВСИЧКО.

Ден след ден…

Бог ще извърши и немислимото

„Исус ги погледна и каза: „За хората това е невъзможно, но за Бога няма невъзможни неща“ (Мат.19:26).

В каквито и тежки обстоятелства да попаднем, нашият поглед трябва да се насочи НЕ ВЪРХУ НАС самите и как да се справим, а ВЪРХУ БОГА и Неговата компетентна намеса в проблема ни.

Нека никога не поставяме безграничния Бог в рамките на ограниченото си мислене. Бог има визията и способностите да извършва немислимото, за да ни преведе през личните ни изпитания.

Ден след ден…

Някои битки не са наши

Day by Day

„…така казва Господ на вас: Не бойте се, нито се плашете от това голямо множество; защото боят не е ваш, а Божий“ (2Лет.20:15).

Казват, че мъдрите хора знаят кои битки да изберат да водят и кои не. Но понякога битките сами избират нас. Появяват се на прага на вратите ни, без да сме ги поръчали. Врагът ги стоварва върху нас неканени, неочаквани и твърде големи.

Тогава трябва да си спомним, че има битки, които не бива да водим сами, дори изобщо не можем да участваме в тях, защото те принадлежат на Господа. От нас се иска просто да не се страхуваме.

Ден след ден…

%d блогъра харесват това: