Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘вечен живот’

Пристигането ще си заслужава

Day by Day

„Така и вие сега имате скръб; но Аз пак ще ви видя и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да отнеме“ (Йоан 16:22).

Бог никога не е казвал, че земното ни пътуване ще е лесно, но ни уверява, че пристигането ще си заслужава!

Ще пристигнем в място, където никой не може да отнеме радостта ни.

Ден след ден…

Advertisements

С нов генетичен код

Day by Day

„Исус му отговори: Истина, истина ти казвам: Ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство“ (Йоан 3:3).

Не можем да се преборим сами с наследеното си грешно естество. Носим своите несъвършенства още с раждането си.

Но макар да не можем да променим генетичното наследство, получено от родителите ни, можем да приемем Божието предложение да бъде наш Баща и да изберем да се РОДИМ ОТНОВО.

Нека позволим на Христос да запише генетичния код на вечното Божие царство в сърцата ни! И да заживеем с тази промяна.

Ден след ден…

 

Бави се, но наближава

Day by Day

„Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние“ (2Петр.3:9).

Много хора смятат, че това Второ идване на Христос е просто измислица, защото то наистина се бави от твърде дълго време. Колко поколения християни са живели с очакванията си за него.

А цялото това бавене е, всъщност, заради нас. Бог е приготвил невероятно бъдеще за нас и иска колкото се може повече хора да участват в него. Затова и Второто Му идване се „бави“ в известен смисъл, но със сигурност наближава.

Ден след ден…

С вечност в сърцата ни

Day by Day

„Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е направил Бог“ (Екл.3:11).

Създадени сме по Божи образ и някъде дълбоко в себе си знаем, че смъртта не е последното, което ни се случва. Има една вечност, в която имаме привилегията да участваме.

Ден след ден…

Безплатен дар

Day by Day

„Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ“ (Римл.6:23).

Макар единствено Бог да притежава безсмъртие, Той ни го дава като безплатен дар.

В нашето положение на грях и смъртност можем само да си мечтаем за тяло, което не се изморява, и за сила, която не се изчерпва. И благодарение на Христовата жертва, един ден ще познаем какво е да имаш живот без умора. Без болести. Без смърт.

Ден след ден…

Никакво оплакване

Day by Day

„…и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст“ (Филип.2:8)

Ако Исус никога не се оплака, когато получи живот, безкрайно по-лош, отколкото заслужаваше, как може ние да се оплакваме, когато ще получим безкрайно по-добър живот, отколкото сме заслужили? И то вечен живот.

Ден след ден…

Глупостта на суетата

vanity

Откъсът този път е от книгата „Доводите на разума:

„Характерът на сър Уолтър започваше и завършваше със суетата — той бе суетен както по отношение на собствената си особа, така и на тема положение в обществото. На младини беше забележително красив, а и сега, на четиридесет и четири, бе все още много представителен. Едва ли някоя жена можеше да си представи мъж с по-хубава външност или камериерът на някой новобогаташ — по-достойна служба от тази да работи при човек с такова положение в обществото. Над преимуществото да си красив, сър Уолтър поставяше единствено благословеното положение да бъдеш баронет и вечния идол на най-сърдечното му преклонение и почит бе именно самият сър Уолтър, който съчетаваше и двете.

            Хубостта и титлата му даваха възможност за свобода на чувствата и той успя да си намери съпруга, чиито достойнства далеч надхвърляха това, което той самият заслужаваше. Лейди Елиът бе прекрасна жена, чувствителна и обичлива и с изключение на онази проява на младежко безумие, в резултат на което бе станала лейди Елиът, тя бе способна на толкова трезва преценка и мъдро поведение, че никога след това съпругът й не съжали за своя избор. Тя го глезеше, скриваше или омекотяваше последствията от поредния му провал. Цели седемнайсет години бе подхранвала неговия авторитет и макар и да не се бе чувствала кой знае колко щастлива, в децата, приятелите и домакинските си грижи бе открила достатъчно смисъл на своя живот — и в мига, когато бог я повика при себе си, на нея не й беше безразлично, че ги напуска. Какво ужасно наследство за една умираща майка е да остави след себе си три дъщери, по-големите от които са на шестнайсет и четиринайсет години — това бе по-скоро обвинение, че поверява възпитанието им и ги оставя във властта на един глупав и самодоволен баща.“

Познавате ли подобен вид хора? Суетни, самовлюбени и самозабравили се? Понякога е възможно и ние да сме сред тях. Особено, ако има хора, които подхранват глупавото ни поведение.

В Библията най-професионалното мнение по въпросите за суетата си остава това на Соломон:

„Видях всички дела, които се вършат под слънцето; и, ето, всичко е суета и гонене на вятъра“ (Екл.1:14).

Всичко, което ни прави свързани само и единствено с този свят, си остава пълна суета и лишено от всякакъв смисъл. Затова и Соломон ни дава един от най-ценните съвети:

„Главното е мъдростта; затова придобивай мъдрост; и при всичко, което си придобил, прибавяй разум. Въздигай я и тя ще те въздигне; когато я прегърнеш, ще ти донесе слава. Ще положи на главата ти красив венец. Ще ти даде славна корона“ (Пр.4:7-9).

Дано имаме мъдростта да изживеем живота си разумно в преследване на правилните неща и подготовка за правилния живот – там във вечното бъдеще.

Ден след ден…

 

%d bloggers like this: