Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘вярност’

Отворени врати

Day by Day

„Поставил съм пред теб отворена врата, която никой не може да затвори. Зная, че си слаб, но опази учението ми и не се отрече от името ми“ (Откр.3:8).

Бог е Който създава възможности и отваря врати там, където никой не е виждал надежда.

Ако оставаме верни, Бог ще отваря за нас врати, които никой не може да затвори.

Ден след ден…

Advertisements

Вярност в малките неща

Day by Day

„Господарят му каза: Хубаво, ти си добър и верен слуга! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си“ (Мат.25:21).

Всяка бъдеща победа зависи от изпълнението на днешните ни възложени задачи.

Днес се моля да бъда вярна в малките неща, за да преживея радостта от покоряването и на големите.

Ден след ден…

Постоянство

day-by-day

„А на вас, братя, да не ви дотяга да вършите добро“ (2Сол.3:13).

Истината е, че често ни дотяга. Уморяваме се да бъдем постоянни.

Има хора, които ще направят нещо съвършено и то ще бъде еднократно.

Има и такива, които ще направят нещо не дотам съвършено, но понеже го правят постоянно, с вярност докрай, то започва да оказва влияние и да променя света.

В Божите очи не съвършенството е ценно, но постоянството и верността докрай.

Ден след ден…

 

Непоклатимо верни

day-by-day

Понякога си казваме, че да направиш смело крачка напред е израз на вярата и любовта ни към Бога. Но знаете ли, понякога е нужна още по-голяма вяра и повече любов, за да останеш там, където си. Да останеш непоклатимо верен там, където си. Да продължиш да поддържаш огъня в суровата, студена нощ. Да продължиш да обичаш тези, които са твоята опозиция.

Спомням си за Исус. Не мога да не си спомня за Него. Не беше според предпочитанията Му да отиде на кръста. Но любовта Му беше по-голяма от предпочитанията Му.

Понякога губим любовта си и страстта си към Бога, заради нашите предпочитания. Когато стане трудно, бягаме. Когато разберем, че някой не харесва това, в което вярваме, се отдръпваме. За да ни стане по-лесно. Или за да няма конфронтация.

Нека не губим страстта си. Нека стоим твърдо стъпили на истината, в която вярваме.

Ден след ден…

 

Наш приоритет

day-by-day

„Христовото слово трябва да живее във вас в цялото си богатство“ (Кол.3:16, съвр.пр.).

Осъзнаваме ли, че един ден има 1440 минути? Това изглежда доста време, а на нас все ни е трудно да отделим малко минути за Бога в този 24-часов период.

Да, животът е натоварен и сме заети, но тъкмо затова сме отговорни да намерим своето си време за Бога. И знаете ли какво се получава, когато отделим тези минути за Него? Бог по чуден начин умножава времето, което ни остава за нас самите! Ако не вярвате, пробвайте го. Не знам как го прави, но съм го изпитала лично. Като че ли Бог ни награждава моментално за нашата вярност.

Бог ни помага най-пълноценно да използваме времето си, когато го поставим на първо място в деня си.

Няма нищо странно в това да превърнем Бога в наш приоритет. Той също го прави за нас самите.

Ден след ден…

 

Най-важното постижение

post 176

Срещата ми с Апелий бе съвсем кратка. Открих го в края на посланието към Римляните. Ако бях просто мигнала, можеше и да го пропусна. Защото името му стои непретенциозно сред списък от имена. Не е нито първи в този списък, нито последен. Някъде по средата. Съвсем обикновен. Като всички нас.

Павел отправя последни поздрави към свои приятели. И пише:

„Поздравете одобрения за верен в Христос Апелий“ (Римл.16:10).

И това е. Никъде другаде не се споменава за Апелий. Той е просто един сред многото. Отредени са му само пет думи: „одобрен за верен в Христос“.

Но при тези думи затаявам дъх. Защото те може би са най-важните думи в живота на един човек. Единственото, което знаем за този Апелий е, че е бил одобрен от Христос. И това е всичко, което има значение.

Той не е Апелий Велики. Нито Апелий Героят. Мъжът на Годината. Звездата.

Знаем го като Апелий Одобреният.

Любопитна съм какъв е бил земният му живот. Дали е бил незнайният посетител на задната редица. Или е бил известен последовател, който често е проповядвал за Христос сред тълпите в Рим. Може би е водил същите битки, които ние водим днес. Изпитвал е завист, гордост, егоизъм. Може би е копнеел да бъде одобрен до последния си дъх.

Не знаем нищо за него от тази страна на живота. Но от другата страна, тази на вечността, е получил небесното одобрение. И това е всичко, което има значение.

Какво би станало ако всички ние се превръщаме в поколение от Апелиевци? Получили и живеещи с одобрението на Христос.

Ден след ден…

Съжителство или брак

post 68

Светът е пълен с мъже, които се страхуват да се посветят на една жена. Боят се, че това ще им струва твърде много. Или че ще изпуснат нещо по-добро.

И така, един ден идва прословутата фраза: „Хей, защо не заживеем заедно?“

И започва живот „заедно“ със следната пояснителна клетва:

Аз, …….., вземам теб, …………, да бъдеш мой партньор в съжителство, да си делим сметките и да имам сексуални отношения с теб. Ще бъда наоколо, докато нещата са наред, но вероятно ще изчезна, ако се появи проблем. Ако настинеш, ще отида до аптеката за лекарство. Но ако болестта ти се влоши дотолкова, че не можеш да посрещаш нуждите ми, ще се изнеса. Докато се чувствам добре, ще забравя за останалите, и ще ти бъда малко или много верен. Ако се разделим, това няма да означава, че връзката ни не е била нещо специално. Посвещавам се да живея с теб, докато всичко това работи.

Осъзнах, че във връзката ми с Бога, винаги има риск да Му предложа подобен обет: Ще Те следвам, докато нещата са наред. Докато не поискаш твърде много от мен. И ако реша да си тръгна, нали ще си останем приятели?

Връзката с Христос никога не е била описвана като съвместно съжителство. Докато е изгодно. В Библията Бог винаги е описвал връзката си с нас като сватба – с Младоженец и Невяста.

Когато се кръстих преди години (незабравим момент – в морето, през септември) почувствах, че сключвам наистина важен завет с Твореца Си. Знаех, че Той ще бъде верен.

Ами аз?

Със сигурност съм Го огорчавала, забравяла от време на време, най-вероятно съм Го разсмивала с глупостите си…

Но дано никога не възприемам тези наши взаимоотношения като приятелство с ползи.

Това би било повърхностно.

А Бог няма нужда от повърхностни неща.

Както аз самата нямам нужда от повърхностен съпруг.

„Приятели“ с ползи – този свят е пълен с такива – като започнеш от управниците горе и тръгнеш надолу към човешките съдби.

Това, което има смисъл, са истинските връзки – белязани от посвещение, отговорност, вярност и безрезервна обич.

Нищо. По-малко. От. Това.

Ден след ден…

%d bloggers like this: