Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘възкресение’

Една сгъната кърпа

Post 1285

Във всяка история има детайли – някои маловажни, някои изключително важни.

Днес, когато си припомняме историята за възкресението на Христос, един детайл от нея привлича погледа ми и го приковава. Записан е в Йоан 20:6,7:

„След него (Йоан) дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащениците положени и кърпата, която беше на главата Му, не сложена при плащениците, а свита на отделно място.”

Библията отделя цял стих, за да ни каже, че тази кърпа е била внимателно сгъната настрани. Толкова ли важно е това? Да, особено, ако познаваме еврейската традиция.

Сгънатата кърпа е била нещо, свързано с Господаря и слугата. Всяко юдейско момче е познавало тази традиция. Когато господарят приключвал вечерята си, той ставал от масата, избърсвал пръстите, устата си, брадата си, смачквал на топка кърпата и я хвърлял на масата. Така слугата знаел, че може вече да разтребва масата. В тези дни смачканата кърпа означавала – „Приключих!”. Но ако господарят станел от масата и сгънел кърпата, слагайки я до чинията си, слугата не трябвало дори да докосва масата, защото знаел какво означава това – „Не съм свършил още!”. Сгънатата кърпа означавала – „Ще се върна!”

Благодаря на Бога днес, че все още не е приключил делото Си. Благодаря Му, че гробът е празен, че нашият Спасител е жив и че кърпата все още е сгъната!

Сгънатата кърпа ни казва, че Бог не е приключил да спасява души. Не съществува човек, който да е толкова лош, че да не може да бъде спасен, нито пък такъв, който да е толкова добър, че да не се нуждае от спасение.

Какво да правим тогава, докато Той се върне за втори път? Ами дотогава всяка година ще си плащаме данъците през пролетта, но тази година, когато го правите, платете данъка си с усмивка, защото знаете, че истинския ви дълг, от който зависеше живота ви, е вече платен! На дървения кръст!

Остава ни да гледаме смело напред към Второто идване на Спасителя.

Ден след ден…

Светлината на Живота

Day by Day

Къде е Бог, когато трудностите ни притискат? Ако Той владее над всичко, защо не ги предотвратява?

Понякога Бог не спира онези трудни моменти, които служат на по-висша цел. Точно както не се намеси в онзи тъмен петък на Голгота.

Христос премина през цялата грозота и ужас на петъка, за да го има възкресението в неделята. Премина през тъмните дебри на смъртта, за да можем ти и аз да познаваме светлината на Живота.

Ден след ден…

Нищо общо

Day by Day

Понякога това, което сме искали, и това, което сме получили, нямат нищо общо.

Искали сме само една нощ на здрав сън, а сме получили 5 събуждания от ревливото си бебе…

Искали сме една спокойна неделя за релакс, а сме я прекарали в болницата, за да гипсират счупената ръка на палавника ни…

И дотук сценарият е даже скучен…

Искали сме дъщеря ни да е дипломирана, а тя е бременна…

Искали сме здраво внуче, а то е аутист…

Искали сме нормален живот, а удар на пешеходната пътека ни стоварва в инвалидна количка…

И когато всеки ден искаме разни неща, а не ни се получава, вдигаме поглед към небето и викаме заядливо: „Лесно Ти е на Теб там горе! Не знаеш какво е да си тук долу!“

Защото лесно забравяме…

Че Той живя тук долу. Точно като нас.

Преживя обезглавяването на братовчед Си – Йоан Кръстител. Всекидневно се срещаше с човешки страдания, болести, завист, заговори, предателство…

Това, което искаше, и това, което получи, нямаха нищо общо.

За да може това, което заслужаваме аз и ти, и това, което ни очаква, да нямат нищо общо.

Защото, заради всичките ни грехове, заслужаваме да ни няма, а получихме спасение и ще ни има! Ще живеем!

Осъзнах, че следващият път, когато стигна до предела на силите си и си мисля, че никой не знае как се чувствам – значи отново съм забравила…

Че Христос е Този, Който преживя всеки наш предел и болка, изпита всяко наше изкушение (Евр.4:15)…

И знае какво е да живееш тук долу…

Познато Му е до болка…

Даже до смърт…

Разликата, обаче, между нас и Него е следната: в Новия свят ние ще забравим всичко зло, което сме преживели тук, а белезите, които Той показа на Тома Неверни след възкресението Си (Йоан 20:24-27), завинаги ще останат на ръцете Му…

За да не забравим…

Че любовта Му към нас е без предел!

Ден след ден…

 

Честито Възкресение Христово!

Day by Day

Неделя. В една славна неделя един гроб се оказва празен. Един Бог продължава да владее над живота и смъртта! Един Бог остава единствен Господар във Вселената! Един Бог дава на човечеството надежда за вечен живот!

Ако има нещо, което си заслужава да бъде празнувано в този свят – това е възкресението на Христос! ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО!

Бог е жив!

Ден след ден…

Бог обича да прави нещата нови!

Day by Day

„А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда“ (2Петр.3:13).

Именно това Божие обещание е нашата надежда за по-добър свят. Нашият Бог е Бог на обновлението, изкуплението, пресътворяването и възкресението.

Той обича да прави нещата нови!

Когато Бог направи нещата НОВИ, старите изчезват. В новия свят няма вече болнични чакални. Нито операционни маси. Нито сърдечни болки и скръб. Това принадлежи на старото. А ние ще живеем в НОВОТО.

Това обещава Бог. И тъй като Неговите обещания са непроменими, то и вярата ни трябва да бъде непоклатима.

Ден след ден…

Изображение

Христос е жив!

Day by Day

Гаранция за нашата вечност

Day by Day

„Защото това е волята на Моя Отец: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот и Аз да го възкреся в последния ден“ (Йоан 6:40).

Празният гроб на Христос гарантира нашата вечност.

Страхуваме се от смъртта, защото вътре в нас има заложен естествен копнеж за живот. Затова никога няма да свикнем с факта, че хората умират. Затова повечето хора се чувстват най-безнадеждни, когато стоят пред гроба на своите най-близки. Никоя дума не е достатъчно силна да утешава в такъв момент.

Освен, може би, надеждата в един бъдещ ден. Денят, в който Христос ще се завърне отново и ще възкреси всеки човек, вярвал в Него. Това ще бъде истинското начало на нашата вечност.

Смъртта отдавна е победена и няма последната дума. Животът е това, което ни принадлежи.

Ден след ден…

 

%d блогъра харесват това: