Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘житейски път’

Близо до Него

Day by Day

Бог желае най-доброто за нас. А най-доброто е да вървим близо до Него в житейския си път.

Ден след ден…

Реклами

В безопасната посока

Day by Day

„Господ ще те води всякога, ще насища душата ти в суша и ще дава сила на костите ти; и ти ще бъдеш като напоявана градина и като воден извор, чиито води не пресъхват“ (Исая 58:11).

Една нощ група настанени хора в отдалечен тропически курорт трябвало да бъдат евакуирани от сградата си. Електричеството било спряно поради изтичане на газ и заповедта била хората възможно най-бързо да се отдалечат от курорта.

Един от управителите наредил на туристите: „Навън е тъмно като в рог, стойте заедно и ме следвайте. Ситуацията е спешна и нямаме време да влизаме вътре и да търсим фенери.“

„Но ние няма да виждаме нищо в този мрак“, оплакал се човек от групата.

„Не се тревожете, позволете ми да бъда вашите очи“, казал спокойно управителят. „Познавам района, бил съм в тъмното навън и знам как да ви заведа до безопасно място. Само трябва да стоите около мен и да ме следвате.“

И хората се подчинили. И били отведени до друг безопасен курорт. Техният гид не премахнал тропическата растителност по пътя, нито се отървал от животните, които дебнат по такива места, като отровни паяци и змии. Но знаел много добре как да отведе групата в безопасната посока.

Нашият Спасител не ни е подарил лишен от опасности и препятствия път, но ни е подарил Себе Си. Като Гид. Като Някой, Който знае как да ни води в безопасната посока.

Бог няма да изглади неравния терен на живота ни, но успешно ще ни преведе през него.

Ден след ден…

Успешно пътешествие

day-by-day

„Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти“ (Пр.3:6).

Когато се родим, ние като че ли влизаме в лабиринта, наречен ЖИВОТ. Различни пътища, избори, отклонения и улици без изход. От изборите, които правим ежедневно, зависи колко успешен ще бъде живота ни.

Да попаднеш в сложен лабиринт сам е със сигурност трудно изпитание. Но ако имаш добър водач, който познава различните пътища, е безценна придобивка.

За вярващия човек лабиринтът на живота никога няма да бъде нещо сложно, защото Бог е на разположение на всяка крачка. Няма нищо по-естествено да се съветваме с Него и да се вслушваме в напътванията на Неговия Свят Дух.

Вземането на правилни морални решение е един от най-ясните знаци, че Божият Дух работи в нас. И Той винаги ще ни напътства да избираме доброто и да отхвърляме злото.

Животът е пътешествие, което ще завърши успешно, ако Бог е нашия неотклонен водач.

Ден след ден…

Авторът е добър и ме обича

Day by Day

„Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят нямаше да побере написаните книги“ (Йоан 21:25).

Исус все още прави твърде много неща, които ние не знаем. Като изкусен Автор Той пише земната история и нашата лична история.

Този, Който разпръсква звездите, премества планините и ходи по водите, пише и моята история. На мен тя може не винаги да ми звучи като подредена история. Може сценарият да ми се струва странен, объркан, и да ми се иска да взема ножиците и да клъцна тук-там някои части от него. Понякога ми се иска да грабна червен химикал и да редактирам. Но крайно нужно е да разбера, че не ми е отредена тази роля. Моята роля е да се доверя на Автора. Има толкова много неща, които Той прави, за да подреди парченцата на историята ми, за които аз нищо не знам. Това, което със сигурност знам е, че Авторът е добър и ме обича.

И Той все още държи писалката в ръката Си и създава шедьовъра на нашите лични истории.

Ден след ден…

През сезоните

Day by Day blog post

Толкова съм благодарна, че животът ни не протича по един и същ начин година след година. Благодарна съм, че в живота ни се редуват сезони. Има промени. Тъжно е, че понякога са неприятни. Но пък често след лош сезон идва нещо добро. Хубаво е, че хората около мен преминават през същите сезони, през които съм минала и аз.

Когато се запозная с нов човек, примерно млада жена, и тя ми каже, че е с малко дете – аз зная през какво преминава тя. Зная в какъв сезон от живота си се намира. Зная веднага какво я вълнува, от какво се интересува и мога да насоча разговора ни към тези неща. Зная ги, защото вече съм преживяла този сезон.

Или животът ме срещне с притеснителен тийнейджър. Знам какъв етап от живота си преживява, защото аз самата бях много притеснително момиче в ученическите си години. Знам как бих общувала с този човек. Познато ми е докъде мога да си позволя да навлизам в личното му пространство.

Целият ни живот е преминаване от един сезон в друг. Толкова успокояващо ми е действал стихът от Екл.3:1:

Има време за всяко нещо и срок – за всяка работа под небето.

След това той изброява различни периоди от човешкия живот. Смятам, че Соломон иска да ни покаже колко е важно да разпознаем сезона, в който се намираме, и как пълноценно да го преживеем. Максимално да извлечем полза от него.

Същото толкова важно е да разбираме кога сезонът, в който сме, се приближава към своя края и че идва времето да преминем напред, към следващия сезон.

Не е важно на каква възраст сме, това е нещо, което не управляваме. Важното е да знаем в какъв сезон се намираме и какво Бог желае да ни научи в този сезон. Като вярващи хора знаем, че не попадаме ей така, случайно, в даден етап от живота. Всяко нещо има своя смисъл за нас. Има конкретни уроци, които Бог иска да научим в настоящия ни сезон.

Когато си мислиш, че сезонът, в който се намираш е твърде тежък и труден за носене, тогава чуваш думите на Бог към апостол Павел във 2 Кор.12:9 –

Достатъчна ти е Моята благодат, защото силата Ми се показва съвършена в немощ.

В трудните сезони научаваме за силата, която не е наша, която имаме на разположение от Божията десница.

Може ли да усетим кога един сезон върви към своя край и е време да преминем към следващия? Една от големите трагедии в човешкия живот е да се затъкнеш в даден етап от живота си и да не си позволиш да преминеш напред.

Сигурно познавате хора, които са преживели предателство в живота си. Но са го преживели преди 20 години. А горчивината все още разяжда душата им. И ви се иска да им извикате две думи само: ПРОДЪЛЖИ НАПРЕД!

Може би познавате млади хора, които се интересуват само от купони, селфита и телефони, и това е единственото, с което запълват дните си. Иска ви се да им извикате: ПРОМЕНИ СТЕРЕОТИПА!

Сигурно се сещате и за хора в църквата, които каквото и да се случи отпред на амвона, те винаги ще видят нещо черно в цялата работа. И ти се иска да им извикаш: ВИЖ БЯЛОТО!

Усещаме ли кога сме се затъкнали на едно място и е крайно време да преминем напред? Сърдите ли сте някого заради думи отпреди 10 години? ПРОДЪЛЖЕТЕ НАПРЕД! Край на този сезон! Няма какво повече да учите в него. Време е да преминете напред.

Може би някой се е зациклил в сезон на цинизъм или критикарство. И се  чувства като доволен ексцентрик. На всичко намира кусур и това му носи наслада. Време е за смирение. Излезте от този сезон. Продължете напред.

Може би някой от нас все не успява да идва редовно на църква. Все нещо се случва, и като дойде почивния ден, има „важна“ причина да не тръгне към църква. Знаете ли колко деца биха имали църквите, ако родителите бяха добре организирани и считаха за важно да водят малките си деца на църква още от бебешка възраст. Колко бебета биха свикнали да стоят в църквата и така лесно да преминат в детските групи. Не можеш все да си намираш основание да не дойдеш на богослужение. Време е да промениш стереотипа.

С прекрасен стих завършва тази трета глава на Еклисиаст (11ст.):

(Бог) е положил и вечността в тяхното сърце (в човешкото сърце).

Какво означава това? Означава, че дълбоко вътре в нас, независимо дали го признаваме или не, Бог е положил чувството за вечност. Знаем, че животът ни тук на тази земя, независимо колко години ще продължи, е просто един сезон, който ще има своя край. И след това ще продължим напред, към следващия сезон. Имаме го в сърцето си това чувство. Не можем да избягаме от него.

Целият ни живот е пътуване през сезони. Важното е какви уроци сме научили в тези сезони. Какви добри решения сме взели. Какви добри взаимоотношения сме поддържали. Как сме се научили да бъдем съпричастни към сезоните на другите. Как сме проявявали разбиране и сме оказвали подкрепа. И животът ни е минал смислено и пълноценно. И сме готови да преминем напред. Към вечния сезон.

А там ни чака… дори не можем да си представим какви неща е приготвил Бог да преживяваме там.

Ден след ден…

Смели един за друг

post 136

Животът ни, от началото до края, е една карта. И всеки получава своята специфична карта.

Не познавам вашата. Но знам, че в дадени моменти и на вас ви се струва, че картата ви се е променила или вие сте я разчели погрешно. И ви се иска да я смачкате на топка и да я захвърлите нанякъде. Но и вие като мен се връщате обратно към нея, веднага щом ви е олекнало от сълзите.

Зная това. Но не познавам картата ви. И вие не познавате моята.

Бог създава живота по толкова загадъчен начин. За всеки е различен. Дава ми мои собствени реки, които да пресичам, и планини, които да изкачвам. Завои, които да поема, и пътища, които да избера. Няма да стигна до долината, която вие сте обходили. Нито вие ще познаете тъмните кътчета на моята пещера.

Но и вие, и аз, сме длъжни да бъдем куражлии по маршрута на нашата си карта. И да си вдъхваме смелост един на друг. Ако вие сте смели, може би и аз ще бъда смела.

А в някои отсечки по картата може и да се срещнем. И да се наложи да се хванем за ръце.

„И ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?“ (Римл.8:31)

Нека куражът да е винаги в сърцата ни.

Ден след ден…

%d блогъра харесват това: