Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘житейски бури’

Там, където сме искали да бъдем

Day by Day

Понякога бурите в живота ни ни отвеждат до мястото, където винаги сме искали да бъдем. Не по случайност. В никакъв случай. А защото Бог чертае пътя ни.

Ден след ден…

Advertisements

Спасителен фар

post 110

Наименуват ураганите с женски имена. С нежни женски имена. Сякаш това ще смекчи опустошителната им сила.

Но не всеки от нас иска да именува ураганите, които го връхлитат. Понякога, защото не знае как да ги именува. Така и не разбира каква точно е бурята, която го е застигнала, и защо се е появила от нищото в яркия слънчев ден. Друг път, просто не искаме да именуваме проблемите си, защото не желаем другите да узнаят за тях.

Дадох си сметка, че понякога Бог успокоява бурята в теб, но понякога успокоява теб пред лицето на бурята.

Понякога успокоява бурите – но много често бурите вилнеят, а Той успокоява страховете ни.

И знаем, че някъде, някъде там над облаците светлината никога не е спирала да свети.

Има мълнии, които разкъсват небето на две. Може би, за да ни позволят да видим Бог по-отблизо през процепа. Да Го видим и да си спомним обещаното – че Той ще бъде нашият Фар, който ще ни осигури безопасното връщане на брега.

Може би Бог допуска бури в живота ни, за да продължим да си спомняме и да обичаме спасителния Фар, дълго след като те са отшумели.

Ден след ден…

При всяко прасенце идва вълкът

(продължение на предния пост)

Вълкът идва до вратата на всяко прасенце. Много бих искала да се заселя в квартал, в който Вълчо никога няма да почука на вратата ми. Но осъзнах, че няма такова място. Бурите идват и в моя живот. Това, че съм избрала правилния материал, с който да изградя съдбата си – вярата във Вечния Бог – няма да ме предпази от трудностите. Но със сигурност ще ми помогне да устоя.

Първата буря ме връхлетя още в детството ми, когато осъзнах, че ме очаква живот в дом с алкохолик. Баща ми винаги беше пиян. Примирих се, че никога няма да проведа смислен разговор с него. Той остана чужд за мен. А сега вече го няма. Почина преди няколко години. Така и не го опознах. Така и той не ме опозна.

Но това беше неговият избор – той сам избра „материала”, с който да изгради къщата на живота си.

Вълкът ще идва под всякакви форми, за да застане пред вратата ми и да ми внуши, че ще ме срути.

Но вярата ми ще устои, защото Бог е винаги до мен.

Ден след ден…

%d bloggers like this: