Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘дяволът’

Въоръжени с Божията сила

Day by Day

„Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола“ (Ефес.6:11).

Врагът не може да ни победи, ако е безсилен да ни разоръжи. Нека ежедневно сме облечени със силата на Бога.

Ден след ден…

Advertisements

На Божия страна

post 218

В повечето дни се събуждам сравнително щастлива. Е, не мога да кажа, че съм готова партито да започне, но все пак не съм и сърдита (с малки изключения 😉 ).

Истината е, че малките ни щастливи моменти винаги са прекъсвани от нещо или от някого. Няма пълно щастие (и трябва отдавна да сме свикнали с това). Или някой у дома ще каже нещо наопаки. Или получен имейл ще развали настроението ни. Или съпругът ни ще намали климатика :), защото му било топло. И тези три градуса разлика могат да съсипят деня ти.

Нещата се случват. И те влизат с взлом в нашето щастие. И ние ставаме по-малко приятни оттам нататък.

Случвало ли ви се е?

Дадох си сметка как тези ежедневни ситуации служат като идеална клопка в ръцете на нашия враг, Сатана. Клопка именно за мен. Защото знаем как малката искра възпламенява пожара. И този пожар става далеч по-голям от искрицата, която го е породила.

И тогава започваме да играем по схемите на Сатана, улеснявайки го доста. Нали помните, че неговата цел е да разделя. И във всички тези малки ситуации, които се намесват в нашето щастие – ние имаме избор. Можем да се впуснем в играта на дявола и това да ни отдели от Божието най-добро. Или можем да изберем да се борим и да съхраним нашите добри взаимоотношения, ясно осъзнавайки кой е истинския ни враг, всъщност.

Истинският ни враг не са хората, които по някакъв начин нарушават спокойствието ни, а този, който с всякакви средства се опитва да ни вкара в лошо, нацупено настроение и да започнем да рушим заедно с него отношенията си с хората, които обичаме.

Единствената стратегия за отбрана срещу тези атаки на дявола, която познавам и приемам за успешна, е следната:

„Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола“ (Ефес.6:11).

Нека не се подаваме на клопките на дявола, но да ценим отношенията си с хората и да не позволяваме на дребни несъответствия да ни провалят в тези взаимоотношения.

Моля се, когато попаднем в ситуации на раздразнение, да реагираме по начин, който прославя Бога, а не да се превръщаме в инструменти на Сатана за разделение и отчуждение.

Нека оставаме на Божия страна при всеки конфликт.

Ден след ден…

Време е

Day by Day

Тъжно е, че докато ние имаме съмнения относно нашата идентичност, врагът ни, дяволът, няма и капка съмнение. Той знае, че и в най-лошите ни дни сме синове и дъщери на Бога – нещо, което той никога няма да бъде. Знае, че можем да бъдем победители – нещо, което той изгуби. Знае, че имаме на разположение Божията сила – нещо, с което той не може да се мери. Единствената му надежда е да ни убеди да не вярваме във всичко това.

Тъжно е, ако нашият враг вижда по-добре потенциала ни, отколкото ние самите.

Може би е време да осъзнаем сериозно своята принадлежност в Божието семейство. Да разпознаем по-добре дарбите, които са ни дадени, за да започнем да служим с тях. И наистина да бъдем посланици на Царството, в което сме царски синове и дъщери.

Ден след ден…

Красиво послушание

post 135

Понякога той ще застава по-близо до нас. Врагът.

И ще ни разклаща с внушенията си:

„Има ли смисъл да го правиш? Да си видяла някакъв резултат? Да си променила нещо радикално в живота около теб?“

Знаете ли, послушанието невинаги се вижда. И резултатите от него невинаги могат да се пипнат.

С духовните неща е така…

Понякога доброто може да се докосне, види, вкуси и помирише. А понякога то е изградено от невидима вечна субстанция, която няма как да познаваме, докато не я разберем в небето.

Затова, продължавайте все така, приятели! Дръжте се за вярата и послушанието. Правете това, което правите. Бъдете този, който сте. Без значение дали полюшвате бебе, водите бизнес среща, приготвяте вечеря, пеете на сцена, съставяте църковен бюлетин, или разказвате приказка за лека нощ. И се чудите дали изобщо дава резултат всичко това.

Не спирайте. Не се отказвайте!

Продължавайте да вървите в това привидно „сляпо“, но винаги красиво послушание.

Ден след ден…

Може ли майка да забрави детето си?

Mother Resting Head on Infant's Chest

„Може ли жена да забрави сучещото си дете, за да не се смили над детето на утробата си?…“ Исая 49:15

Звучи като риторичен въпрос. Иска ми се да кажа: НЕ! Но отдавна знам, че МОЖЕ.

Чувала съм за майки, които оставят новородените си до казани, пред сиропиталища, болници или църкви…

Чувала съм за такива, които ги задушават с възглавница…

Но тези дни съзнанието ми не иска да приеме, това, което чух преди седмица…

Майка, преживяла 7 месеца с бебенцето си (не знам как точно ги е преживяла), го хвърля от втория етаж…

И се питам…

Що за зла сила обитава на тази наша прокълната планета, която е успяла да проникне в генетиката на това така силно заложено чувство – майчинското? Как е проникнала в съзнанието на тази жена и е откраднала сърцето ѝ?

Задвижила е ръцете ѝ…

И е отнела злокобно призванието ѝ да се нарече „майка“…

Моята Библия ми разказва за тази сила. По-точно за тази личност – Сатана. Хората могат да се шегуват колкото си искат с него. Може да си го представят с опашки и без опашки, с рога и без рога.

Но той обожава да бъде смятан за мит, легенда и т.н… Защото, когато не знаеш, че имаш враг на своя територия, тогава си най-лесен за завладяване.

Моята Библия ми разкрива, че този враг е победен враг, но все още изчаква присъдата си. За съжаление, затворен на нашата планета.

Спирам с теологията, защото темата е обширна…

И се връщам в спомените си…

Писала съм за това и преди…

Защо имах баща… когото нямах в живота си? Живях с него…, но без него. Защо той избра да избяга от реалния живот със семейството си и прекара годините си кротко в компанията на алкохола?

Кой открадна сърцето и разума му?

Аз знам кой. Врагът. Но не знам защо.

Ще получа отговора, когато един ден Бог ме прегърне с онази Бащина прегръдка, за която винаги съм копняла…

Защото…

Стихът продължава…

„Може ли жена да забрави сучещото си дете, за да не се смили над детето на утробата си? Обаче те, дори и да забравят, Аз все пак няма да те забравя. Ето, на дланите Си съм те врязал…“ Исая 49:15,16

Той не ме забравя…

Ден след ден…

%d bloggers like this: