Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘грях’

На Него принадлежат милост и прощение

Day by Day

„На Господа, нашия Бог, принадлежат милост и прощение, защото се възбунтувахме против Него“ (Дан.9:9).

Ние винаги търсим причините за проблемите – не само личните, но и световните – някъде отвън. А те са вътре в нас. И една дума ги обобщава – ГРЯХ. В този свят нищо не е наред, защото в нас обитава грешно естество.

Единствената надежда за нас, грешниците, е че Този, Който владее над вселената е Бог на Прощението. Ако Той нямаше желание да прощава, бихме били обречени. Но Той има в изобилие милост и прощение.

Ден след ден…

Advertisements

Сила против изкушенията

Day by Day

„Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, слуга е на греха“ (Йоан 8:34).

Хората се опитват да извиняват греховете си с всевъзможни доводи и оправдания.

И най-силното изкушение не е извинение за греха. Колкото и голям натиск да е оказан върху душата ни, извършването на беззаконие е наш личен избор и акт.

Част от ежедневната ни молитва трябва да бъде искането на сила за устояване на изкушенията.

Ден след ден…

Не можем да сме апатични

day-by-day

В нашата човешка история Бог е използвал всякакъв тип хора, с всякакъв вид проблеми, за да вършат велики дела за царството Му. Но никога не е използвал апатични личности.

Не знам какво е състоянието на нашите сърца, но за да ни използва Бог, не можем да сме апатични. И в Пс.119 ни се дават три характеристики на здравото сърце, което може да бъде употребено от Бога.

То знае какво да мрази.

„Мразя двуличните, а обичам закона Ти“ (Пс.119:113).

Да мразиш нещата, които ти вредят, е мотивираща сила за промяна. Да знаеш какво да обичаш е съдбоносно, но също важно е и да знаеш какво да мразиш. Да мразим двуличието и греха е добра предпоставка, за да имаме здрави сърца.

То знае къде да се скрие.

„Ти си моето скривалище и моят щит; на словото Ти се уповавам“ (Пс.119:114).

Когато дойдат трудности, обикновено се скриваме някъде. Но има голямо значение къде намираш убежище. Хиляди хора намират убежище в погрешни неща – алкохол, наркотици, чувство за вина и т.н – все временни убежища, които носят само поражения. Здравото сърце се нуждае от здраво убежище и ще го намери в Божието Слово.

То знае как да се надява.

„Поддържай ме според думата Си, за да живея, и не ме оставяй да се посрамя в надеждата си“ (Пс.119:116).

Хора сме и често пъти се надяваме нещата да се случват веднага, на момента. Искаме бързи отговори. И понякога разочарованията от нереалистичните очаквания могат да накарат сърцето ни да спре да се надява. Ако искаме здрави сърца, не бива да се уповаваме на бързи решения. Надеждата ни трябва да е закотвена в твърдата основа на Божите обещания.

Бог има нужда от нас и нашите живи и здрави сърца.

Ден след ден…

 

Изобличение с любов

post-355

„Не съжалявам, че написах писмото си до вас, дори и ако то ви е натъжило. А дори и да съм съжалявал, сега виждам, че то ви е натъжило само за кратко време. И сега съм радостен, не защото бяхте натъжени, а защото тъгата ви ви накара да се покаете. Вие бяхте натъжени така, както Бог искаше, и не бяхте наранени от нас по никакъв начин. Тъгата, която Бог желае да имате, кара човек да се покае. Това води до спасение, за което не трябва да съжаляваме“ (2Кор.7:8-10).

Изумена съм от начина, по който Павел умееше да изобличава църквите с любов. Не е лесно да покажеш на някого, че греши. Защото изобличението не винаги звучи като загриженост в началото.

Но от Бог знаем, че Той изобличава онези, които обича, и го прави с единствената цел да ги връща в правилния път. Всяко изобличение носи в началото тъга. Но ако тази тъга доведе до покаяние, а покаянието разцъфне в промяна и решителни действия, значи е имало смисъл от тъгата.

В една проповед пастор казал следните думи: „Христос не умря, за да изпитаме само съжаление за греховете си. Той умря и възкръсна, за да пожелаем промяната в себе си.“

Приятели, нека помним, че грехът не е нещо маловажно. Присъствието му в сърцата ни не бива и не може да бъде пренебрегвано или оправдавано.

Бог ще ни го напомня със Своите изобличения, не за да се чувстваме осъдени, а за да ни възстанови. Да ни възстанови да бъдем отново в правилни отношения с Него. Да възстанови радостта в нас. Да ни възстанови за плановете и целите, които Той има за живота ни.

Ден след ден…

Свят без грях

post 219

Две неща, които са ни до болка познати, ще липсват в небето – греха и смъртта.

Можете ли да си представите свят без грях? Можете ли да си представите свят, в който няма подозрения, обиди, омраза, предателство, главоболие, разделения,  и хилядите тежки последици, чиято причина е греха.

В небето няма да има и следа от всичко това. Как се живее в свят без грях?

Предстои ни да видим, да го вкусим, да го усетим, да му се наслаждаваме…

Ден след ден…

Кой друг освен Теб?

Day by Day blog post

„Кого имам на небето освен Теб? И на земята не желая друг освен Теб“ (Пс.73:25).

Как ми се иска да бъда като автора на тези думи, да бъда човек, който е научил тайната на удовлетворението – а именно, че имайки Бог, имам всичко. Но честно да си призная, има дни, когато Бог далеч не ми е вседостатъчен. Защо се получава така? Дори след толкова години във вярата?

Защото грехът все още си върши своето в сърцето ми.

Все още ме кара да си мисля, че съм собственик, а не настойник.  Улавям се как отново поставям себе си в центъра на нещата. Забравям, че съм просто творение под собствеността и управлението на Създателя. И когато съм насочила прожектора върху себе си, изоставям ролята си на настойник и се опитвам аз да ръководя ситуациите, условията, отношенията според моя си вкус и удобство.

Грехът все още ме кара да търся хоризонтално онова, което мога да намеря само вертикално. В търсене на удобства и земни радости, забравям, че живот, надежда, почивка, идентичност, смисъл, цел и истинска радост мога да намеря само в отношенията си с Бог. И определено търся напразно и очаквам напразно друго човешко същество да ми осигури тези най-съкровени нужди на душата ми.

Грехът ме кара също да сравнявам вместо да обичам. След като съм се наместила в центъра на вселената и очаквам другите да ми донесат удовлетворение, съвсем естествено започвам да сравнявам моята „купчинка с вещи“ с тази на останалите. Вместо да броя моите благословения, се превръщам в брояч на чуждите, и то с леко завидно чувство.

Разбира се, че има дни, когато истински копнея за Бога и Той е силата на сърцето ми, но как да направя тези дни да бъдат постоянната ми опитност? Как да стане така, че да не желая нищо друго на земята, освен Бога?

Мисля, че знам простичкия отговор: ДА СЕ МОЛЯ ЗА ЕЖЕДНЕВНА БЛАГОДАТ.

Всеки ден смирено да признавам склонността си да се фокусирам върху себе си. Всеки ден смирено да изявя, че повечко желая земните неща, отколкото небесните. Всеки ден да се моля да спра да сравнявам себе си с ближния и може би повечко да го обичам.

Яков е записал обещанието, че „Бог дава на смирените благодат“ (Яков 4:6). Мога да имам тази благодат в живота си. Ако постоянствам в това си желание, ще имам всичко това.

Помогни ни, Господи, да не желаем на земята никой друг освен Теб!

Ден след ден…

Къде си?

Hodges family

При сторена беля откриваме домашния любимец под леглото. Децата – под масата. Възрастните… всеки си избира своето скривалище. Един – в хилядите, добре аргументирани оправдания; друг – в избягване на проблема, все едно не съществува; трети може да се скрие в алкохол (наркотици). Скривалища колкото искаш.

Замислих се, защо да се скрием е първото, което ни идва на ум? Защото именно това сториха и първите хора на тази планета – Адам и Ева. Ядоха от забраненото дърво и следващото място, където ги намираме, е зад храстите. Скрити. Объркани с чувства на страх, срам и вина. И тогава идва първия официално записан в Библията въпрос от страна на Бога към човека: Къде си?

Бог знаеше къде са. Това, което не разбираше, е защо предпочитаха да са там (зад храстите), вместо да се изправят лице в лице с Него?

Тази история ме научи на много. Осъзнах, че когато сбъркам в нещо и се скрия, неизменно ще чувам в съзнанието си Неговия въпрос: Къде си? И тогава имам два възможни отговора. Първият – да си призная: Тук съм. Сбърках. Крия се. Изпитвам срам и вина, и се нуждая от помощ“. И вторият: „Добре съм си. Не се тревожи за мен. Сам мога да се оправя.“

Сърцето ми подсказва, че първият е верният. Защото никога не е имало смисъл в криенето и отлагането на срещата лице в лице с проблема. Ако съм сгрешила спрямо Бога, Той вече го е видял. Къде да се скрия? Да си призная – ще ме освободи от вината. Да помоля за помощ – ще ми даде сили да продължа напред.

Ако съм сгрешила спрямо човек – защо да се крия? За да не нараня егото си, признавайки вината си ли? Каква полза егото ми да е читаво, когато душата ми е опетнена в Божиите очи?

Бог не се страхува от грешащи хора. Страхува се от непризнаващи вината си хора. За грешащите има какво да предложи – живота Си – за да изкупи вината им. Но за неизпитващите нужда от прошка – ръцете Му са празни. И това съкрушава сърцето Му.

Надявам се никога да не прекарвам време зад храстите. И на въпроса: Къде си? – смело да отвърна: Тук съм, пред Теб. Имам нужда от Твоята прошка и помощ.

Ден след ден…

%d bloggers like this: