Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘грехове’

„А Той не е сторил нищо…“

Day by Day

„А ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо“ (Лука 23:41)

Това са едни от най-верните думи, изричани някога. Думи, изречени от престъпник, разпънат на кръст редом до нашия Спасител. И истината е точно тази:

Ние бяхме виновни, а Той е невинен. Но Той бе наказан, за да няма наказание за нас. Той умря на онзи кръст, не заради Свои грехове. А заради всички наши грехове.

Можем само смирено да благодарим, да благодарим, да благодарим…

Ден след ден…

Реклами

Спасение от греха

Day by Day

Всички идваме на този свят с грешното си естество. Дори при правилните обстоятелства вършим грях. Опитваме се да не го правим, но все пак го правим. Защото сме родени с тази склонност да грешим. В основата на всичките ни човешки проблеми е проблемът на сърцето ни.

Затова ангелът съобщи на Йосиф една много важна вест:

„Тя ще роди син и ти ще го наречеш Исус, защото той ще спаси своя народ от греховете му“ (Мат.1:21).

Всеки от нас влиза в този свят с грешното си естество. Исус влезе в света, за да ни освободи от него.

Ден след ден…

 

Да не бъдем нехайни

Day by Day

„Отрезвете се, за да живеете според правдата, и не съгрешавайте“ (1Кор.15:34).

Христовата благодат не ни позволява да бъдем нехайни към греховете. Да, милостта Му ги опрощава, но очаква от нас да се отнасяме сериозно и с непоносимост към всяка наша слабост.

Ден след ден…

Нужно е смирено сърце

Day by Day

„Ако казваме, че сме безгрешни, сами заблуждаваме себе си и истината не е в нас. Но ако признаваме греховете си, Бог ще ни прости. Той ще ни очисти от всички злини, които сме извършили, защото държи на думата си и е справедлив“ (1Йоан.1:9, съвр.пр.)

Всеки греши. Но е нужно смирено сърце, за да признаеш греха си, да ти бъде простено и да продължиш напред.

Бог не се наслаждава в това да помни прегрешенията ни. Но предпочита преди всичко да помни успехите ни.

Ден след ден…

Умиротворяващо

Day by Day

Едно от най-умиротворяващите състояния е, когато станеш от молитвата си с пълната увереност, че Бог е простил греха, който си изповядал.

Няма прегрешения, които не могат да бъдат простени, щом са изповядани. Бог копнее да ни избави от греха, независимо колко дълъг може да бъде този процес лично за всеки.

Нека и днес не се страхуваме от изповедта, защото познаваме благодатта. Неговата благодат.

Ден след ден…

Нека помним

Day by Day

Една от ужасните болести на нашето съвремие е деменцията. Да забравиш повечето от спомените си и да станеш опасен за самия себе си – можем само да се молим да не преживяваме това.

Но не по-малко страшна е духовната деменция. Тази, при която забравяш своята идентичност.

Според Библията имаме две основни идентичности, които трябва винаги да помним.

1.Родени сме като грешници.

Забравяме това и често сочим с пръст другите, вместо да погледнем навътре в собствените несъвършенства. Трудно ни е също да приемаме градивната критика, която Бог отправя към нас чрез други хора. Подценяваме колко е лесно да бъдем изкушени и сваляме гарда си твърде лесно. Не търсим помощ от Бога така често, както би трябвало.

Всичко това се случва, защото забравяме, че сме грешни.

2.Родени сме отново като деца на благодатта.

Божията благодат първо ни прощава греховете и после ни подарява вечен живот. Но тя прави и много повече от това.

С Божията сила, благодатта ни променя по подобие на Христос точно тук и точно сега.

Да, все още грешното ни естество се проявява, но нашата идентичност не е на грешници, а на оправдани грешници.

Мисълта на Тим Келър е тази, с която искам да ви насърча днес:

Евангелието ни казва, че сме по-грешни и несъвършени, отколкото се осмеляваме да вярваме, но и по-приети и обичани от Бога, отколкото се осмеляваме да се надяваме.

Когато помним кои сме, ще преживяваме пълнотата на християнския живот.

Ден след ден…

 

 

За да сме здрави

Day by Day

„Изповядайте един на друг греховете си и се молете един за друг, за да оздравеете“ (Яков 5:16).

Изповядването на греховете ни ни лекува от егоизма ни. Затова и Бог държи да го правим не само пред Него, но и пред хората, спрямо които сме съгрешили.

Изповедта не е слабост; тя е доказателство, че отказваме да позволим на греха да остане в живота ни.

Разбира се, гордостта най-много ни пречи да признаваме винаги си. Но ако искаме да радваме Бога, трябва да преодоляваме гордост и егоизъм и да изповядваме греха си, за да бъдем духовно здрави.

Ден след ден…

%d блогъра харесват това: