Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘вечен живот’

Безплатен дар

Day by Day

„Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ“ (Римл.6:23).

Макар единствено Бог да притежава безсмъртие, Той ни го дава като безплатен дар.

В нашето положение на грях и смъртност можем само да си мечтаем за тяло, което не се изморява, и за сила, която не се изчерпва. И благодарение на Христовата жертва, един ден ще познаем какво е да имаш живот без умора. Без болести. Без смърт.

Ден след ден…

Advertisements

Никакво оплакване

Day by Day

„…и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст“ (Филип.2:8)

Ако Исус никога не се оплака, когато получи живот, безкрайно по-лош, отколкото заслужаваше, как може ние да се оплакваме, когато ще получим безкрайно по-добър живот, отколкото сме заслужили? И то вечен живот.

Ден след ден…

Глупостта на суетата

vanity

Откъсът този път е от книгата „Доводите на разума:

„Характерът на сър Уолтър започваше и завършваше със суетата — той бе суетен както по отношение на собствената си особа, така и на тема положение в обществото. На младини беше забележително красив, а и сега, на четиридесет и четири, бе все още много представителен. Едва ли някоя жена можеше да си представи мъж с по-хубава външност или камериерът на някой новобогаташ — по-достойна служба от тази да работи при човек с такова положение в обществото. Над преимуществото да си красив, сър Уолтър поставяше единствено благословеното положение да бъдеш баронет и вечния идол на най-сърдечното му преклонение и почит бе именно самият сър Уолтър, който съчетаваше и двете.

            Хубостта и титлата му даваха възможност за свобода на чувствата и той успя да си намери съпруга, чиито достойнства далеч надхвърляха това, което той самият заслужаваше. Лейди Елиът бе прекрасна жена, чувствителна и обичлива и с изключение на онази проява на младежко безумие, в резултат на което бе станала лейди Елиът, тя бе способна на толкова трезва преценка и мъдро поведение, че никога след това съпругът й не съжали за своя избор. Тя го глезеше, скриваше или омекотяваше последствията от поредния му провал. Цели седемнайсет години бе подхранвала неговия авторитет и макар и да не се бе чувствала кой знае колко щастлива, в децата, приятелите и домакинските си грижи бе открила достатъчно смисъл на своя живот — и в мига, когато бог я повика при себе си, на нея не й беше безразлично, че ги напуска. Какво ужасно наследство за една умираща майка е да остави след себе си три дъщери, по-големите от които са на шестнайсет и четиринайсет години — това бе по-скоро обвинение, че поверява възпитанието им и ги оставя във властта на един глупав и самодоволен баща.“

Познавате ли подобен вид хора? Суетни, самовлюбени и самозабравили се? Понякога е възможно и ние да сме сред тях. Особено, ако има хора, които подхранват глупавото ни поведение.

В Библията най-професионалното мнение по въпросите за суетата си остава това на Соломон:

„Видях всички дела, които се вършат под слънцето; и, ето, всичко е суета и гонене на вятъра“ (Екл.1:14).

Всичко, което ни прави свързани само и единствено с този свят, си остава пълна суета и лишено от всякакъв смисъл. Затова и Соломон ни дава един от най-ценните съвети:

„Главното е мъдростта; затова придобивай мъдрост; и при всичко, което си придобил, прибавяй разум. Въздигай я и тя ще те въздигне; когато я прегърнеш, ще ти донесе слава. Ще положи на главата ти красив венец. Ще ти даде славна корона“ (Пр.4:7-9).

Дано имаме мъдростта да изживеем живота си разумно в преследване на правилните неща и подготовка за правилния живот – там във вечното бъдеще.

Ден след ден…

 

Най-хубавото във вечността

Day by Day

„Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го обичат“ (1Кор.2:9).

Знам, че във вечността ще видя и преживея неща, за които тук въображението ми не стига. Знам, че ще бъде прекрасно, несравнимо, изумително…

Но най-хубавата част от вечността ще бъде, че ще можем да бъдем в присъствието на Бога – да го опознаваме все повече и да се радваме на приятелството Му.

Ден след ден…

Нека нищо не ни попречи

Day by Day

„Нима не знаете, че всички състезатели на стадиона бягат, но само един получава наградата? Бягайте така, че вие да я спечелите!“ (1Кор.9:24).

Неслучайно Павел насърчава слушателите си с тези думи. В духовния живот се случва същото като при състезанието – имаш финалната цел и трябва да дадеш всичко от себе си, за да я достигнеш. Нищо не трябва да ти попречи да получиш наградата.

Нека нищо в този свят не ни попречи да вървим победоносно към удивителното бъдеще, което Бог е приготвил за нас.

Ден след ден…

Надежда за вечното Утре

Day by Day

„Ако имахме надежда в Христос само за този живот, ние бихме били най-достойните за съжаление сред всички хора“ (1Кор.15:19, съвр.пр.).

Когато се събудихте тази сутрин, кое ви даде надежда? Знаете ли колко хора се събуждат в този свят без надежда в сърцето си? Без желание да започнат новия ден? Защото цялото им доверие е върху земни и временни неща. Върху работата (особено ако не я харесват), върху наема за къщата (който идва всеки месец), върху удоволствията (повечето от които струват пари)…

Отново искам да ви насърча да мислите повече за вечните неща. Ако живеем повече с мисли за нашето вечно УТРЕ, това изцяло ще промени начина, по който инвестираме живота си ДНЕС. Ще промени и отношението ни към временните земни несгоди.

Нашата надежда трябва да е живецът, който ни дава ведрото, позитивно, милостиво и дружелюбно отношение всяка сутрин.

Ден след ден…

В светлината на живота

Day by Day

„Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота“ (Йоан 8:12).

Не светлината, а тъмнината в този свят има срок на годност.

Да, черното все още присъства в живота ни, но когато Христос се завърни, никога повече няма да го видим. Ще живеем в светлината на живота.

Ден след ден…

%d bloggers like this: