„Ето, Аз съм Господ, Бог на всяка твар; има ли нещо трудно за Мене?“ (Ерем.32:27)
Изправени ли сте пред някакво предизвикателство тази седмица? Прочете отново стиха по-горе.
Направете това, което е възможно за вас, а невъзможното оставете на Бога.
Ден след ден…
„А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха Господа; затова онова място бе наречено Долина на благословението и така се нарича до днес“ (2Лет.20:26).
В този библейски разказ виждаме как Йосафат е начело на юдейската армия и му се налага да се бори срещу амонците и моавците – два силни народа. Това е трудна битка, но Йосафат прави нещо странно – кара част от народа да вървят пред войската и да пеят песни, с които да прославят великолепието на Божията святост. И Бог им дава пълна победа. Затова, вместо да нарекат трудното място на битката Долина на борбата, на страха, или на отеснението, те я наричат Долина на благословението.
Всеки труден момент от живота ни се превръща в Долина на благословението, когато Бог върви до нас, а ние прославяме великолепието на святостта Му.
Ден след ден…
„И заради Христос се радвам на слабостите си, на обидите, на трудностите, на гоненията и на големите проблеми, защото именно когато съм слаб, съм наистина силен“ (2Кор.12:10).
Всички сме имали слаби моменти, когато сме оставали безсилни. Молили сме се, вярвали сме, но нищо не се променило. Но знаете ли, добрата новина е, че Бог не очаква от нас да бъдем винаги силни. Не ни дебне да ни намери в нашата слабост и да ни каже: „Какво ти става бе, човек? Къде ти е вярата?“
Именно в нашата слабост Христос идва със Своята специална сила, и ни показва за пореден път, че на тази земя не сме сами и не можем да се справим сами.
Божията ръка и силата в нея е винаги на наше разположение, когато този свят ни притиска с неуредиците си. Когато нашата естествена сила не е достатъчна, но ни трябва свръхестествена сила.
Ден след ден…
„Елате при Мен всички вие, които сте уморени и натоварени с грижи, и Аз ще ви успокоя“ (Мат.11:28, съвр.пр.).
Днес се моля за всички, които лекуват места в себе си, които никой не вижда.
Има толкова много скрити болки в нас, които сами носим в душите си. И често пъти този товар тежи и е изтощаващо непосилен.
Господи, бъди с всеки, който сам носи товара на несподелената си болка и дай му сили да я споделя с Теб.
Ден след ден…
Едно от изумителните качества на Исус е способността Му да бъде сред тълпа от хора и все пак да улови нуждата в една единствена душа да бъде видяна, чута или докосната.
Дори, когато беше по средата на важна мисия, Той си позволяваше да спре и да насочи вниманието Си към някого сред навалицата. Може би, защото нашият Спасител не преследваше непременно ГОЛЕМИТЕ неща, а желаеше да върши ПРАВИЛНИТЕ неща. И за Него много често правилното беше да обърне внимание и да забележи обикновения човек с неговите нужди.
Толкова много можем да се учим от Христос, от начина Му на поведение, от начина, по който подреждаше приоритетите Си.
Спомням си за жената с кръвотечението сред тълпата и как Исус спря специално заради нея, макар че бе на път към къщата на Яир, където дете умираше и имаше нужда от Него. Спомням си как нейното тихо, но целенасочено докосване не убягна от погледа Му. Тя не беше важна личност като началника на синагогата Яир, но Исус не я подмина. Спря се специално заради нея и възнагради вярата й.
Това ми дава увереността, че за Бога на Вселената няма незначителни хора. Всички са еднакво важни. Няма нужда, която да не бъде видяна; няма вик, който да не бъде чут от Твореца и Той да не обърне внимание.
Може би най-истински ще отразяваме Бога, когато започнем да виждаме и ние нещата по този начин. Когато започнем да виждаме хората като еднакво важни и сме готови да оставим настрана плановете си за деня, щом срещнем нечия нужда по пътя си. Готови сме да спрем и да обърнем внимание, да изслушаме, да докоснем някой, който се нуждае именно от това в дадения момент.
Не е нужно да вършим извънредно ГОЛЕМИ неща. Нужно е просто да направим ПРАВИЛНОТО в точния момент.
Ден след ден…
От нашия Аспарухов мост във Варна толкова много хора са скочили от ръба му право към смъртта, защото не са намерили изход от отчаянието си. Ако само са знаели, че когато си на предела на силите си можеш да скочиш не към смъртта, а в прегръдката на Исус…
„Възложи товара си на Господа и Той ще те подпре; не ще допусне до века да се поклати праведният“ (Пс.55:22).
Защото Христос винаги ще има всичко, което ни е нужно на тази земя. Силата Му ще ни помогне да преминем през трудностите на този живот, а обещанията Му ще ни отведат към вечния живот в Новия свят.
Можем да Му възлагаме грижите си, а Той знае как да ни подпре.
Ден след ден…
Сигурна съм, че сте го преживявали – в изключително трудни моменти понякога дори не знаем за какво и как да се помолим. И за себе си съм разбрала, че няма проблем с това. Напълно достатъчно е да седна пред лицето на Исус и да помълча. Без да давам предложения. Без да предлагам решения. Просто да Му предам съкрушеното си сърце и сълзите си. И е красиво това, което е обещано в Библията – че в такива моменти Светият Дух отнася до небето неизговорените ни молитви с правилните им думи.
И знаете ли, точно това ме е изумявало – че дори без да съм казала и думичка, пак Божият мир нахлува в сърцето ми. Сякаш Той ме е чул. Разбрал ме е. И е поел нещата в Своите ръце.
Насърчавам ви, дори когато ви е много трудно, когато не намирате думи за молитва, просто да поседите в присъствието на Христос.
Защото Той ще поеме товара ви.
Ден след ден…
„Защото, истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина: Премести се оттук там и тя ще се премести; и нищо няма да е невъзможно за вас“ (Мат.17:20).
Винаги ще има планини пред нас, за които се надяваме да бъдат преместени с помощта на Господа.
Когато се молим за житейските ни планини да бъдат преместени, нека не се фокусираме върху височината на планината, а върху дълбочината на Божията милост към нас.
Ден след ден…
Нека всяка планина, която срещаме по пътя си, носи името – „ГОСПОД ЩЕ ПРОМИСЛИ“!
Ден след ден…
Когато поставим абсолютното си доверие в Бога, Той ни влива необяснима духовна сила. Тя извира от трона на вселената и се влива в нас, давайки ни възможност да се справяме. С ВСИЧКО.
Ден след ден…
Day By Day 