Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘бъдеще’

„Нашата родина е в небесата…“

Day by Day

„Животът им ги води към гибел, техен бог е коремът им, гордеят се с това, от което трябва да се срамуват, и мислят само за земни неща. А нашата родина е в небесата и оттам очакваме Спасителя, Господ Исус Христос“ (Филип.3:19,20).

Живеем в свят, в който наистина хората се гордеят с нещата, от които би трябвало да се срамуват. Съзнанието ни е толкова замърсено от натрупани грешни представи за добро и зло, че ненапразно Христос ни съветва колко важно е обновяването и очистването на ума ни.

Обновяването на съзнанието ни започва, когато вдигнем поглед нагоре и осъзнаем, че този свят не е всичко, което ни очаква; че принадлежим на нов свят, където животът се случва съвършено, именно защото се съобразява с божествените принципи.

Ден след ден…

Реклами

Нашата сигурност е в Бога

Day by Day

Когато намерим нашата сигурност в Бога, никога няма да ни се наложи да я търсим в света около нас.

Тогава животът ни ще стане по-спокоен, защото ще знаем, че каквото и да се случи тук, нашето качествено бъдеще е напълно осигурено от Бога. Чака ни пълноценен живот.

Ден след ден…

 

Глупостта на суетата

vanity

Откъсът този път е от книгата „Доводите на разума:

„Характерът на сър Уолтър започваше и завършваше със суетата — той бе суетен както по отношение на собствената си особа, така и на тема положение в обществото. На младини беше забележително красив, а и сега, на четиридесет и четири, бе все още много представителен. Едва ли някоя жена можеше да си представи мъж с по-хубава външност или камериерът на някой новобогаташ — по-достойна служба от тази да работи при човек с такова положение в обществото. Над преимуществото да си красив, сър Уолтър поставяше единствено благословеното положение да бъдеш баронет и вечния идол на най-сърдечното му преклонение и почит бе именно самият сър Уолтър, който съчетаваше и двете.

            Хубостта и титлата му даваха възможност за свобода на чувствата и той успя да си намери съпруга, чиито достойнства далеч надхвърляха това, което той самият заслужаваше. Лейди Елиът бе прекрасна жена, чувствителна и обичлива и с изключение на онази проява на младежко безумие, в резултат на което бе станала лейди Елиът, тя бе способна на толкова трезва преценка и мъдро поведение, че никога след това съпругът й не съжали за своя избор. Тя го глезеше, скриваше или омекотяваше последствията от поредния му провал. Цели седемнайсет години бе подхранвала неговия авторитет и макар и да не се бе чувствала кой знае колко щастлива, в децата, приятелите и домакинските си грижи бе открила достатъчно смисъл на своя живот — и в мига, когато бог я повика при себе си, на нея не й беше безразлично, че ги напуска. Какво ужасно наследство за една умираща майка е да остави след себе си три дъщери, по-големите от които са на шестнайсет и четиринайсет години — това бе по-скоро обвинение, че поверява възпитанието им и ги оставя във властта на един глупав и самодоволен баща.“

Познавате ли подобен вид хора? Суетни, самовлюбени и самозабравили се? Понякога е възможно и ние да сме сред тях. Особено, ако има хора, които подхранват глупавото ни поведение.

В Библията най-професионалното мнение по въпросите за суетата си остава това на Соломон:

„Видях всички дела, които се вършат под слънцето; и, ето, всичко е суета и гонене на вятъра“ (Екл.1:14).

Всичко, което ни прави свързани само и единствено с този свят, си остава пълна суета и лишено от всякакъв смисъл. Затова и Соломон ни дава един от най-ценните съвети:

„Главното е мъдростта; затова придобивай мъдрост; и при всичко, което си придобил, прибавяй разум. Въздигай я и тя ще те въздигне; когато я прегърнеш, ще ти донесе слава. Ще положи на главата ти красив венец. Ще ти даде славна корона“ (Пр.4:7-9).

Дано имаме мъдростта да изживеем живота си разумно в преследване на правилните неща и подготовка за правилния живот – там във вечното бъдеще.

Ден след ден…

 

%d блогъра харесват това: