Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘Голгота’

Най-вече със сърцето

Day by Day

До кръстта на Спасителя, до Голгота се отива не само с разума, но най-вече със сърцето. Когато сърцето почувства стореното от Христос, тогава настъпва истинско покаяние и спасение.

Ден след ден…

Advertisements

Не може да бъде заличено

Day by Day

Най-ужасното нещо, което някога се е случвало, се превърна в най-прекрасното нещо, което някога се е случвало.

Как е възможно единственото човешко същество, живяло съвършен живот по всеки възможен начин, да бъде осъдено на смърт като грешник? Как е възможно човеци да измъчват и умъртвят Божия Син? Ако това се е случило, има ли надежда за този свят?

Слава на Бога, че има. Надеждата идва в онази неделя на Възкресението. Тогава става ясно, че мигът на Смъртта се превръща в миг на Живота.

Безнадежният петък е изместен от неделята на вечната надежда.

Ужасният момент на несправедливост се превръща в оправдание за всички нас.

Неописуемите страдания на Божия Син гарантират, че един ден страдания няма да има.

Много хубави неща в този свят са били заличавани. Моята увереност е, че онова, което се случи на Голготския кръст, никога не може да бъде заличено. Спасението е факт. Възкресението е факт. Надеждата е факт за всички нас.

Ден след ден…

 

Покорен до смърт

Day by Day

„Отказа се от всичко и прие образа на слуга и стана като хората. И когато външно стана като човек, Той се смири и стана покорен до смърт – до смърт на кръст“ (Филип.2:8).

Как се отказваш от поста си на Владетел и Господар, как се отказваш от божественото, за да се облечеш в човешкото? И след това се смиряваш още повече – жестока смърт в името на една човешка раса, която не осъзнава, че е обречена.

Господи, помогни ни да помним защо отдаде живота Си. Заради любовта Си. Заради милостта Си. Защото отчаяно се нуждаем и от двете.

Ден след ден…

 

Най-силният на земята

Day by Day

„Те го победиха чрез кръвта на Агнето“ (Откр.12:11).

Чували сте израза „силните на деня“, нали? И светът има своята представа за тези, които са силни и властни.

Но нека да си припомним нещо. Не човекът, държащ в ръцете си най-много атомни бомби, е най-силен. Нито онзи с най-голямата въоръжена армия. Нито тези, които са богати на финансови средства.

Най-силният човек на земята е онзи, който познава и разбира силата на Христовата кръв.

Най-могъщата сила на планетата винаги е била и ще бъде кръвта на Христос. Тя ни освобождава и ни дава живот.

Ден след ден…

 

 

Ценни в сърцето Му

Day by Day

„Господ ми се яви отдавна и каза: Наистина те възлюбих с вечна любов“ (Ерем.31:3).

Когато светът се опита да дефинира същността ви според вашите слабости, не вярвайте на тази лъжа.

Нашата същност и ценност е дефинирана категорично на Голготския кръст. Там, където Христос ясно демонстрира колко ценни сме в сърцето Му.

Ние сме това, което Бог вижда в нас като потенциал, и за което Той умря. Имаме любовта Му. Остава само да отвърнем подобаващо на нея с достоен живот.

Ден след ден…

 

„Свърши се.“

Day by Day

„След като вкуси от оцета, Исус каза: „Свърши се.“ После отпусна глава и издъхна“ (Йоан 19:30).

„Свърши се.“

Последните думи на нашия Спасител. Какво се свърши? Какво приключи?

Приключи нашата присъда, според която заслужаваме смърт. Приключи нашата безнадеждност, че ще останем в греховете си. Свърши се с нашия страх, че ще останем извън Живота.

Защото Един Бог, Който обича нелогично силно, даде доброволно живота Си в ръцете на човеци, за да можем всички ние да преживеем истинския живот в присъствието на вечния Бог.

Ден след ден…

 

Величието в Христовото сърце

Day by Day

„Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“ (Мат.26:39).

Наистина е велик онзи четвъртък в човешката история, когато Божият Син се смирява до смърт и приема да извърви докрай пътя Си до Голгота.

Можеше да се откаже. Имаше правото да го направи. Защото хората, такива като мен и теб, с нищо не показаха, че копнеят за царството Му на милост и правда. И днес положението е същото.

Но Бог не действа така, както ние бихме постъпили. Неговата любов винаги е отвъд разума. Христос отива в една градина и отново избира да следва Божията воля, независимо колко болка ще Му струва това.

В онзи четвъртък нямаше нищо велико на земята. Величието беше в Христовото сърце, вземайки решението да пожертва живота Си за едни дребни човеци от една дребна планета!

Днес ще си мисля за това. И ще падна на колене пред това Величие просто да благодаря. И нека не е само днес, но…

Ден след ден…

%d bloggers like this: