Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘бъдещето’

Мястото ни не е тук

Day by Day

Колкото по-дълго живеем в нашия свят, толкова повече осъзнаваме, че сме чужденци тук.

Всяка загуба, всяка несправедливост, всяко насилие, всяка измама, всяка болест, всяка смърт ми напомня, че никак не принадлежим тук. Не може мястото ни да е тук.

И независимо от пътя ни, бурите ни, личните ни истории – ние знаем как ще завърши престоя ни.

Със Спасител: винаги около нас.

С бъдеще: напълно осигурено.

С радост: нестихваща през вечността.

Ден след ден…

Реклами

Нека нищо не ни попречи

Day by Day

„Нима не знаете, че всички състезатели на стадиона бягат, но само един получава наградата? Бягайте така, че вие да я спечелите!“ (1Кор.9:24).

Неслучайно Павел насърчава слушателите си с тези думи. В духовния живот се случва същото като при състезанието – имаш финалната цел и трябва да дадеш всичко от себе си, за да я достигнеш. Нищо не трябва да ти попречи да получиш наградата.

Нека нищо в този свят не ни попречи да вървим победоносно към удивителното бъдеще, което Бог е приготвил за нас.

Ден след ден…

Светилник за нозете ни

Day by Day

„Твоето слово е светилник за краката ми и виделина на пътеката ми“ (Пс.119:105).

Библията наистина е светлината, която ни е нужна, за да тръгнем по правилната пътека. Тази, която има смисъл. Тази, която води към добро.

Не е нужно да знаем какво ще се случи в детайли в бъдещето, достатъчно е да сме сигурни, че Той ни води по пътя.

Ден след ден…

Пришълци на тази земя

Post 585

Нека днес си спомним 11 глава на Евреи, където са изброени няколко човека живели в пътя на вярата преди векове. Не съвършени, но останали в пътя на вярата.

Интересното, което ги обединява е, че всички те „изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята“ (Евр.11:13).

Наистина понякога се чувстваме като пришълци с нашата християнска вяра, защото тя влиза в конфликт с порядките тук на временния ни дом.

Когато започнем да се чувстваме доста странно поради вярата си, нека помним следното:

Да обичаме „неудобната“ си идентичност. Вярата ни подарява съвсем нова идентичност. Идентичност, идваща от един нов Цар. Нови ценности. Нов стил на живот. Нови избори. Нека приемем факта, че като пришълци невинаги ще се чувстваме комфортно на земята и хората ще поставят под съмнение нашите избори.

Да бъдем съпричастни към земната култура. Да, имаме нови ценности, но сме призовани да бъдем адекватна част от този свят, за да оказваме влияние. Ние все още приличаме доста на хората около нас и можем да открием допирните точки, чрез които да им служим.

Да помним нашия Пример. Най-добрият пример за Пришълец, живял на земята, е нашия Спасител Исус Христос. „Той беше презрян и отхвърлен от хората, човек на скърби и навикнал на печал“ (Исая 53:3). Исус много добре познава какво изпитваме поради вярата си и ще бъде с нас на всяка крачка от пътя ни.

Да очакваме нашия по-добър Дом. Да, тук не се живее лесно и приятно, но ние знаем, че това е временното ни пребиваване. Нашият небесен Дом ни очаква, но преди това трябва достойно да изживеем живота тук.

Бог не се срамува да се нарича наш Бог. Нека и ние не се срамуваме да живеем като Негови деца.

Ден след ден…

 

Подготовка за нещо по-добро

Day by Day

Всеки ден минаваме през лесни или не дотам лесни преживявания. Понякога животът ни поднася и най-тежкото.

Какво ще стане ако спрем да питаме: „Господи, ЗАЩО минавам през това?“, и започнем да питаме: „Господи, ЗА КАКВО точно ме подготвяш?“

Всичко случващо се има определена цел и ни подготвя за нещо в бъдещето, което е само за наше добро.

Ден след ден…

 

Да обновяваме мисленето си

Day by Day

„И не бъдете повече ръководени от критериите на този свят, а се променяйте, като непрекъснато обновявате умовете си, за да сте способни да разпознавате какво желае Бог и какво е добро, угодно на Него и съвършено“ (Римл.12:2).

Стандартите на този свят наистина са различни от стандартите на Божието царство. Нас ни чака живот в това царство. Затова е нужно да обновяваме мисленето си всеки ден. Да свикваме с Божия глас, с това, което Той желае от нас.

Този свят ни кара да мислим черногледо и монотонно. Божието царство ни предизвиква да мислим оптимистично и творчески. Прекрасен живот ни очаква там.

Ден след ден…

Бъдещето пред нас

day-by-day

„Не вие избрахте Мене, но Аз избрах вас и ви определих да излезете в света и да принасяте плод, и плодът ви да бъде траен“ (Йоан 15:16).

Независимо колко велико или трудно минало сме имали, ние трябва най-вече да сме посветени на бъдещето пред нас, ако искаме да следваме Божите цели за себе си.

Духовното израстване спира, когато започнем да говорим за това, което е било, вместо за това, към което се стремим.

От нас се иска да продължим да растем, да се учим, да се променяме и да напредваме. Тоест, да продължим да даваме плод.

Ако се улавяте, че мислите повече за миналото, то насърчавам ви да отваряте Библията в молитва и да изисквате обещанията там за вашия живот. Да се молите, докато вашата страст, визия, мисия и цел се завърнат с пълна сила.

Най-великите ни дни стоят пред нас, а не зад нас!

Нека бъдем християни, които дават постоянно плод. И той да бъде траен.

Ден след ден…

%d блогъра харесват това: