Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘ден след ден’

„Обичайте враговете си“

Day by Day

Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си и мрази врага си!“ Но аз ви казвам: обичайте враговете си и се молете за онези, които ви преследват, за да бъдете деца на своя Баща, който е в небесата. Той кара слънцето си да изгрява и за злите хора, и за добрите, и изпраща дъжд и на праведните, и на неправедните“ (Мат.5:43-45).

Любовта на означава да приемаш делата на омраза и зло, но със сигурност изисква да се молим за тези, които най-много се нуждаят от спасение.

Ден след ден…

Реклами

Колкото повече гледаме красотата Му

Day by Day

„Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся – да живея в дома Господен през всички дни на живота си, за да гледам привлекателността на Господа и да Го търся в храма Му“ (Пс.27:4).

Когато гледаме красотата на Господа, любовта ни към Него се задълбочава, а в сърцето ни трайно се настаняват мир, удовлетворение и радост.

Ден след ден…

Добрият Бог е навсякъде

Day by Day

„Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си“ (Йоан 15:13).

Спомням си за онази забележителна история от лагера Аушвиц. Историята на размяната. Когато християнинът Максимилиан Колбе предлага да заеме мястото на поляка Францишек. Защото полякът си има семейство, деца. А Колбе…  Колбе няма какво да губи. Има си всичко, което му е нужно – вярата си.

По-късно Францишек пише: „Можех да му благодаря само с очи. Толкова потресен бях от предложението му.“

През следващите 14 дни до изпълнението на смъртната присъда Колбе пее химни и се моли заедно с другите девет осъдени. В последното писмо до майка си пише:

„Скъпа мамо, аз съм в лагера Аушвиц. Всичко е наред с мен. Бъди спокойна за мен и здравето ми, защото добрият Бог е навсякъде и ни осигурява всичко с любов.“

Искам да запомня последния му ред. Да се вреже в съзнанието ми завинаги.

А Францишек?

Францишек има в задния си двор надгробна плоча, върху която са изписани само две думи: Максимилиан Колбе. И ако го срещнете, ще ви каже: „Благодарение на Максимилиан Колбе, всеки дъх, който си поемам, всяко нещо, което правя, всеки един миг е за мен абсолютен дар.“

Защото добрият Бог е навсякъде и ни осигурява всичко с любов.

Ден след ден…

 

 

 

 

 

 

Без осъждане

Day by Day

„Не съдете, за да не бъдете съдени“ (Мат.7:1).

Загледах се в това колие…

Беше ключе с надписа “KEY PERSON“.

Ключова личност. Какво ли отключва? Или пък заключва?

Замислих се колко важни са ключовите личности в живота ни. Колко хубаво би било да си имаш такива, които отключват килера, в който понякога се свива душата ни и ни освобождават от всички присъди по наш адрес с думите:

„Няма да те съдя, заради състоянието на кухнята или прането ти.“

„Няма да те съдя заради избора ти да прекарваш живота си повече в градината, отколкото в търговските центрове (или обратното).“

„Няма да те съдя заради размера на талията ти, нито за цвета на косата ти.“

„Няма да те съдя за мястото, на което се намираш по своя си път, нито да омаловажавам жертвите, които правиш, или твоята креативност и битките, които водиш.“

Имаме нужда от повече хора, които няма да затварят душите на другите в кутии с етикети, но ще ги освобождават с толерантни думи и действия. Ще протягат ръце към своя ближен, брат или сестра, и ще му дават свободата. Ще го освободят от своето собствено осъждане – на родителските му качества, на готвенето му, на облеклото му, на личния му живот.

Имаме нужда ние самите да сме такива личности за другите. Да протегнем ключа към тяхната врата. Да влезем вътре. И да ги оставим да бъдат свободни. Да бъдат себе си. Такива, каквито са. Точно каквито Бог ги приема.

Ден след ден…

 

 

 

 

 

Бог да ни пази от лицемерие

Day by Day

„Тези хора се приближават до Мен с устата си и Ме почитат с устните си; но сърцето им стои далеч от Мен“ (Мат.15:8).

Няма нищо по-опасно от това да почиташ Бога само на думи, а сърцето ти да е далеч от Него.

Моля се Бог да ни предпазва от подобно лицемерие.

Ден след ден…

Дискомфорта на промяната

Day by Day

„А що се отнася до предишния ви начин на живот, бяхте научени да отхвърлите от себе си старата същност, която гние поради измамните си страсти, да се обновите в своя ум и дух и да си сложите новата същност, създадена по Божие подобие, истински праведна и свята“ (Ефес.4:22-24, съвр.пр.).

Твърде често ни се иска Бог да донесе промяна в живота ни, но без да се налага да променя начина ни на живот. Искаме промяната, но не и дискомфорта, който обикновено я съпътства.

Днес отново искам да ви насърча, и на първо място себе си:

Няма да се страхувам от дискомфорта на промените, които Бог извършва в мен, защото тези промени ме подготвят за новия живот, който ме очаква във вечността.

Ден след ден…

Няма ли корени, няма и оцеляване

Day by Day

Всеки красив букет… избледнява. Увяхва. И се хвърля.

Колкото и радост да у донесъл. Колкото и наслада за очите да е представлявал. Колкото и ароматно да е било уханието му.

Откъснатите цветя просто не траят дълго. Няма ли корени, няма и оцеляване.

„Аз съм лозата, а вие сте пръчките. Който остане в Мен и Аз – в него, ще даде много плод, защото без Мен не можете да направите нищо“ (Йоан 15:5).

Дадох си сметка, че не сме създадени да бледнеем. Да вехнем. Да бъдем изхвърлени ненужни.

Нужно е просто да останем вкоренени. В Христос. В радостта на Неговото Слово. В насладата на Неговата истина. В уханието на Неговата милост.

Ако се отделим от Него, ще изчезнем безплодни. Ако останем вкоренени здраво в Него, ще разцъфнем в жива градина от великолепие.

Осъзнах, че Бог винаги е бил верен в желанието Си да остане с мен и в мен. Дано и аз съм вярна. Поне за 30. Поне за 10. Дори за 5 минути всеки ден. Да Го потърся и тихо да остана с Него.

Ден след ден…

 

 

 

%d блогъра харесват това: