Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘Божият глас’

Нека отваряме по-често Библията си

Day by Day

„Цялото Писание е вдъхновено от Бога и е полезно за поучаване на истината, изобличаване на заблудите, поправяне на грешките и наставляване към праведен живот, така че Божият човек да бъде способен и снабден с всичко необходимо да върши всякакви добри дела“ (2Тим.3:16,17 съвр.пр.)

По-трудно е Бог да ни говори чрез затворена Библия. Нека я отваряме!

Ден след ден…

Реклами

„…защото познават гласа Му“

Day by Day

„Той вика своите овце по име и ги извежда. И когато ги изведе всичките, тръгва пред тях и те го следват, защото познават гласа му“ (Йоан 10:3,4).

Дали познаваме гласа Му?

Колкото по-задълбочено познаваме Бога, толкова по-ясно разпознаваме гласа Му. Да следваме познатия Му глас е най-сигурната защита за нас.

Ден след ден…

Защо да не избегнем бурята

post 179

Истината е, че рано или късно попадаме в буря.

Буря, която или ние сами сме си причинили, или Бог е допуснал да ни връхлети, или другите около нас са ни причинили. Замислих се, че май най-трудничко ми е в третия тип.

Как запазваш спокойствие и кураж, когато си попаднал сред ветрове и гръмове? Както го направи апостол Павел.

Докато пътуваше като затворник на кораб от Палестина към Рим, Бог подреди поредица от събития, в които имаше уроци за всички пътуващи на този кораб. Защото във всяка каша, в която попадаме, има уроци, които да отнесем със себе си.

Бяха на пристанище в Средиземно море, когато Бог призова Павел да посъветва екипажа да не напускат това място, защото се задава буря. Но моряците, нетърпеливи да отпътуват към следващото пристанище, пренебрегнаха Божия глас.

Нетърпението често ни навлича неприятности.

Попадаме в криза, защото не можем да потърпим. Нетърпеливи да се оженим, да сменим работата си, да се преместим в друг град – и не си даваме време да се допитаме до нашия Бог и да изчакаме отговора Му. И ето ни – тръгваме право към идещата буря.

Дадох си сметка, че има поне три причини да си навличаме неприятности.

1.Погрешно сме водени от „експерти“.

Стотникът, отговарящ за Павел, пренебрегна съвета му да останат там и се вслуша в съвета на капитана и собственика на кораба. Послуша „експертите“. Но тяхната преценка на ситуацията беше погрешна (Деяния 27:10,11).

2.Погрешно сме водени от общия вот.

Мнозинството на кораба решиха, че трябва да отплават. Надяваха се, че без проблеми ще достигнат до Феникс, от другата страна на остров Крит.

„…повечето изказаха мнение да отпътуват“ (Деян.27:12).

Попадаме в каша, защото се вслушваме в гласа на мнозинството. А понякога този глас е погрешен. Нищо че е популярен. Нищо че повечето хора го следват.

3.Погрешно сме водени от обстоятелствата.

„И когато подухна южен вятър, като мислеха, че са постигнали целта си, те вдигнаха котвата и плаваха близо покрай Крит“ (Деян.27:13).

Разчитаме на привидните обстоятелства. Хващаме се за „топлия южен вятър“. На нас всичко ни изглежда наред, нищо че Бог ни е предупредил за опасността. И тръгваме право към бурята. С думите: „Чувствам, че са добре нещата“. А може би, щом Бог е казал: „Изчакай в пристанището!“, май най-добре е да изчакам.

„Но малко след това от острова се спусна бурен вятър“ (Деян.27:14).

Може и да избегнем някои бури. Ако само се вслушваме повече в Този, Който знае за тях. Просто да се доверяваме на думите Му.

Ден след ден…

В дните до Великден (и не само): Въздържание #14

Въздържание #14

Искам да се въздържам да пренебрегвам Божите нашепвания и призиви, само защото нарушават дневната ми програма и смятам, че мога да не им обърна внимание точно сега. Не искам да губя усета си за Божия глас, а напротив – да го чувам все по-ясно и разбираемо.

По-послушна през 2014

post 87

Нямам представа каква оценка са ми отредили в небесния бележник за последните 365 дни. (Има време, един ден ще се разбере 🙂 ) Единствената представа, която имам, е, че небесният Учител е на моя страна. Затова не ми се иска да злоупотребявам с доверието, което е положил в мен. Иска ми се през следващите 365 дни на избори и ежедневни решения, особено когато ми е трудно да ги вземам, да си осигуря онзи тих момент, в който ще се вслушам и като малкия Самуил ще съм готова да кажа:

Говори, защото слугата Ти слуша (1Царе 3:10).

И се моля да не се отклонявам от съветите Му.

Ден след ден…

Гласове

post 81

Те идват от всички посоки. По всяко време…

Гласове…

Не се оставяй да те победят… Снижи стандартите си… Не е нужно винаги да отстъпваш… Какво пък, отстъпи сега, направи компромис… Веднага го направи… Не, почакай до утре… Никой няма да те види, действай…

Гласове…

Звучат объркано. Преследват те. Внушават. Измъчват. Подтикват. Изкушават.

Понякога обещават успех. Друг път те обричат на провал.

Как се справяте с гласовете на тълпата?

С тези, които ви карат да се чувствате малоценни? С тези, които ви тласкат към преувеличени висини? С тези, които ви дават сила? С тези, които отнемат силата ви? С тези, които ви отклоняват от вашия път?

Сетих се за един момент от живота на Исус, когато гласовете Го притискаха. Гласове, търсещи намеса в мисията Му. След като беше нахранил многохилядни тълпи с хляб и риба, след като беше сторил не едно чудо за мнозина от присъстващите, изведнъж тълпата Го притиска. Тълпа, която смята,  че знае какво трябва да се направи.  И че има отговор на всички въпроси.

Този момент е записан в Йоан 6:15:

И така, Исус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

Ключовата дума тук е ПАК. Защото Христос често пъти се оттегляше в уединение, когато искаше да чуе единствения глас, от когото се нуждаеше. Единственият глас, който би Му дал правилна насока. Гласът на Бог Отец. Исус винаги предпочиташе да остане сам с гласа на истинския Бог, отколкото в компанията на тълпа от погрешни гласове. Затова и измина земния Си път без нито една погрешна стъпка.

Какви гласове слушаме ние?

Знам едно – че няма място, твърде неудобно, или офис – твърде шумен, та в мислите си да не можем да потърсим уединение и да чуем гласа на своя Баща.

Някои се страхуват от гласа Му. Други не Му се доверят. Трети не Го желаят в живота си. И не Го познават. Затова и при второто завръщане на Христос ще го чуят за първи път. Не защото Той никога не им е говорил, а защото никога не са пожелали да Го слушат. За тях ще бъде глас на непознат. Ще го чуят само веднъж и никога повече.

Но има и такива, които са свикнали с този глас. И в онзи величествен ден ще познаят гласа Му. И Той ще ги събере около Себе си.

За да Го слушат лице в лице.

Ден след ден…

Цитат

made my day #6

#6

Повече предпочитам мисълта да застана пред Бога един ден, след като съм изпълнил призивите Му максимално, отколкото с пълното съзнание, че съм пренебрегнал Неговия глас и съм се отдръпнал от по-трудните подбуждания, които съм получавал.

              Бил Хайбълс
%d блогъра харесват това: