Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘изкупление’

По-важно е да сме спасени

day by day

Понякога Бог не ни дава определени неща, защото за Него е важно да останем спасени при Него, отколкото временно да изпитваме лъжовно земно щастие.

Бог не обръща гръб на личния ни списък от желания, както често ни се струва. Не, Той е далеч по-загрижен да ни даде нещо по-голямо и по-добро. Нарича се: ИЗКУПЛЕНИЕ.

Ден след ден…

Реклами

Къде си?

Hodges family

При сторена беля откриваме домашния любимец под леглото. Децата – под масата. Възрастните… всеки си избира своето скривалище. Един – в хилядите, добре аргументирани оправдания; друг – в избягване на проблема, все едно не съществува; трети може да се скрие в алкохол (наркотици). Скривалища колкото искаш.

Замислих се, защо да се скрием е първото, което ни идва на ум? Защото именно това сториха и първите хора на тази планета – Адам и Ева. Ядоха от забраненото дърво и следващото място, където ги намираме, е зад храстите. Скрити. Объркани с чувства на страх, срам и вина. И тогава идва първия официално записан в Библията въпрос от страна на Бога към човека: Къде си?

Бог знаеше къде са. Това, което не разбираше, е защо предпочитаха да са там (зад храстите), вместо да се изправят лице в лице с Него?

Тази история ме научи на много. Осъзнах, че когато сбъркам в нещо и се скрия, неизменно ще чувам в съзнанието си Неговия въпрос: Къде си? И тогава имам два възможни отговора. Първият – да си призная: Тук съм. Сбърках. Крия се. Изпитвам срам и вина, и се нуждая от помощ“. И вторият: „Добре съм си. Не се тревожи за мен. Сам мога да се оправя.“

Сърцето ми подсказва, че първият е верният. Защото никога не е имало смисъл в криенето и отлагането на срещата лице в лице с проблема. Ако съм сгрешила спрямо Бога, Той вече го е видял. Къде да се скрия? Да си призная – ще ме освободи от вината. Да помоля за помощ – ще ми даде сили да продължа напред.

Ако съм сгрешила спрямо човек – защо да се крия? За да не нараня егото си, признавайки вината си ли? Каква полза егото ми да е читаво, когато душата ми е опетнена в Божиите очи?

Бог не се страхува от грешащи хора. Страхува се от непризнаващи вината си хора. За грешащите има какво да предложи – живота Си – за да изкупи вината им. Но за неизпитващите нужда от прошка – ръцете Му са празни. И това съкрушава сърцето Му.

Надявам се никога да не прекарвам време зад храстите. И на въпроса: Къде си? – смело да отвърна: Тук съм, пред Теб. Имам нужда от Твоята прошка и помощ.

Ден след ден…

%d блогъра харесват това: