Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘Второто пришествие’

Второ идване

Day by Day

„Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син“ (Мат.24:27).

„Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око“ (Откр.1:7).

Витлеем беше само началото. Бог ни е обещал повторно Свое идване. Този път няма да има тиха нощ. Небесата ще се разтворят. Ангели ще го придружават. Всяко око ще Го види.

Ще започне едно ново съществуване за нас. Такова, което няма край.

Ден след ден…

Реклами

Бави се, но наближава

Day by Day

„Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние“ (2Петр.3:9).

Много хора смятат, че това Второ идване на Христос е просто измислица, защото то наистина се бави от твърде дълго време. Колко поколения християни са живели с очакванията си за него.

А цялото това бавене е, всъщност, заради нас. Бог е приготвил невероятно бъдеще за нас и иска колкото се може повече хора да участват в него. Затова и Второто Му идване се „бави“ в известен смисъл, но със сигурност наближава.

Ден след ден…

В светлината на живота

Day by Day

„Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота“ (Йоан 8:12).

Не светлината, а тъмнината в този свят има срок на годност.

Да, черното все още присъства в живота ни, но когато Христос се завърни, никога повече няма да го видим. Ще живеем в светлината на живота.

Ден след ден…

Идване №2 – със звук и светлина

day-by-day

„Той беше в света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна. При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха“ (Йоан 1:10,11).

Господи, не знам защо светът като цяло не те позна при първото Ти идване. Може би защото Ти го направи по Своя Си начин – тихо и скромно. Без фанфари, без коприна, без почести. Избра скромно семейство. Избра скромно градче. Избра просто един скромен обор. Избра да дойдеш в нашия човешки образ.

Мисля, че като Твое творение никога няма да разберем решението Ти да се въплътиш като един от нас. Съвършената любов е трудно разбираема. Ние не я изпитваме. Виждаме я единствено в Теб. Усещаме я, когато присъстваш в живота ни.

Но ми е болно, Господи, че и днес светът не те познава истински. Ще празнуваме Рождество, но в колко семейства ще се спомене името Ти? В колко домове ще бъде изречена тиха молитва на благодарност?

И въпреки това, Ти, Господи, Си с нас. Както и обеща. И макар идване №1 да бе тихо и незабележимо, ти подготвяш идване №2. Тогава няма да има тиха нощ. Ще има звук и светлина. Небесата ще се разтворят и ще видим славата Ти. Никой няма да Те пропусне, Господи, в този очакван ден!

Сърцето ми копнее за този миг, когато всяко око ще Те види. Копнеем, Господи, за Теб!

Ден след ден…

Чакаме Те, Господи!

Day by Day (2)

В един свят, в който като цяло няма място за истинския Бог – нито на национално, нито на лично ниво – остава пределно свободно място за страх, омраза, насилие, враждебност, тероризъм…

В нашия малък свят става все по-тъмно. Тук-там ще проблясва светлината, която хората с добри сърца, които не са загубили човешкото в себе си и добрите си ценности, ще споделят и излъчват в ежедневието си. Но като цяло светът потъмнява. Затова и гледаме с все по-голямо очакване към Второто идване на Христос.

Неговата Светлина не може да бъде победена от земния мрак.

В Неговата Светлина няма място за страх.

Чакаме Те, Господи!

Ден след ден…

Няма време за губене

post 160

„Галилеяни, защо стоите и гледате към небето?“ (Деян.1:11)

Христос се възнася по чуден начин в небето след възкресението Си. И последователите Му просто стоят и гледат тази удивителна сцена. Разбира се, че ще го правят! Кога друг път ще видиш Божия Син да се транспортира към висините, пренебрегвайки гравитацията? Кога изобщо ще Го видят отново?

Но ангели се появяват и прекъсват това съзерцание: Хора, защо стоите и гледате към небето?

Секунди преди това им е разкрита великата мисия, която имат – да получат силата на Светия Дух и да бъдат свидетели до края на земята. А те витаят в облаците.

Знам, че звучи пресилено последното ми изречение, но се замислих колко много ни пасва да ни бъде зададен същия въпрос. Знаем, че Христос се завръща скоро. Знаем, че ни е обещана силата да бъдем добри свидетели за спасителната вест и това е, което трябва да правим предимно в живота си. Но като че ли умовете ни витаят някъде в облаците.

Критикуваме стиловете си на поклонение, вместо да празнуваме успехите на мисионската си работа (ако изобщо се занимаваме с такава).

Делим се на лагери и групи, вместо да се обединяваме под знамето на нашия Принц.

Допускаме да ни липсва дори миниатюрна визия за мисионското ни служене, а после се питаме защо нямаме никакво влияние в обществото.

Убедена съм, че отдавна нямаме време за губене. Христос идва! Неговата сила може да бъде наша! Ние сме Неговите свидетели! Как изобщо си позволяваме да губим дни в „зяпане“, след като има толкова работа, която е наша привилегия да вършим?

Ден след ден…

Най-добрата вест

post 148

Господи, днес отново осъзнавам, че Твоето земно раждане е точно това, което съобщиха ангелите на овчарите:

ДОБРА ВЕСТ

НА ГОЛЯМА РАДОСТ

ЗА ВСИЧКИ ЧОВЕЦИ

Благодаря Ти, че в един свят, където лошите новини се надпреварват да се случат, Твоето раждане донася НАЙ-ДОБРАТА НОВИНА – че имаме Спасител.

Благодаря Ти, че ГОЛЯМАТА РАДОСТ от успешната спасителна мисия, която Ти осъществи, е точно това, което ни крепи в мрачните ни мигове. Че тази радост лежи в основата на вярата ни и осмисля всеки един ден от живота ни.

Благодаря Ти, че стореното от Теб е за ВСИЧКИ ЧОВЕЦИ. Ти не ни раздели на категории. Не подбра да спасиш тези, които са ти най-угодни или симпатични. Когато изсипваш небесни дарове, те идват до ВСИЧКИ ЧОВЕЦИ. Когато даваш живота Си, той е за ВСИЧКИ НАС.

Гледам с очакване към второто Ти идване. То в още по-голяма степен е:

ДОБРА ВЕСТ

НА ГОЛЯМА РАДОСТ

ЗА ВСИЧКИ ЧОВЕЦИ

Ние не те посрещнахме много добре в нашия свят, но знам как ще ни посрещнеш в Твоя. Всъщност, не. Не знам. Нямаме си ни най-малка представа за онова, което си ни приготвил.

Затова живея в очакване.

Ден след ден…

%d блогъра харесват това: